Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С., 25.09.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 421 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.К. – директора на Областно пътно управление – Сливен, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София. против Решение № 518/28.05.2012 г. по гр. д. № 8219/2011 г.по  описа на СлРС, с което е бил уважен предявеният от въззиваемата К. иск за признаване за незаконно уволнението й, както и за отмяна на заповед № РПД-13-4 от 15.12.2011 г. на Директора на „Областно пътно управление” - Сливен. С обжалваното решение въззиваемата К. е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и държавна такса по сметка на СлРС в размер на 150 лева. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се явявало незаконосъобразно. Твърди се, че трудовото правоотношение възникнало между страните е било на основание на депозирана молба от въззиваемата за назначаване във въззивното дружество, а не е възникнало въз основа на проведен конкурс. Посочено е, че длъжността, която е заемала не е била определена като длъжност която да се заема на основание на провеждане на конкурс, поради което проведеното събеседване в София с въззиваемата нямало характер на конкурс по смисъла който му придава глава ІV от КТ. Моли се  обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като въззивникът правилно бил прекратил трудовото правоотношение, тъй като се е възползвал от възможността предвидена в сключения трудов договор за изпитване на работника да го прекрати преждевременно. Посочено е във въззивна жалба, че съдът неправилно се е произнесъл в частта, с която е осъдил въззивника да заплати държавна такса в размер на 150 лева, както и 300 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като същото се било явявало прекомерно по смисъла на Наредбата за минималния размер на адвокатското възнаграждение. Моли се решението да бъде отменено като незаконосъобразно и предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени деловодни разноски по двете инстанции.

По въззивната жалба не е бил депозиран отговор.

В с.з. въззивникът не се представлява. Било е депозирано писмено становище от процесуалния му представител, с което въззивната жалба е била поддържана, направено е било искане за нейното уважаване. Претендирани са деловодни разноски.

Въззиваемата страна в с.з. не се явила, представлявана била от процесуалния си представител адв. Х., която е оспорила въззивната жалба. В хода на устните състезания е посочила, че възизвното дружество не доказва по категоричен начин, че длъжността която е заемала въззиваемата не е била конкурсна длъжност. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Не претендира деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.05.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 11.06.2012 г. е била депозирана процесната жалба.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е основателна.

         Основният въпрос, на който е следвало да се отговори по делото, е дали длъжността, която е заемала въззиваемата е била такава, която е възникнала от конкурс. В трудовия договор, сключен между страните, е посочено, че той се сключва на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 70 ал. 1 и чл. 96 ал. 1 и 2 от КТ. Само по себе си това изписване на текстовете, на основание на които е сключен трудовият договор е във взаимно противоречие, тъй като чл. 67 и чл. 70 от КТ касаят случаите, когато се сключва временен трудов договор със срок за изпитване, който е неприложим в хипотезата когато трудовото правоотношение възниква от конкурс и съответно си противоречи с разпоредбата на чл. 96 ал. 1 и 2 от КТ.  Съдът следва да се съобрази с всички данни по делото, за да прецени дали е била проведена конкурсна процедура по смисъла на текстовете на КТ и съответно дали е възникнало трудово правоотношение за конкурсна длъжност.

         Изследвайки доказателствата по делото съдът намира, че в конкретния случай не може да говорим за трудово правоотношение, възникнало на основание конкурс по смисъла на чл. 89 и сл.от КТ. На първо място за да се проведе конкурсна процедура по смисъла на КТ  следва длъжността , която ще бъде заета , предварително да е предвидено, че се заема въз основа на избор. Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, съгласно чл. 90 ал. 1 от  КТ се определят като такива в закон, в акт на министерски съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от самия работодател. В настоящия случай няма доказателства по делото, които да сочат, че предварително длъжността, която е заела въззиваемата, е била определена като длъжност, която следва да се заеме на основание на извършен избор при обявен конкурс. Следва да се направи разграничение между конкурса, като форма за възникване на трудовото правоотношение, подробно регламентирана в КТ и „конкурса” като процедура по подбор на работниците, който много често в днешно време се извършва от работодателя.  В първия случай цялата процедура по осъществяване на  избора е подробно регламентирана, посочена е необходимостта от обявяване на конкурса в централния или местния печат, изисквания на които следва да отговаря самото обявление, характеристиката на конкурсната длъжност, която следва да се предостави предварително на кандидатите, за да се запознаят те с нея, процедурата за уведомяване на недопуснатите кандидати до конкурс, както и реда за обжалване от тяхна страна, реда по който допуснатите до конкурса кандидати се уведомяват за мястото на провеждането му, начинът по който се формира комисията, която провежда конкурса, самата процедура по избор и момента в който възниква трудовото правоотношение.

         Както посочихме по-горе няма данни по делото за това работодателя или друг упълномощен орган да е определил длъжността, която е заела въззиваемата като конкурсна. В тежест на ищцата е било да докаже това свое основно твърдение. Действително ответната страна не е съдействала активно за събиране на доказателства, но все пак тя писмено е отговорила на поставените й от съда въпроси. От нея не е било поискано да посочи утвърдително или отрицателно дали длъжността , която е заемала въззиваемата, е била определена преди провеждането на конкурса като конкурсна такава. Действително процедурата, която е била проведена във връзка с назначаването на въззиваемата, има известни прилики с  разписаната процедура за провеждане на конкурс в КТ що се касае до обстоятелството, че конкурсът е бил съобщен чрез обявяването му в местен всекидневник и на сайта на агенция „ Пътна инфраструктура”. Няма данни обаче характеристика на конкурсната длъжност предварително да се е предоставила на кандидатите, за да се запознаят те с нея и това е още едно различие в провеждането на процедурите.  Прави впечатление, че при самото събеседване в протокола, който е бил съставен е посочено, че  като променливи членове на комисията с право на съвещателен глас са участвали директорите на съответните областни пътни управления. На стр. 2 от протокола е отбелязано, че решенията на комисията са стриктно съобразени с мнението и крайното становище на съответните директори, тъй като трудовите правоотношения на избрания кандидат ще се установят със съответния директор на ОПУ като работодател.  От изложеното следва, че в противоречие с чл. 94 от КТ комисията извършила подбора на въззиваемата не е била назначена от нейния работодател – директора на ОПУ, а той единствено е взел участие в нея като член със съвещателен глас. Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 96 ал. 1 от КТ трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място от деня, в който е получило съобщението за резултата. Работодателят няма право да избира дали да сключи трудово правоотношение с лицето спечелило конкурса, а в настоящия случай видно от протокол от 16.04.2009 г. Комисията по подбора е предложила да бъде сключен договор с изпитателен срок с въззиваемата. Т.е. работодателят на въззиваемата е можел да сключи договор с нея, като показала най-добър резултат на конкурса, но е можел да откаже сключването на такъв договор.

         С оглед изложеното следва да се приеме, че клаузата за изпитване, уговорена по трудовия договор между страните, не е била недействителна. Действително между тях е бил сключен срочен трудов договор с уговорен изпитателен срок в полза на работодателя и същият е можел да прекрати трудовото правоотношение едностранно, без предизвестие в шестмесечен срок от сключване на трудовия договор. Това свое правомощие той упражнил като е издал заповед № РД -13-4/15.12.2011 г., връчена на въззиваемата на 16.12.2011 г. Срокът на изпитване не е бил изтекъл, тъй като въззиваемата е ползвала отпуски и болнични листи, видно от трудовото й досие /въззиваемата е встъпила в длъжност на 13.05.2009 г. и първоначалния шестмесечен изпитателен срок е следвало да изтече на 13.11.2009 г., но е ползван болничен лист за периода от 26.08.2009 г. до 02.09.2009 г. , платен годишен отпуск от 02.09.2009 г. до 04.09.2009 г., болничен лист от 12.10.2009 г. до 17.10.2009 г., ,болничен от 26.10.2009 г. до 31.10.2009 г., болничен от 10.11.2009 г. до 25.11.2009 г., болничен от 16.12.2009 г. до 27.01.2010 г., болничен от 27.01.2010 г. до 25.03.2010 г., платен отпуск по чл. 163 от КТ от 25.03.2010 г. до 23.12.2010 г., отпуск по чл. 164 ал. 1 от КТ от 25.12.2010 г. до 25.12.2011 г. /.

         Уважаването на предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е поставено в зависимост от уважаването на предявения иск по чл. 74 от КТ за недействителност на клаузата за изпитване. Тъй като този иск не следва да бъде уважен и не са посочени други основания за отмяна на обжалваната заповед за уволнение, то и искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените деловодни разноски като неправилно и незаконосъобразно.

         С оглед горните изводи на съда въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати деловодни разноски за двете инстанции. По силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, такси и разноски в производство по делото не се внасят от ищците-работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна независимо от наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. В разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК е предвидено , че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Пред първоинстанционния съд въззивната страна е претендирала деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено , в размер на 150.00 лв.

         Пред въззивната инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 75.00 лв. - такса за въззивно обжалване, претендирано е и юрисконсултско възнаграждение, което искане следва да бъде уважено в размер на 150.00 лв.

        

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 518/28.05.2012 г. по гр.д. № 8219 по описа за 2011г. на Сливенския районен съд изцяло, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

Вместо това постанови:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.К. ЕГН ********** *** *-*-* иск за признаване за недействителна клаузата в трудов договор № 2/02.05.2009 г. за шестмесечен срок за изпитване, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.К. ЕГН ********** *** *-*-* иск за признаване уволнението за незаконно , както и иск за отмяна на Заповед №РД -13-4/15.12.2011 г., с която на основание чл. 71 ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Областно Пътно управление – Сливен, със седалище и адрес на управление : гр.С., ул. „Х.Д.” № *. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ .

 

ОСЪЖДА Е.М.К. ЕГН ********** *** *-*-* ДА ЗАПЛАТИ  на Областно Пътно управление – Сливен, със седалище и адрес на управление : гр. Сливен, ул. „Х.Д.” № * деловодни разноски в общ размер на 375.00 ( триста седемдесет и пет лева ) лева, от които 150.00 ( сто и петдесет лева) лв юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция , 150.00 ( сто и петдесет лева) лв юрисконсултско възнаграждение за въззивна  инстанция и 75.00 ( седемдесет и пет лева ) лева държавна такса заплатена от въззивната страна за въззивно обжалване на първоинстанционното решение .

 

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от получаване на уведомлението за постановеното решение пред ВКС на РБългария .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.