Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   277

 

гр.С., дата 11.12.2012 г.

 

                                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА                                                                                                                                                    

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 422 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

   Образувано е по подадена на 20.06.2012 г. /с дата на пощенското клеймо от 18.06.2012 г./ от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 544 от 05.06.2012 г., постановено по гр.д. № 8161 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.С.. С атакуваното решение съдът признал за установено по отношение на ищеца „Топлофикация - Сливен” ЕАД, че ответникът А.П.А. дължи сумата от 274,49 лв., представляваща главница за изразходвана топлоенергия за обект, находящ се в гр.С., кв. „М.” № *--* за периода от 01.12.2008 г. до 30.09.2011 г., ведно с мораторна лихва в размер на 50,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.11.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 26,50 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 6647/2011 г. по описа на Районен съд – гр.С.. Искът бил отхвърлен за разликата от уважената част от 274,49 лв. до пълния претендиран размер от 318,78 лв. Със същото решение са присъдени разноски по съръзмерност на страните.

     В жалбата си до съда въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд, като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Събраните по делото доказателства не установявали по безспорен и категоричен начин крайния извод на съда. Налице били пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като не били изследвани обстоятелствата по делото всестранно, пълно и обективно. В жалбата се изтъкват редица процесуални нарушения от страна на съда, които от своя страна лишили от право на защита ответника и неговото имущество. Още с отговора на исковата молба същият посочил че в неговото жилище няма щранг – лира, но съдът отхвърлил исканията му за разпит на свидетели, които да докажат това обстоятелство, както и искането вещо лице да направи оглед на имота. Сочи, че при постановяване на решението си въззивният съд следва да съобрази следните обстоятелства: липсвал договор за доставка на топлоенергия между страните, липсвал протокол от ОС на живущите в етажната собственост за избор на доставчик на топлоенергия, нямало приложена методика за дялово разпределение, нямало приложение за редът за разглеждане на жалби и рекламации от потребителите. Твърди, че поради липсата на договор за доставка на топлоенергия между страните, следва предявеният иск да бъде отхвърлен. Навежда възражения за нищожност на същия на основание чл.26 от ЗЗД, поради неспазване на предписаната от закона форма.

     Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск. При недопустимост моли решението да бъде обезсилено, а делото прекратено. Претендира присъждане на сторените пред две инстанции разноски.                

              В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

              С разпореждане от 02.08.2012 г. въззивната жалба на А. е оставена без движение за уточняване дали решението на районния съд се обжалва изцяло или в отделни негови части. В срок е постъпила допълнителна въззивна жалба, в която жалбоподателят заявява, че обжалва решението в неговата цялост.

             С Определение от закрито съдебно заседание от 30.08.2012 г. , въззивният съд е прекратил производството по въззивната жалба в частите, в които не е налице правен интерес за А. от обжалване на постановеното решение. Определението е влязло в сила на 27.09.2012 г.

            В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично, представлява се от процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба и прави нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството, които са отхвърлени с мотивирано определение в открито съдебно заседание от 13.11.2012 г. По същество пледира да бъде постановено решение, с което да се приеме, че решението на районния съд е неправилно, поради което да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.  Претендира разноски за две инстанции. Процесуалният представител моли да му бъде определен срок за депозиране на писмени бележки и представя такива по делото.

             В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, не се представлява. В деловодството на окръжния съд е депозирано писмено становище от процесуалния представител на въззиваемото дружество. В него заявява, че не се противопоставя да бъде даден ход на делото, но не може да се яви в откритото съдебно заседание поради служебна ангажираност. Навеждат се доводи за опровергаване на направените оплаквания. По същество оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за тази инстанция в размер на 200 лв. адвокатски хонорар.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

          При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на СлОС намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

            Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от страна на районния съд, който е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита. Въведените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички обстоятелства по делото, достига до същите изводи относно съществуването на претендираното от ищеца вземане.

 След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът е подал възражение. В срока по чл.415 от ГПК, кредиторът предявил иск за установяване на вземането си в размер на 318,78 лв., представляващо главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2008 г. до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.08.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 56,66 лв., представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 23.06.2011 г.

             Неоснователни са и възраженията, изложени във въззивната жалба, че в тежест на ищеца е било да докаже наличие на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия, тъй като с оглед на нормативната уредба, действала към процесния период, не е било предвидено сключване на индивидуални договори, а в случая са действали общите условия за продажба на топлинна енергия с гореща вода от „Топлофикация – Сливен” ЕАД. Поради това правилно съдът е приел за неоснователно възражението на въззивника – ответник за недължимост. В случая не е необходимо дружеството, доставящо топлоенергия да сключи индивидуални договори с всеки ползвател на тази услуга, а отношенията между тях се уреждат на базата на общите условия, като потребителите имат възможност в 30 дни след  влизането в сила, ако не са съгласни с общите условия, да внесат в топлопреносното предприятие заявление, в което да предложат специални условия. При наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях, т.е. не заплащат топлинна енергия за отоплителни тела - радиатори. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл. 153, ал. 5 от ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай не е налице нито една от посочените по – горе хипотези на прекратяване на топлоснабдяването.              

             Тежестта на доказване относно безспорността и правилността на начислените суми е върху ищеца. Неоснователно е обаче възражението му, че това не е било сторено пред районния съд, предвид приетата и кредитирана от съда топлотехническа експертиза. Правилно районният съд е взел предвид заключението на вещото лице и настоящата инстанция намира, че не са налице обстоятелства, които да налагат тя да бъде изключена от доказателствата по делото. Вещото лице я е изготвило добросъвестно и компетентно, а изложените в жалбата възражения са голословни. От заключението на вещото лице се установява какъв е точния размер на задължението на въззивника, както и правилността на начислените месечни сметки.

             От доказателствата по делото се установява несъмнено, че през спорния период въззиваемото дружество е престирало родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, представен по делото. Безспорно е, че ответникът е собственик на имот, за който е начислена топлинна енергия. Страните в производството са страни и по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране към сградата, в която се намира имота ползаван от въззивника. Така за въззиваемия, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената. Не се доказа в производството вземането да е било погасено чрез някой от законоустановените способи, поради което е дължимо от страна на въззивника – ответник и съществуването му следва да се признае за установено между страните. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

               Неоснователни са възраженията на въззивника за допуснати от страна на районния съд процесуални нарушения при събиране на доказателства. Правилно доказателствените искания на ответника са били отхвърлени като неоснователни, въпреки че са били направени своевременно, тъй като са неотносими към предмета на делото – установяване на дължимост на посочената в исковата молба сума, за подадена топлоенергия за обект, находящ се в гр.С., кв. „М.” № *--* за периода от 01.12.2008 г. до 30.09.2011 г. Установяването на обстоятелството, че към настоящия момент щранг- лирата е демонтирана от жилището на въззивника, няма да допринесе за изясняване на обстоятелството дали дължи сума за потребена топлинна енергия за периода от 2008 г. до 2011 г. Въззивният съд не констатира да са допуснати сочените от въззивника пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда. Неоснователни са и възраженията, че няма приложен протокол от ОС на СЕС, с 2/3 кворум за избор на доставчик на топлоенергия. От събраните пред РС доказателства е видно, че ищецът е представил Протокол от 05.12.2000 г. на ОС на ЕС на кв. „М.” № *, гр.С.. От него се установява, че е взето решение за сключване на договор с „Нелбо инжеверинг” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуална сметка, като за сключване на договора е упълномощен Г.Г.Г.. От протокол на ОС на ЕС от 24.09.2008 г. се установява, че живущите желаят смяна на търговец за дялово разпределение, като новият избран е „Топлофикация - Сливен” ЕАД.

               С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.

              Предвид изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 200 лв.

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                          Р      Е     Ш     И  :

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА Решение № 544 от 05.06.2012 г., постановено по гр.д. № 8161 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.С., като правилно и законосъобразно.

                ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., кв. „М.” *, да заплати на „Топлофикация - Сливен” ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление адрес: гр.С., бул. „С. К.” № *, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/.

                 

                 Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

  

 

                                                                           

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: