Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 181

 

гр. Сливен, 25.09. 2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                       

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  425  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 343/11.06.2012г. по гр.д. № 888/2012г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответното дружество иск за отмяна на Заповед с което е прекратен трудовият договор на ищеца.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. В мотивите си съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и не се е съобразил с нормата на чл.333 от КТ. Законът предвижда, че работодателят може да уволни работник само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, когато този работинк е трудоустроен. От представените доказателства е видно, че ищецът е трудоустроен като диабетно болен с ползване на инсулин и освен това страда от заболяване посочено в Наредба № 5. съдът е приел, че е достатъчно формалното съгласие на Инспекцията по труда за да бъде уволнен работника. Налице е обаче противоречие между даденото в решнеието на ТЕЛК и становището на Инспекцията. Инспекцията по труда не може да даде разрешение за уволнението ако правата на работника не са гарантирани. По този начин издаденото разрешение от Инспекцията е незаконосъобразно, тъй като тя няма права след като лицето отговаря на изискванията по наредбата да разпореди уволнението му. Поради това се иска отмяна на решението на РС и постановяване на ново с което да се уважат претенциите.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. По делото безспорно е доказано, че дружеството като работодател е предприело съответните действия, предхождащи прекратяването на трудовото правоотношение с работника, тъй като същият се е ползвал със закрилата по чл.333 ал.1 и ал.2 от КТ. Представени са писма от Инспекцията по труда, протоколи от проведени консултации и споразумения със синдикалните организации на местно ниво и експертно решение на ТЕЛК. За да бъде надлежно упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е необходимо предварителната закрива по чл.333 от КТ да бъде преодоляна, като предварителното разрешение на Инспекцията по труда да е налице към момента на връчване на предизвестието за уволнение. Такова разрешение е получено преди връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Изложените в жалбата твърдения не са законосъобразни, тъй като не е предвидено разрешението за уволнение от Инспекцията по труда да подлежи на съдебен контрол. Обстоятелството че мнението на ТЕЛК не съвпада със становището на Инспекцията по труда не е основание да се приеме, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.333 ал.2 от КТ. Поради това прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено при спазване на законовите разпоредби и решението на РС е правилно.  

В с.з. въззивникът се явява лично, заявява, че се поддържа подадената жалба.

В с.з.  въззиваемата страна не се явява не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

        В жалбата се поддържат основания за неправилност на първоинстанционнто решение поради неправилното тълкуване на разпоредбата на чл.333 от КТ. Разпоредбата на  чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество. В случая, съобразно изискванията на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ, е налице както предварително разрешение на Инспекцията по труда, така и налично мнение на ТЕЛК, като действително законът не предвижда обвързаност при даване разрешението на Инспекцията от мнението на ТЕЛК в случаите, когато последното е отрицателно. Поради това наведените в жалбата твърдения се явявяват неоснователни, а постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Насрещната по жалбата страна е претендирала заплащане на направените разноски пред тази инстанция, но липсват доказателства за реално извършени такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 343/11.06.2012г. по гр.д. № 888/2012г. на Слливенския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: