Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  02.11.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на втори октомври,  през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 426 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.Рафаилов в качеството на пълномощник на Община – Котел против решение № 40/14.05.2012 г. по гр.д. № 9/2010 г. по описа на Котелския районен съд. Решението е обжалвано в частта, с която  е било признато за установено по отношение на Община Котел, че Х. и З.Г. са собственици на недвижим имот с идентификационен № 87031.501.858 по кадастралната карта на с. Ябланово с площ 1282 кв.м. Решението е обжалвано и в частта, с която са присъдени деловодни разноски на въззивната страна. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове от Община Котел да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се деловодни разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока за депозиране отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Рафаилов,който поддържа въззивната жалба по отношение уважителната част на съдебното решение. Моли същото да бъде отменено в тази част. Сочи, че за процесния имот в разписния лист било отразено, че е собственост на АПК , а няма доказателства да са продадени процедурите по § 4 и сл. от ЗСПЗЗ, поради което същия имот остава общинска собственост и по отношение на него не може да тече придобивен давностен срок. Направено е и искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Х.Г. в съдебно заседание не се явява.

Въззиваемата З.Г. в съдебно заседание не се явява.

Двамата се представляват от адв.Г., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 22.05.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 05.06.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По делото е бил предявен установителен иск за признаване на установено по отношение на Община – Котел, че ищците Х. и З.Г. са собственици на поземлен имот с индентификационен № 87031.501.858 с площ от 1282 кв.м. по кадастралната карта на с.Ябланово, одобрена със Заповед РД -18-8/28.03.2007 г. на Агенция по кадастъра. Ищците са основали своята претенция на придобивен способ – чрез давностно владение на недвижимия имот, за който е бил съставен нотариален акт № 167/6.07.2007 г.

За да бъде уважен така предявеният иск е следвало да се установи, че спорният поземлен имот не представлява общински имот или част от общинския поземлен фонд и по отношение на него е можела да тече придобивна давност и ищците да са го придобили, чрез непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10 години. Съдът намира, че с оглед доказателствата по делото  /разписен лист и съдебно-техническа експертиза/ се е установило, че процесният  имот е бил собственост на АПК към момента на съставяне на разписния лист, а именно 1983 г. Съгласно Закона за трудовата поземлена собственост /ЗТПС/ през 1946 г. се образувал така нареченият Държавен поземлен фонд, в който са били включени всички частни земи отчуждени от закона /земите, които са били в повече от тези, които лицата са можели да обработват лично по закон/, държавните полски имоти намиращи се извън чертите на населените места, частите от общинските мери останали свободни след определяне размера и закръгляне на мерата, пустеещите земи, маломерните земи и т.н. На практика в държавния поземлен фонд са се включили всички земеделски земи и горски, които не са били предоставени за лично ползване на отделните стопани. Отново съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗТПС на ТКЗС са се отстъпили земите от Държавния поземлен фонд за вечно и безвъзмездно ползване. По-късно на основание редица нормативни актове на Министерския съвет, АПК, ТКЗС и други държавни предприятия са предоставили на физически лица имоти за „лично ползване”. От представения по делото разписен лист е видно, че процесният имот представлява именно такъв поземлен имот, част от поземлените имоти включени в АПК, които са били предоставени на физически лица за лично ползване. От изложеното до тук следва извода, че не е било необходимо имотът да е бил включен в активите на АПК или ТКЗС като внесен недвижим имот, за да е собственост на АПК. Освен внесените земи, АПК и ТКЗС са обработвали и  други земи, които са били държавни и са били част от така наречения Държавен поземлен фонд и са им били предоставени за вечно и безвъзмездно ползване.

В разпоредбата на § 4 и §4а от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ е посочено, че се прекратява правото на ползване върху земеделските земи предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет, на Министерския съвет и че гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земите по § 4 могат да придобият право на собственост върху тези имоти при определени предпоставки /построена сграда върху имота и др./.

След приемане на Закона за общинската собственост – ДВ бр.44/1996г., имотите и вещите публична общинска собственост, както и земите от Общинския поземлен фонд и горските територии – общинска собственост не могат да се придобиват по давност.

В настоящия случай след като процесният имот не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, както и по реда на разпоредбите на §4 и § 4а от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, същият е останал общинска собственост и съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗОС, не е можел да бъде придобит по давност.

Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане пред въззивната инстанция  не е отхвърленият иск за прогласяване на нищожността на актове за общинска собственост № 855/09.10.2007 г. , № 1101/8.04.2009 г., № 1100/8.04.2009 г. на Кмета на Община – Котел. Производството по делото в тази част е било прекратено и е можело да бъде обжалвано в едноседмичен срок, което не е направено от нито една от двете страни. Макар, че въззивната жалба сочи, че обжалва решението на Котелския районен съд изцяло, практически жалбата не се простира по отношение на отхвърления иск за предявяването на нищожността на актовете за общинска собственост.

Изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в уважителната си част.

В депозираната въззивна жалба и в хода на съдебните прения, процесуалният представител на въззивника е претендирал присъждане на деловодни разноски. С оглед изхода на делото такива следва да бъдат признати за двете инстанции, като първоинстанционното решение бъде отменено и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати окончателна държавна такса по сметка на Районен съд – Котел в размер на 135,38 лв. За въззивната инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 442,70 лв., от които 360 лв. за адвокатско възнаграждение и 82,70 лв. държавна такса.  С тази сума следва да бъдат осъдени въззиваемите  Х. и З.Г.. Въззиваемите Г. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Котел и окончателна държавна такса по сметка на Районен съд – Котел в размер на 135,38 лв. Въззиваемите Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на Община – Котел сумата от 480.00 лв. адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

 

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 40/14.05.2012 г.по гр.д.№ 9/2010 г. по описа на Котелския  районен съд, в частта, с която

 

         е признато за установено, по отношение на Община – Котел, че Х.Х.Г. ЕГН ********** и З.К.Г. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** са собственици на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 167 том ІІ, дело № 334/2007 г. на Районен съд – Котел, представляващ поземлен имот с идентификационен № 87031.501.858 по кадастралната карта на с.Ябланово, одобрена със Заповед № РД-18-8/28.03.2007 г. на Агенцията по кадастъра.

 

В частта, с която

 

Община – Котел е осъдена да заплати на Х.Х.Г. ЕГН ********** и З.К.Г. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** сумата от 630 лв., от които 300 лв. държавна такса, а 600 лв. за адвокатски хонорар.

 

         В частта, с която

 

Община – Котел е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Котел, сумата от 135,38 лв., представляваща окончателна държавна такса.

 

 

като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВМЕСТО ТОВА П ОСТАНОВИ:

        

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Х.Г. ЕГН ********** и З.К.Г. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***– Котел иск за признаване на установено, че Х.Х.Г. ЕГН ********** и З.К.Г. ЕГН ********** са собственици на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 167 том ІІ, дело № 334/2007 г. на Районен съд – Котел, представляващ поземлен имот с идентификационен № 87031.501.858 по кадастралната карта на с.Ябланово, одобрена със Заповед № РД-18-8/28.03.2007 г. на Агенцията по кадастъра като недоказан.

 

         ОСЪЖДА Х.Х.Г. ЕГН ********** и З.К.Г. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на Община – Котел деловодни разноски за първа инстанция в размер на 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение, както и деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 442,70 лв. /четиристотин, четиридесет и два лева и 0,70 стотинки/, от които 360.00 /триста и шестдесет лева/ лв. за адвокатско възнаграждение и 82,70 лв. / осемдесет и два лева и 0,70 стотинки/ държавна такса.

 

         ОСЪЖДА Х.Х.Г. ЕГН ********** и З.К.Г. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** да заплатят по сметка на Котелския районен съд 135,38 лв. /сто тридесет и пет лева и 0,38 стотинки/, окончателна държавна такса.

 

         В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.