Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 240

 

гр. Сливен, 18.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  429  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано  е решение № 102/16.05.2012 г. по гр.д. № 3850/2011 г. на СлРС с което е отхвърлен като недоказан предявеният от ищеца против ответницата иск за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на отправени обиди на 08.01.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба подадена от ищеца се твърди, че решението е неправилно, необосновано. От събраните по делото доказателства са налице законовите предпоставки за уважаване на предявеният иск . На лице са и доказателства за претърпените неимуществени вреди от страна на ищеца, които са в пряка причинно следствена връзка с поведението на ответницата, която е осъдена с влязла в сила присъда за деянието си. Освен това искът е доказан и като размер. Поради това се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъдат уважени претенциите. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба..

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който заявява, че се поддържа подадената жалба.

В с.з.  за въззиваемата страна се явява особен представител, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

       Жалбата е неоснователна.

За да е основателен предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. В случая ищецът – въззивник не е доказал наличието на вреди. Той е твърдял, че е станал обект на подигравателно отношение, чувствал се е неловко при даваните обяснения по преписката, принуден е бил да обяснява къде е роден и от какъв етнос е. Не е ангажирал обаче никакви доказателства за да обоснове тези свой твърдения. Когато пострадалият от престъпно деяние претендира неимуществени вреди, например изразяващи се в постоянно психическо натоварване, непълноценно изпълнение на работата, постоянен стрес, причинено безсъние, накърняване на доброто име, то той следва да прояви необходимата процесуална активност за да ги подкрепи с допустими и относими доказателства. В противен случай претенцията се основава на твърдения, от които обаче не следва да се презумира действителното наличие на душевни страдания..

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 102/16.05.2012 г. по гр.д. № 3850/2011 г. на Сливенския районен съд.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: