Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

гр. Сливен, 10.10.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на десети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ….. ………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 430 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба против първоинстанционно решение № 261/06.06.2012г. по гр.д. № 6948/2011г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от “Италиана” ЕООД, с. Ч., област П., против Б.П.Б. иск по чл. 145 от ТЗ за причинени имуществени вреди на обща стойност 15 870, 55 лв. в качеството му на управител на “Деа Филати” ЕООД, гр. Сливен /чийто правоприемник е ищцовото дружество/, произтичащи от сключени търговски сделки с ЕТ “Имотекс” на обща стойност 10 462, 50 лв. и с “Канго – 2000” ЕООД на обща стойност 1 895, 38 лв. и продажби на дребно на стойност 3 512, 67 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба и са присъдени на ответника разноски по делото в размер на общо 892, 50 лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло това решение. Въззивникът заявява, че то е неправилно, необосновано, постановено в пълно противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът е разгледал спора повърхностно,  не е възприел и не си е изяснил правилно фактическата обстановка, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а тези, които е обсъдил, не са разгледани в тяхната цялост и съвкупност, а едностранчиво, избирателно и откъслечно. Твърди, че формираните правни изводи са неправилни, незаконосъобразни и въобще не съответстват със събрания доказателствен материал и с действителното правно положение, респективно – с обективната истина. Изложението на фактите е непоследователно, вътрешно противоречиво и непълно, налице са взаимноизключващи се констатации на съда и крайната воля на съда е неясна. Въззивникът твърди още, че по никакъв начин не са разгледани и оборени изложените от него в писмената защита аргументи по основателността на иска, а РС не се е съобразил и с влязлото в сила решение по преюдициален спрямо това дело въпрос. Освен процесуалните пропуски, заявява, че са допуснати и редица нарушения на материалното право при обсъжданена въпросите, свързани с осъществяването на правата и задължениятана управителя, с възникването на облигационна връзка, с института на прихващането и извършването на счетоводни операции. Детайлно и подробно развива всяко от наведените оплаквания. С оглед всичко изложено, моли въззивния съд да отмени изцяло  атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което уважи напълно предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направено искане за събиране на нови доказателствени средства във въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, оборва последователно всички наведени в нея доводи и заявява, че решението е правилно, законосъобразно, постановено в пълно съответствие с материалния закон, като развива подробна аргументация в тази насока. Моли въззивния съд да потвърди обжалвания акт. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи на подробно изложените в нея съображения. Претендира разноските за двете инстанции, представя списък.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа отговора на  въззивната жалба, моли съда да отхвърли последната и потвърди решението  като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно, поради което следва да бъде частично отменено.

Този състав счита, че формираната от решаващия съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е непълна, неправилна и некореспондираща с доказателствения материал, поради което, на базата на събраните доказателствени средства в първоинстанционното производство, ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО следното от фактическа страна:

С решение № 264 от 30.01.2003г. по ф.д.№ 149/03г. на СлОС в ТР на СлОС е вписано ЕООД “ДЕА ФИЛАТИ”, със седалище град Сливен, едноличен собственик на капитала П.А. и управител и представляващ дружеството – Б.П.Б..

С управителя е бил сключен през 2003г. договор за възлагане на управлението на това дружество.

С протоколно решение на едноличния собственик на капитала на “Деа Филати” ЕООД, Сливен, от 20.11.2006г. управителят Б.Б. е бил освободен от длъжност, без да е бил освободен от отговорност.

С решение № 1561 от 23.11.2006г. по ф.д. № 149/03г. на СлОС в ТР е било вписано като промяна по партидата на дружеството освобождаването и заличаването на досегашния управител Б.Б..  

С решение № 10358 от 05.12.2007г. по ф.д. № 7227/1995г. на ПОС са били вписани в ТР промени по партидата на “Италиана” ЕООД, с. Ч., сред които – преобразуване чрез вливане на “ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД, гр. Сливен, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в “ИТАЛИАНА” ЕООД, с. Ч., област П.. Аналогична промяна е била вписана и в ТР при СлОС по партидата на влялото се дружество – “Деа Филати” ЕООД, гр. Сливен – вливане и прекратяване без ликвидация и заличаване.

Ответникът е изпълнявал функциите на управител и представляващ “Деа Филати” ЕООД, гр. Сливен от 01.02.2003г. до 23.11.2006г.

През периода 11.10.2005г. – 06.10.2006г. управителят е сключил от името и за сметка на дружеството търговски сделки за покупко-продажба на родовоопределени движими вещи – прежди, с ЕТ “Имотекс”, гр. Сливен, на обща стойност 10 462, 50 лв. Купувачът е получил стоките, като за всяко предаване е била съставяна складова разписка за приемане/предаване на материални ценности /общо 18 броя/, и е заплатил в брой цената. Сумите са били предадени на управителя или лично, или чрез Е.И. – организатор пласмент.

 През периода 21.06.2006г. – 17.11.2006г. управителят е сключил от името и за сметка на дружеството търговски сделки за покупко-продажба на родовоопределени движими вещи – прежди, с ЕООД “Канго - 2000”, гр. Сливен, на обща стойност 1 895, 38 лв. Стоките са били предавани на купувача със складови разписки за приемане/предаване на материални ценности /общо 12 броя/, а той е заплащал цената в брой. Тези суми също са били предадени на управителя или лично, или чрез Е.И. – организатор пласмент.

Така описаните приходи, общо от 12 357, 88, не са били осчетоводени, а сумите не са постъпили в касата на дружеството.

Ответникът внесъл в касата на дружеството 34 500 лв. - с ПКО от 31.01.2005г. - сумата 18 800 лв. и с ПКО от 31.03.2006г. - сумата 15 700 лв. Тези ПКО били осчетоводени в приход на сметка “501-каса в лева” и задължение по сметка “499 – други кредитори”, аналитична партида “Управител” със счетоводни операции № 227/31.01.2005г. и № 260/31.03.2006г., без към тях да има приложени други документи. Сумата е била отразена в годишните счетоводни баланси на дружеството за финансовите 2005г. и 2006г. и в ГДД.

Ответникът е изтеглил сумата общо 12 000 лв. от тази сметка с три осчетоводени финансови операции - с № 198 от 31.10.2006г. е получил 8 000 лв., с № 169 от 01.12.2006г. е получил 2 000 лв. и с № 221 от 06.12.2006г. е получил 2 000 лв. Операциите са отразени в годишния счетоводен баланс на дружеството за финансовата 2006г. и в ГДД.

Остатъкът по аналитичната партида “управител” в сметка “499-други кредитори”, е в размер на 22 500 лв.

През м. 07.2007г. едноличният собственик на капитала е поискал от бившия управител писмени обяснения, през м. 08.2007г. му е изпратил нотариална покана да обезщети дружеството за описаните в нея вреди, подал е и жалба до РП- Сливен през м. 11.07г.

На 25.02.2008г. против ответника е било образувано досъдебно производство №8 ИП/2008г., за престъпления по чл. 201 ал. 1 от НК  и по чл. 212 ал. 1 от НК във връзка с присвояване на чужди пари, поверени му да ги пази и управлява и във връзка с използване на документи с невярно съдържание за получаване без правно основание на чуждо имущество – пари, с намерение да ги присвои. Предмет на разследване са били сключваните търговски договори за продажба на прежда и сумата 12 000 лв., получена с РКО.С постановление от 26.09.2008г. на РП-Сливен е било прекратено досъдебното производство, с определения от 22.10.2008г. и от 02.07.2009г. на СлРС е било отменено това и последващо прекратително постановление, като досъдебното производство е било връщано на РП за продължаване на наказателното производство. С определение на СлОС от 12.11.2009г. е било отменено последното определение от 02.07.2009г. на СлРС и  е оставено в сила постановлението от 12.06.2009г. на РП-Сливен за прекратяване на наказателното производство, водено срещу ответника.

С решение № 516 от 02.12.2010г. по р.д. № 749/10 г. на Асеновградски районен съд е отхвърлен предявения от настоящия ответник  Б.П.Б. против настоящия ищец – “Италиана” ЕООД, с. Ч., иск за заплащане на сумата 3 200 лв., частично от пълен размер от 7 522, 09 лв. дължима по договор за заем, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва. Решението на РС е потвърдено с решение о№ 412 от 21.03.2011г. на ПОС. Спорът е бил с предмет реално изпълнение на договорно задължение за връщане на дадена по сключен договор за заем за потребление парична сума – 34 500 лв., внесени от Б.Б. в касата на “Деа Филати” ЕООД, гр. Сливен с ПКО от 31.01.2005г. и 31.03.2006г. В мотивите си двата съдебни състава приемат, че не е сключван договор за заем на тези парични суми, а внасянето им не е било свързано с надлежно поето задължение за връщане от страна на дружеството, тоест – облигационни връзки по повод заемни правоотношения с предмет тези конкретни суми  между тези страни, не са доказани.

С решение на СлОС № 174 от 27.10.2011г. по в.гр.д. № 306/11г. по описа на СлОС, е осъден Б.Б. да заплати на “Италиана” ЕООД, с. Ч., област П. сумата 5 500 лв., като част от цял иск с цена 12 000 лв., представляваща стойност на неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1 п1 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска. Съдът е приел, че изплатениет на управителя суми от 8 000 лв., 2000 лв. и 2000 лв. /общо 12 000лв./ от касата на дружеството са получени от него без правно основание.

Настоящият иск по чл. 145 от ТЗ е предявен пред СлРС на 14.11.2011г.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция прие за безспорно установена и доказана след съвкупната преценка и анализ на всички събрани в първоинстанционното производство годни, допустими и относими писмени и гласни доказателства, като кредитира тези от тях, които са неоспорени и се подкрепят помежду си. При формиране на фактическите си констатации се е опирал на доказателствената сила, придадена им от закона, като е изолирал противоречивите и неубедителни доказателствени средства.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, които като цяло са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни по отношение на част от претенциите, заявени с исковата молба.

Спорът е търговски, тъй като има за предмет имуществени отношения между търговско дружество и освободен от длъжност негов управител, касаещи реализирането на отговорността на последния за причинени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 145 от ТЗ. Това е специална имуществена отговорност, която произтича от съществуването на два вида правоотношения между управителя и, в случая, едноличното ООД – органно и договорно.

При условията на обективно съединяване са предявени три претенции, като ищецът счита, че всяка една от търсените суми представлява стойност на причинена от ответника вреда на дружеството през период, когато той е изпълнявал функциите на управител.

Фактите, въвеждащи по начало спора в рамките на нормата на чл. 145 от ТЗ, тоест – определящи отношенията между страните като такива между търговско дружество и управител /през правнорелевантния период/, въззивинят съд счита за надлежно доказани.

Установено е с годни и относими писмени доказателствени средства, че с решение от 30.01.2003г. по ф.д.№149/03г. на СлОС в ТР е вписано “ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД със седалище гр. Сливен и управител ответника Б.П.Б.. Установено е, че последният е бил освободен като управител, като това обстоятелство е било вписано в партидата на дружеството с решение на СлОС от 23.11.2006г. Установено е и, че с решение от 05.12.2007г. по ф.д.№ 7227/1995г. на СлОС, е вписано преобразуване чрез вливане /като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/ на “ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД, Сливен в “ИТАЛИАНА” ЕООД, със седалище с. Ч. /ищеца по делото/.

Всичко това безусловно обезпечава правосубектността и активната процесуална легитимация на ищцовото дружество по предявените искове.

От друга страна е несъмнено и че ответникът е имал качеството “управител” на влялото се дружество през процесния период по първите два иска  – 11.10.2005г. – 17.11.2006г., което демонстрира наличието на органното правоотношение и прави номинираното лице пасивно легитимирано по исковете.

Представен е и договор за управление между “Деа Филати” ЕООД и ответника, който не носи дата, а е посочено че влиза в сила от 01.02.1993г. - което е оспорено с отговора на исковата молба, както и подписът и съдържанието на документа, като ответникът твърди, че това не е договорът за възлагане на управлението, който той е сключил с това дружество през 2003г. Признанието, че такъв договор е бил сключен, мотивира съда да приеме по принцип, че е налице и договорната част от правоотношението между дружеството и управителя. Действително цитираната в края на представения документ дата не може реално да се отправи към отношенията между страните, с оглед несъществуването в правния мир към него момент на “Деа Филати” ЕООД, а оригинален екземпляр от този, или друг договор за възлагане на управлението, не е представян по делото,  но за целите на настоящия спор този състав счита, че това не е необходимо. Подлежащият на доказване факт, който е и елемент от правопораждащия фактически състав, е дали ответникът е бил управител на дружеството през цитирания период, а той е категорично доказан чрез съдебните решения за вписвания в ТР.

Договорът между ответника и дружеството би могъл единствено да послужи за по-прецизно установяване на конкретните права и задължения на страните, но при липсата му критерий остава правната норма, която определя задължителните и общи параметри на правата и задълженията на управителя – чл. 141 от ТЗ. Така основателността на исковете може да се прецени дори само в светлината на тази разпоредба.

При така очертаното положение, за да възникне този вид гражданска отговорност по чл. 145 от ТЗ за ответника, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на няколкото обективни и субективния елемент, заложени в сложния фактически състав на тази норма. Той обхваща виновно, противоправно, вредоностно неизпълнение на задълженията на управителя, респективно – поведение, с което препятства управлението на дружеството, и от което са последвали вреди.

Извън горното следва да се отбележи, че предпоставка за упражняване правото на иск, е наличието на решение на общото събрание на ООД за това, по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ, а тъй като увреденото дружество е било ЕООД, такова решение, съгласно разпоредбата на чл. 147 ал. 2 от ТЗ, е следвало да вземе едноличният собственик на капитала и да го материализира надлежно в протокол. Понеже не е настъпил правопогасяващият отговорността на управителя факт – освобождаването му от отговорност, по принцип такова решение е следвало да бъде взето. Тъй като обаче, към момента на предявяване на иска, ответникът е бил загубил качеството си на управител – в ТР е вписано решението за освобождаването му от длъжност, то за предявяването на иска по чл. 145 от ТЗ против него от страна на дружеството, не е било нужно решение по чл. 147 ал. 2 вр. чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ.

Що се отнася до възражението на ответника пред РС, че е бил управител на “Деа Филати” ЕООД, а ищец е “Италиана” ЕООД, въззивният съд намира, че правото на иск е надлежно упражнено – ищцовото дружество е общ правоприемник на прекратеното поради вливане в него дружество “Деа Филати” ЕООД и е придобило с вписването в ТР цялото имущество на последното, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Ведно с това към него е преминало и субективното право да се търси отговорност от управителя на влятото дружество, тъй като то е съществувало в патримониума на последното към датата на преобразуването.

Правото на дружеството да претендира осъществяване на имуществената отговорност на управителя произтича от дейността на последния като орган на дружеството, при която той обективира поведение на т.н. “управителски деликт”, изразяващ се както в активно увреждащо поведение, така и в нарушение на задължения за въздържащи се действия. Поради това в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е, или не е извършил действия, противоречащи на задълженията му на управител, че е налице вреда, оценима в пари, и между тях има функционална и причинна връзка. Субективното условие – вината, както при всяка договорна отговорност, се предполага, докато ответникът не докаже, че действията или бездействията му се дължат на причини, за които той не отговаря.

Настоящият състав счита, че категорично са доказани всички изброени предпоставки по отношение на първите две съставни претенции.

Извън всякакво съмнение е доказано, че през описаните в исковата молба периоди  ответникът, като управител и законен представител на ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД, гр. Сливен, е сключил търговски сделки с предмет покупко-продажба на родово определени движими вещи – прежди от различни видове и състав, с двама търговци – ЕТ “Имотекс”, гр. Сливен и “Канго – 2000” ЕООД, гр. Сливен, като фактът на изпълнение на задълженията на продавача – тоест – предаването на вещите, е отразен в общо 30 броя складови разписки. Също така е установено и, че купувачите са изпълнили задълженията си за плащане на цената, като са дали сумите в брой и те са предадени на управителя. Факткическото им получаване от него е непререкаемо доказано от няколко различни, еднопосочни доказателствени източници. Общата стойност на продадените стоки е 10 462, 50 лв. по сделките с ЕТ “Имотекс” и 1 895, 38 лв. по тези с “Канго – 2000” ЕООД.

Безспорно е и това, че в “ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД не са осчетоводявани търговските сделки с ЕТ “Имотекс”, гр. Сливен  и “Канго – 2000”, гр. Сливен, а посочените суми не са постъпили като приходи в касата на дружеството.

Така описаните факти бележат съвпадение с хипотезата на правната норма на чл. 145 от ТЗ. Видно е, че  ответникът, действайки като управител, е нарушил основни свои договорни задължения, свързани с организирането и ръководенето на дейността на “ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД – като е получил лично сумите от продажбите, които са сключени от името и за сметка на представляваното от него дружество, и като не ги е внесъл в касата, той е нарушил правилата за управление на имуществото на последното, а действието и безействието му са в нарушение на закона. Те са станали и причина сумите да не бъдат своевременно и надлежно осчетоводени и така ответникът е възпрепятствал отново доброто и законосъобразно управление на дружеството и организацията на дейността му. Тъй като това е довело до намаляване на имуществото на “ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД, е несъмнено, че е налице вреда, която пряко и непосредствено произтича от обективираното поведение на управителя.

Инвокираните в тази връзка аргументи от ответника, че по образуваното досъдебно производство от 2008г. на ОУ на МВР и РП-Сливен, тези две претенции са били предмет на разглеждане, двете съдебно-икономически експертизи не са установили липси и злоупотреби от управителя, а остатък от вложени негови лични средства, както и, че в Постановлението за прекратяване на това производство е посочено, че “ не чуждото, а своето имущество е увредил Б.”,  са несъстоятелни. От една страна по-късно, двукратно, с определения от 2008г. и 2009г. на СлРС, са били отменяни постановленията за прекратяване на наказателното производство срещу ответника Б.Б. и досъдебното производство е било връщано за продължаване на процесуалните действия по него, като с определение  по в.ч.н.д. № 466/2009г. окончателно е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, но наказателният съд не е имал компетентност да преценява гражданскоправния и търговскоправния аспект /освен в корелация с нормите на НК за измама и документно престъпление/  в отношенията между дружеството и управителя, и съответно – да обвърже настоящия съд. От друга страна, по отношение на настоящия спор не е необходимо и задължително условие причиняването на вредите да съставлява едновременно с това и престъпление по смисъла на НК. В случая за успешното провеждане на иска е достатъчно да се докаже обективното наличие на вреда, чийто произход се свързва с поведението на управителя, като вината му се презумира – и това активира механизма за обезвреда.

Ответникът, върху когото лежи тежестта да опровергае предположението за наличие на вина, от елиминирането на което би извлякъл изгодни за себе си правни последици, не ангажира доказателства, че действията му се дължат на причини, за които не отговаря.

Той не е представил и годни доказателства относно някакви правоизключващи или отричащи правопораждащия факт обстоятелства, които да погасят отговорността му. Ответникът по начало, както в отговора си, така и чрез поддържаната в с.з. позиция, не оспорва получаването на паричните суми. Ключовият му отбранителен аргумент се състои в твърдението, че поради затрудненото финансово състояние на дружеството, е внесъл лични пари в касата, които представляват “безлихвена временна финансова помощ”, общо в размер на 34 500 лв. От тази сума му били изплатени 12 000 лв. и дружеството е имало парично задължение към него в размер на остатъка от 22 500 лв., с която сума той заявява, че прави  пълно прихващане на своето задължение.

Настоящият въззивен състав не споделя така предложения изход от спора.

За да може изявлението за прихващане да предизвика търсения правен ефект, е необходимо компенсацията да е възможна. Тоест - да са налице условията за погасяването на двете насрещни, еднородни задължения до размера на по-малкото. За целта, най-напред, е нужно те да са ликвидни – установени по основание и размер, и изискуеми. Липсата на някое от тези условия блокира възможността за използване на този правен механизъм.

В настоящия случай твърдяното от ответника задължение на ищцовото дружество /евентуално прието при вливането в него на “Деа Филати” ЕООД/, не е установено по основание. Произходът на това задължение не е доказан по неопровержим и недвусмислен начин, а той обуславя правното основание на притезанието.

ПКО не са придружени от документи, които да оправдават внасянето на сумите. При откриването на сметката липсва ясно посочено основание, характеризиращо някаква облигационна връзка между управителя като физическо лице, и дружеството. По същия начин при получаването от ответника на сумата от общо 12 000 лв. няма обяснителни документи към Операции №№ 198, 169 и 221, обусловени от конкретно основание, от които да може да се направи извод за причината да бъдат платени те.

Няма и решения на едноличния собственик на капитала за внасяне на допълнителни парични вноски точно в тези  размери и в тези моменти, към които, евентуално, да бъде препратено внасянето на сумите от ответника.

Така, на първо място,  ваззивният съд счита, че остават напълно хипотетични твърденията на въззиваемия-ответник, че сумата от 22 500 лв. действително му се дължи от въззивника-ищец, тъй като не намират опора                          в събраните доказателства. Не съществува правна фигура като посочената от него „безлихвена временна финансова помощ”. Ако се приеме, че тази помощ представлява дарение, то според едностранния характер на този договор, няма причина да се иска връщането й, тоест – няма задължение, няма и възможност за прихващане.

Освен това не може да се приеме и че тази помощ е въплъщавала другия възможен свой аналог - договор за заем за потребление. Съществуването на такава облигационна връзка между страните е отречено с влезли в сила съдебни решения № 516/02.12.2010г. на Асеновградски РС и  № 412/ 21.03.2011г. на ПОС, с които съдът се е произнесъл по спор за връщане на част от цитираната по-горе сума от 22 500 лв., претендирана като задължение по договор за заем между настоящия ответник като заемодател и ищцовото дружество като заемател. В мотивите си съдилищата приемат, че такъв договор между страните не е сключван.

Този въззивен състав счита, че решенията по двете граждански дела имат най-малкото доказателствена сила на мотивите, които съдържат редица фактически констатации, до които съдът е достигнал въз основа на събрани и преценени доказателства относно значимите факти, които съвпадат с част от влизащите в обсега на доказване по настоящото дело. Тези мотиви имат значение на официално удостоверяване на юридическите и доказателствени факти, но са непряко доказателство за тях и настоящият съд може да ревизира доказателствената им сила съобразно всички други, събрани в това производство, доказателства. По начало съдебното решение, след влизането му в сила, има и легитимиращ ефект, който предполага приемането на материалноправното положение за такова, каквото е оповестено в него.

В случая, обаче, тези могиви не подлежат на преразглеждане, тъй като са скрепени и  със силата на пресъдено нещо, с която се ползва самото решение. СПН се отнася само за спорното право и между страните по делото, но в настоящия казус е налице пълно съвпадение между предмета на спора, разрешен по посочените дела и преюдициалното правоотношение, въведено от ответника с отговора – договор за заем за потребление на парична сума. Налице е и пълно субективно тъждество в първите два и настоящия процес.

Поради това настоящият състав счита, че има валидно възникнала СПН на влязлото в сила решение на Асеновградския РС, и той е длъжен да я зачете, тоест – да възприеме като свое скрепеното с тази сила съдебно установяване на съвкупността от юридически и доказателствени факти, и да изхожда от него спрямо обвързаните с нея лица и откаже преразглеждането и пререшаването на въпроса, разрешен със СПН, който в случая обуславя отговора на въпроса, с който е сезиран в настоящото исково производство. Тази особена сила на решението е възникнала и действа в обективните си предели спрямо двете страни и има възпиращо действие за повторното решаване и обсъждане от този съд, дори преюдициално, на въпроса за задължения, произтичащи от договор за заем на парична сума от 34 500 лв.

Що се отнася до решението на СлОС по повод неоснователното обогатяване на ответника със сумата 12 000 лв., въззивният съд приема за неопровергана в настоящото производство доказателствената сила на мотивите, с които е признато, че изплащането на тази сума не е в резултат на изпълнение на договорно задължение по договор за заем на парична сума, което е и в хармония със заключенията по настоящия спор.

Поради всичко това отново съществува непреодолима пречка за компенсация на задълженията, състояща се в липса на доказано по основание и размер такова за ищеца.

Така, в обобщение, ответникът не успя да защити тезата си, че неговото имуществено задължение се е погасило поради настъпило прихващане. Той не обоснова по никакъв друг начин, извън анализираните до тук две възможности,  произхода на твърдяното от него задължение на ищцовото дружество към него. След като не е доказано основанието, каузата на престацията на сумите от 18 800 лв. и 15 700 лв. /общо 34 500 лв. /, не може да се изведе заключение, че ищцовото дружество изобщо дължи връщането им – ответникът не доказа правнообоснована причина за това.

Щом не се установи валидно погасяване на задължението на ответника, следва да се ангажира имуществената му отговорност по чл. 145 от ТЗ и той следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените вреди. Неговият размер е равен на стойността на получените и невнесени в касата на дружеството от ответника, в качеството му на управител, суми като равностойност на продадените стоки /прежда/ на ЕТ “Имотекс”, гр. Сливен за периода 11.10.2005г.- 06.102006г. в размер на 10 462, 50 лв. и на “Канго-2000” ЕООД, гр. Сливен за периода 21.06.2006г. – 17.11.2006г. в размер на 1 895, 38 лв.

Първите два иска за тези суми са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло.

Основателността на претенциите за главниците предпоставя и основателността на акцесорните искове за обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главните суми, и те също следва да бъдат уважени.

Въззивният съд счита, че е неоснователна третата претенция по чл. 145 от ТЗ – за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 3 512, 67 лв. за целия период на управление на ответника, произтичащи от извършени продажби на дребно на прежди в брой, без фактури.

Този иск не е надлежно доказан и следва да бъде отхвърлен, но на други, не на възприетите от РС основания.

Представеното заверено ксерокопие от “опис на продажбите през периода от 2003г. до 2006г. в брой без фактури” не представлява годен счетоводен документ, а като частен свидетелствещ такъв, е оспорен и материалната му доказателствена сила не е стабилизирана. Подписът за “приел сумите” не е с посочен автор, а от съдържанието не може да се направи ясен и недвусмислен извод, нито че документът отразява някакви конкретни сделки /покупко-продажби на прежди/, нито за точните суми. Свидетелските показания в тази посока са ненадеждни и също не могат да бъдат ценени като доказващи тази претенция.

Отхвърлянето на този главен иск води и до отхвърлянето на допълнителния за обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

При това положение, след като е налице разминаване в правните изводи на въззивния и първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява частично основателна.

Атакуваното решение следва да бъде отменено по отношение на първите две претенции и вместо това бъде постановено ново, с което те бъдат уважени. По отношение на третата претенция решението на РС следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса – частичното уважаване на жалбата, отговорността за разноски за тази инстанция следва да се разпредели съразмерно между страните, като въззиваемият заплати на въззивника 870, 09 лв., а въззивникът заплати на въззиваемия 99.60 лв. разноски за въззивната фаза. Първоинстанционното решение бъде отменено в частта относно разноските, присъдени на ответника, за сумата над 197, 54 лв., а на ищеца бъдат присъдени такива, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 1 643, 63 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                      

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 261/06.06.2012г. по гр.д. № 6948/2011г. на СлРС,  В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от “Италиана” ЕООД, с. Ч., област П., против Б.П.Б. искове по чл. 145 от ТЗ за причинени имуществени вреди в качеството му на управител на “Деа Филати” ЕООД, гр. Сливен за сумата  общо 12 357, 88 лв., от която  10 462, 50 лв., вреди, произтичащи от сключени търговски сделки с ЕТ “Имотекс”  и 1 895, 38 лв., вреди, произтичащи от сключени търговски сделки с “Канго – 2000” ЕООД, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба,  като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА Б.П.Б. ЕГН ********** със съдебен адрес *** офис 10, чрез адвокат Л.А., да заплати на “ИТАЛИАНА” ЕООД ЕИК 825396992, със седалище и адрес на управление на дейността с. Ч., област П., ул. “О.К.” № *:

-  сумата 10 462, 50 лв., представляваща обезщетение по чл. 145 от ТЗ за имуществени вреди причинени от Б.П.Б. като управител на “ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД, гр. Сливен, чийто правоприемник е “Италиана” ЕООД, изразяващи се в неотчитане на получени от него суми в този размер като цена на продадени родовоопределени движими вещи – прежди, на ЕТ “Имотекс”, гр. Сливен по сключени договори за търговски продажби за периода 11.10.2005г. – 06.10.2006г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 14.11.2011г. до окончателното изплащане и

- сумата 1 895, 38 лв., представляваща обезщетение по чл. 145 от ТЗ за имуществени вреди причинени от Б.П.Б. като управител на “ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД, гр. Сливен, чийто правоприемник е “Италиана” ЕООД, изразяващи се в неотчитане на получени от него суми в този размер като цена на продадени родовоопределени движими вещи – прежди на “Канго – 2000” ЕООД, гр. Сливен по сключени договори за търговски продажби за периода 21.06.2006г. – 17.11.2006г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 14.11.2011г. до окончателното изплащане.

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 261/06.06.2012г. по гр.д. № 6948/2011г на СлРС В ЧАСТТА, с която е осъдено “Италиана” ЕООД, с. Ч. област П. да заплати на Б.П.Б. направените разноски по делото за сумата над 197, 54 лв.  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 261/06.06.2012г. по гр.д. № 6948/2011г на СлРС в останалата обжалвана част.

 

 

ОСЪЖДА Б.П.Б. да заплати на “Италиана” ЕООД, с. Ч., област П. направените разноски по делото за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1 643, 63 лв. и направените разноски по делото за въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 870, 09 лв.

ОСЪЖДА “Италиана” ЕООД, с. Ч., област П. да заплати на Б.П.Б. направените разноски по делото за въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 99, 60 лв.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване през ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                       

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: