Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  247

 

                                                гр.Сливен, дата 16.11.2012 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно гражданско дело № 433 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба против Решение № 35 от 09.05.2012 г. постановено по гр.д. № 506 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Котел. С атакуваното решение, съдът предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В. И. Л. на неговия баща И.С.Л., като определил режим на лични контакти между майката Н.М.А. и детето както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. Със същото решение съдът задължили майката Н.М.А. да заплаща на бащата И.С.Л., месечна издръжка на детето в размер на 60 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й. Майката Н.М.А. е осъдена да заплати разноските по делото на бащата И.С.Л. в размер на 95 лв., както и държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

           Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство - Н.М.А., която обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.Котел. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че мотивите на съда са общи и почиват на житейска логика, но не се отнасят за конкретния случай. Не са били взети предвид доводите на ответника в депозирания отговор на исковата молба. При постановяване на решението съдът кредитирал само показанията на ищцовите свидетели, които били заинтересовани. Жалбоподателят възразява, че майката е основен фактор във възпитанието и отглеждането на детето, особено отчитайки ниската му възраст – едва на две години. Предвид това, ласките и вниманието предоставени от майката не можели да бъдат заменени от други хора. Изтъква, че ако родителските права бъдат предоставени на бащата вместо него за детето ще се грижи възрастната му баба на 72 години. Възразява, че оставянето на детето при бащата го обричало на мизерия, болести и лошо възпитание. Настоява се съдът да съобрази най – добрия интерес на детето, като присъди родителските права на неговата майка.

           Въз основа на изложеното моли съдът да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение на районния съд и вместо него да постанови друго, с което на въззвиницата да бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти и да бъде осъдена да заплаща на майката като законен представител детето, ежемесечна издръжка в обичаен размер. Претендира разноски.

                    Във въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели А.В.Г. и Д. Г. Г., с оглед правилното определяне на родителските права и защита интересите на малолетното дете.

                   По направеното доказателствено искане съдът се е произнесъл с Определение от закрито съдебно заседание от 13.09.2012 г., като е уважил доказателствените искания на въззивницата А..

                   В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Въззиваемият твърди, че атакуваното решение е правилно и излага съображенията си. Детето от раждането си до настоящия момент живеело при баща си и не контактувало с майката, между тях нямало физическа близост, нито емоционална. Подготвяли се документи за настаняване на детето в детска градина, а когато бащата бил на работа за детето се грижела жена срещу заплащане. Майката нямала никакви доходи, нито възможност да се грижи и за двете си деца. Бащата осигурил личен лекар на детето, което редовно посещавало кабинета за задължителните имунизации.

                   Въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд потвърдено.

                    С оглед защитата на най – добрия интерес на детето и за придобиване на непосредствени впечетления от родителите, съдът с Определение от закрито съдебно заседание от 13.09.2012 г. е постановил лично им изслушване по въпроса за упражняването на родителските права на основание чл.127,ал.2 от СК във вр. с чл.59, ал.6 от СК.

                   На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, за насроченото дело съдът е уведомил дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, която депозира доклад, относно правата и интересите на малолетното дете в деловодството на Сливенски окръжен съд на 15.10.2012 г.

 

           В съдебно заседание, въззивницата редовно призован, се явява лично, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбата и отговора. По същество иска отмяна на атакуваното решение по съображенията изложени във въззивната жалба. Иска определяне на срок за представяне на писмени бележки, но не депозира такива по делото.

          В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично. Представляват се и от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна. Няма възражения по доклада на жалбата и отговора. В съдебно заседание се иска разпит на един свидетел и си представя нововъзникнало обстоятелство – трудов договор на ищеца. Въззиваемият чрез своя процесуален представител пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли за определяне на срок за представяне на писмени бележки по делото и депозира такива, в които излага подробни аргументи в защита на позицията си.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

                   С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и поради това следва да бъде отменено.

                   Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя крайните правни изводи на РС. Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, неправилно е определил правната квалификация на иска като такава по чл.123 от СК. Визираната правна норма се отнася до спорове между родителите, касаещи отделни въпроси по които те не могат да постигнат съгласие,  по повод упражняването на родителските права. Това от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение, тъй като е налице неправилно приложение на материалния закон. Коректната правна квалификация на предявения иск е по чл.127, ал.2 от СК за определяне местоживеене на малолетното дете, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжката на детето. Съществото на спора, пренесено пред въззивна инстанция са именно тези въпроси, по които въззивният съд дължи произнасяне.                                

                  Наведените във въззивната жалба оплаквания са основателни по следните съображения.

                   По отношение определянето на местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, районния съд не е провел задълбочено и подробно изследване на всички правнорелевантни факти, поради което е стигнал до необоснования извода, че интересът на детето, който при всички положения е водещ, налага то да остане да живее при бащата, който следва да упражнява и родителските права спрямо него. Единствената мотивировка на районния съд се свежда до това, че съдът взема това отношение, за да не ескалират взаимоотношенията между страните, като счита това за по – приемливия вариант за детето, без да излага мотиви в защита на изложеното становище.

                   Предимство по посочените по – горе въпроси принципно би имало общото съгласие на родителите, изхождайки от житейската презумпция, че те знаят най – добре по какъв начин да се организират след раздялата, така че отглеждането и възпитанието на детето да бъде в негов интерес, но при липсата на съгласие и разбирателство между двамата, се налага съдът да разреши този въпрос. Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши по въпроса кой е по подходящият родител, за да постанови родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за критериите, които са от значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на детето. Изброяването на тези обстоятелства и в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието „интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 във вр. с чл.124,125 и др. от СК може да се заключи, че интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Тъй като се касае за интерес на една отделно взета личност, той винаги е нещо конкретно и е резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото правилно развитие.

                     При анализа на възприетата фактическа обстановка,  като се вземат предвид всички значими фактори – субективните - от една страна: твърде ниската възраст на детето и големия обем внимание и грижи, които тя налага, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимата степен лични и непосредствени грижи към детето, възможностите да му осигури нормална и задоволяваща потребностите му домашна обстановка и средствата за неговата издръжка, както и основният фактор – спокойствие и душевен комфорт, зависещ значително от незастрашаване на специфичната, незаместима с нищо връзка “майка-дете”, въззивният съд счита, че интересът на детето налага упражняването на родителските права в този момент да се предостави на майката Н.А..

                   За да й се откаже това право, каквото е искането на ищеца, е необходимо най - малкото да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на родител и възпитател – в действителност липсват както индикации, така и доказателства, че тя се е отнасяла лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици. Обстоятелствата, изтъкнати от въззиваемият, че детето от раждането си до настоящия момент живеело при баща си и не контактувало с майката, между тях нямало физическа близост, нито емоционална, не омаловажават родителските качества на майката. Дори напротив - сочат на липса на възпитателски качества у бащата, тъй като по делото се установи, че от момента на фактическата раздяла между страните през лятото на 2011 г., именно бащата е пречка за осъществяването на личните контакти между майката и детето. В този смисъл са показанията на свидетелките Д.Д. и А. Г., които съдът кредитира, тъй като са преки и непосредствени и съдът няма основание да се съмнява в тях. Самият баща в исковата молба, като причина за завеждане на делото сочи „От няколко седмици ответницата постоянно създава проблеми и иска да вземе детето да живее при нея”. Това твърдение на ищеца е в противоречие с друго негово твърдение, а именно че майката напуснала доброволно жилището, което двамата обитавали съвместно с неговата майка и тя по собствено желание оставила по – голямото дете В. при него. Исковата молба е постъпила в съда на 31.08.2011 г., а фактическата раздяла между страните настъпила през месец юли същата година. Твърдението на ищеца, че ответницата има психически проблеми също останаха недоказани. От представената по делото медицинска бележка от специалист психиатър към ДКЦ 1, ЕООД, се установява, че майката Н.А. е психично здрава и не се води на диспансерно наблюдение. От друга страна възражението, че майката не работи никъде и не може да издържа и двете деца не може да бъде достатъчно основание за съда, за да се присъдят родителските права върху детето на бащата. Социално – битовите условия на всеки един от родителите и техните материални условия за отглеждане и възпитание на детето са само една част от обстоятелствата, които съобразява съдът при вземане на решение по въпроса за родителските права. В този смисъл от значение са не отделните критерии взети сами по себе си, а съвкупността от обстоятелства, която съдът преценява само с оглед интереса на детето. Още повече, че причината майката да не работи е обективна – тя е в майчинство за отглеждане на второто дете – Г.Н. М., родило се от съвместното съжителство на Н.М.А. и И.С.Л., което същият отказал да припознае. Освен това произнасянето по въпроса за родителските права е свързано и с произнасяне по въпроса за издръжката на детето, т.е. родителят на който се присъдят родителските права ще разчита в отглеждането на детето не само на собствени средства, но и на издръжката, който другият родител ще бъда осъден да заплаща. От свидетелските показания на Д. Д. - майка на ответницата се установява, че Н. живее при родителите си и може напълно да разчита и на тяхната физическа, морална и материална подкрепа при отглеждането на детето. Бащата на Н. излизал на сезонна работа в чужбина, а майката и брат й се занимавали с животновъдство, от което също получавали доходи.

                    Не на последно място съдът гради изводите си за липса на възпитателски качества у бащата и от непосредствените впечетления, които придоби от него при проведеното изслушване по въпроса за упражняване на родителските права. Въпреки, че детето живее в къщата на баща се и се отглежда от него вече повече от година, същият не успя да посочи никакви конкретни факти за това как протича ежедневието на детето, как прекарват своето време заедно, какво най – много обичат да правят и т.н. Всички тези обстоятелства служат за основа върху, която съдът гради своите изводи за наличието или не на емоционална връзка между родителя и детето. Привързаността на детето към родителя се изразява в емоционалната връзка по между им, свързана с авторитета на родителя и неговото сериозно отношение към родителските му задължения. В случая с оглед на изложените в съдебно заседание от въззиваемия обстоятелства, се поставя под съмнение въпросът дали и доколко именно бащата полага непосредствените грижи за детето В.. Самият той заявява, че се грижи за детето с голямо внимание „Детето постоянно е нахранено, не е жадно”. В същото време останаха недоказани твърденията му, че през деня когато е на работа за детето се грижи жена срещу заплащане. По отношение на водения от страна на въззиваемия в съдебно заседание свидетел Г.Н. /личен лекар на детето през първите 6 месеца след раждането му/, съдът не кредитира неговите показания в цялост. Изнесените от него факти съдът кредитира в частта, от която се установява, че в първите месеци след раждането на детето В. е имало зачервяване и обелване на кожата. Показанията му в останалата част са много общи и уклончиви. Анализът им навежда към съмнение за пристрастност в полза на една от страните. Свидетелят от една страна твърди, че майката не се грижела за детето и поради нейната незаинтересованост то имало проблемни зачервявания по кожата, а от друга страна, че бащата поемал  по – често нещата в свои ръце и при всички посещения в къщата виждал „как И. сменя пелените на бебето”, тъй като „той полагал повече грижи за детето”. Неговите твърдения са на първо място противоречиви, а на следващо място неоснователни, защото както  майката, така и бащата са по еднакъв начин родители на детето, с еднакви права и задължения спрямо него, поради което не може да се вменява във вина само на единия родител ниската хигиена на детето, а от друга страна да се твърди, че другия родител полагал едва ли не безукорни грижи в това отношение.

                     В случая бащата, макар да е безспорно, че обича детето си и то вероятно също е привързано към него, не е демонстрирал категорично способности сам да се справя с всички житейски,  битови и ежедневни предизвикателства, свързани с отглеждането на дете на тази възраст. Факторът „помощ от близки” не е решаващ, той може да даде превес само при наличие на сериозни недостатъци и неприемливи качества и поведение на другия родител.

                    И двете страни разполагат с нормални битови условия, и имат доходи, с които могат да отглеждат детето. Така, при съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител, съдът намира, че, предвид изложените съображения, превес има този родител, който в по-голяма пълнота може да осигури едновременно и физическия и душевния комфорт на детето в оптимално съотношение, и в случая това е майката.

           Съдът не отрича качествата на бащата, възможностите му и готовността му да прояви всеотдайност, любов, търпение, желанието му да поддържа връзка с детето. Това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз основа на него бащата ще формира отношението и поведението си занапред. Поради това, ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на пълнолетието му.

                    Не на последно място, при решаване на въпроса кой от родителите да упражнява родителските права върху детето В., съдът съобразява и обстоятелството, че детето е от женски пол, което предполага че то занапред ще има нужда именно от майчина закрила и помощ по различни въпроси на съзряването, каквато бащата едва ли би могъл да му даде. От друга страна В. има по – малка сестра /родена по време на фактическото съжителства между страните, но неприпозната от бащата/ - Г. Н.М., която също живее и се отглежда от майката Н.. Това също е от значение за вземане на решение родителските права върху детето В. да се присъдят за упражняване от майката. Върховният съд в своята практика е трайно е установил, че съдилищата могат да разделят децата само, ако са налице важни причини, налагащи това. В случая такива не са налице, поради което интересът на детето налага упражняването на родителските права да се предостави на майката Н.А..

           С оглед изложеното следва да се отмени решението на районния съд в частта, относно родителските права.

                    Поради това местоживеенето на малолетното дете В. следва да се определи при майката и на нея следва да се предостави упражняването на родителските права спрямо него.

                    На бащата следва да се осигури режим на лични контакти с детето, който трябва да е съобразен с възрастта на последното и с обстоятелството, че двамата родители живеят в различни села, които са значително отдалечени едно от друго. За да се запази пълноценната връзка на детето и с двамата родители, всеки от тях трябва да носи отговорност за неговото възпитание и развитие, независимо от състоянието на връзката между родителите. Относно интензитета на личните отношения, съдът намира, че подходящ и удовлетворяващ интереса и на родителите и на детето е следния режим: между детето и бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден и един месец през лятото. С оглед упражняването на родителските права от майката, за нея възникват някои специфични задължения, свързани със съществуването на другия родител в условията на създадената обстановка: да не настройва детето против този родител, да не пречи за осъществяване на личните отношения с него, да се грижи за детето лично и да не прехвърля тези грижи на други лица. В противен случай това поведение може да послужи като основание за изменение на мерките и предоставяне на детето на бащата.             

          С оглед отмяната на решението в частта относно упражняването на родителските права върху детето В. И. Л., следва да се преразгледа и въпросът за издръжката. При определяне на издръжката за непълнолетни деца, съдът е обвързан от минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Съдът намира, че минималната издръжка от 72,50 лв. месечно е съобразена с нуждите на детето, с оглед възрастта и състоянието му от една страна, и с възможностите на всеки от родителите, от друга. Въззивният съд, в съответствие с правните норми, при преценка на релевантните факти – нуждите на детето и възможностите на родителите, отчитайки кой от двамата ще полага и личните грижи за него, определя размера на издръжката на 72,50 лв. месечно. С оглед на това решението на Котелски районен съд следва да бъде отменено и в частта, с която майката е осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка, като за същото задължение следва да бъде осъден бащата. 

         Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивната жалба се явява основателна и следва да се уважи. Решението на Котелски районен съд следва да бъде отменено изцяло.

         С оглед изхода на процеса въззиваемият И.С.Л. следва да бъде осъден да заплати на въззивницата Н.М.А. направените от нея за две инстанции разноски в общ размер на 558,20 лв. и да понесе своите така както са били направени. Освен това И.С.Л. следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 104,40 лв., представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

                  Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                      Р      Е     Ш     И  :

 

 

        ОТМЕНЯ Решение № 35 от 09.05.2012 г. постановено по гр.д. № 506 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Котел, като неправилно и незаконосъобразно, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

       ПРЕДОСТАВЯ родителските права за отглеждане и възпитание на непълнолетното дете В. И. Л., родено на *** г., на майката Н.М.А., ЕГН  **********,***, като детето ще живее в жилището, което обитава майката, собственост на нейните родители, находящо се на адрес: с. С., общ. Т., област Я., ул. „Х.С.” № *.

      ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И.С.Л., ЕГН **********,*** с непълнолетното дете В. И. Л., всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден и един месец през лятото.

       ОСЪЖДА И.С.Л., ЕГН **********,***  да заплаща на Н.М.А., ЕГН  ********** ***, като майка и законен представител на непълнолетното дете В. И. Л., родено на *** г. ежемесечна издръжка в размер на 72.50 лв. (седемдесет и два лева и петдесет стотинки), до навършване на пълнолетието му, считано от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

       ОСЪЖДА И.С.Л., ЕГН **********,*** да заплати на Н.М.А., ЕГН  ********** ***, направените по делото разноски за две инстанции в общ размер на 558,20 лв. (петстотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки)

        ОСЪЖДА И.С.Л., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен държавна такса в размер на 104.40 лева (сто и четири лева и четиридесет стотинки), представляващи държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

              

                Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страната, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                     

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                          

                                                                                                         2.