Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 241

 

гр. С., 18.106.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  435  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 448/22.05.2012 г.  по гр. д. № 70/2012 г. с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК предявен от „Югоизточно държавно предприятие ДП ТП ДГС М.” с ЕИК 201617654 със седалище и адрес на управление гр. М. обл. Стара Загора пл. „Т.М. „ № * представлявано от П.И.В. за признаване на установено, че „Равена ЛЕС” ООД с ЕК 119608416 със седалище и адрес на управление гр. С. „пл. „АЛ.С.” бл. * вх. *ет.* ап.* дължи на „Югоизточно държавно предприятие ДП ТП ДГС М.” главница в размер на 1800 лева, представляваща част от цената на продадени фиданки за разсад поради извършено плащане на 11.01.2012 г. като неоснователен. Със същото решение е признато за установено, че „Равена ЛЕС” ООД с ЕК 119608416 със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „АЛ.С.” бл. * вх. *ет.* ап.*” дължи на „Югоизточно държавно предприятие ДП ТП ДГС М.” законната лихва върху сумата от 1800 лева за периода от 06.12.2011 г. до 11.01.2012 г. както и сумата от 327 лева представляваща направени в заповедното производство разноски.

Със същото решение е признато за установено също, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество и мораторната лихва върху сумата от 1800 лева за периода 19.04.2011 г. до 06.12.2011 г. в размер на 118,29 лв. като е отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва до пълният претендиран размер от 134,88 лева като неоснователен. Ответното дружество е осъдено да запрати и направените по делото разноски на ищцовото дружество.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението е недопустимо, неправилно необосновано. Развиват се подробни съображения, че делото е било образувано по повод на молба от ненадлежна страна, тъй като в случая е следвало молбата да бъде подадена от „Югоизточно държавно предприятие ДП ТП ДГС М.”, а не от ТП „Държавно горско стопанство М.”. На второ място се развиват съображения, че исковата молба е депозирана е в деня, в който ответното дружество е заплатило размера на главницата, поради което  не е следвало да бъде образувано производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна. Развиват се подробни съображения относно правосубектността на ищеца.   На второ място се твърди, че  производството се е развило по повод направеното възражение от ответното дружество в заповедното производство и то следва да установи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането, което се претендира, съществува. Поради това се счита, че жалбата е неоснователна.

В срока по чл. 263 ал. 2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба против посоченото по-горе решение в частта с която съдът е отхвърли предявеният иск за мораторна лихва над сумата от 118,29 лв. до претендирания размер от 134,88 лв., както и в частта с която не са уважени разноските в пълния им размер.  Развиват се подробни съображения относно начина на изчисляване размера на лихвата по просроченото задължение и се твърди, че размерът на тази лихва е 136,93 лв., което е по-голям от претендирания по делото.  Поради това се сочи, че лихвата следва да бъде уважена в пълния претендиран размер. Поради това и разноските, които е присъдил съдът на ищеца са неправилно изчислени.

Не е постъпил отговор на тази насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивника не се явява представител..

В с.з. за  въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената въззивна жалба и поддържа насрещната си въззивна жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

Направеното в първата въззивна жалба възражение, че решението е нодопустимо, е неоснователно. Твърди се, че исковата молба, подадена от Югоизточно държавно предприятие  Териториално поделение ДГС М., е недопустима, тъй като ДГС М. не съществува като самостоятелен субект след правоприемството му от Югоизточното държавно предприятие. В Закона за горите обаче изрично е посочено – чл. 174 ал.1 т. 5, че държавните горски стопанства водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела. Следователно по силата на законовата норма им е призната правосубектност да участват в такива производства. От друга страна директорът на това предприятие притежава делегираните правомощия да извършва действия, свързани с функционирането на териториалното поделение. Това изрично е уредено и в Правилника за организацията и дейността на югоизточното държавно предприятие, който е утвърден от Министъра на земеделието и храните. Поради това наведеното първо възражение в първата въззивна жалба се явява неоснователно.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

       Жалбите са неоснователни.

        На първо място, безспорно е установено, че ответното дружество е дължало на ищцовото сумата от 1800 лв., представляваща част от неплатена цена за продадени фиданки за разсад. Стоката е била продадена на 19.04.2012 г., когато е издадена и фактура, подписана от представител на ответното дружество. Чрез извършването на два банкови превода ответното дружество е заплатило част от сумата, а останалата част от тази сума е заплатена в момента на входиране на исковата молба в съда. Следователно до този момент длъжникът е бил изпаднал в забава. Несъстоятелни са твърденията, че забавата е по вина на кредитора, тъй като е налице преструктуриране на горските стопанства, което не е дало възможност на длъжника да изплати задълженията си, което е парично. За него е съществувала възможността да установи банковите сметки на ищцовото дружество и да заплати дължимата сума. Безспорно е установено също, че е заплатена само главницата, без претендираните мораторна лихва, законната лихва от датата на предявяване до окончателното плащане, както и направените в заповедното производство разноски, поради което правилно и законосъобразно районният съд е достигнал до извода, че това вземане съществува към момента на постановяване на съдебния акт. От момента на продажбата на фиданките и предаването им на ответното дружество за него, като купувач, е възникнало задължението да заплати цената на продадената му стока, тъй като страните не са уговорили друго. Поради това от този момент той дължи мораторната лихва, която съдът правилно е определил  като размер.

        В насрещната въззивна жалба решението е обжалвано в тази част, като се твърди, че е неправилно. Следва да се посочи обаче, че приетата от ищеца методика на изчисляването на лихвата не държи сметка за размера на задължението, както и за момента, от който се дължи главницата, съгласно заявената от него претенция. Поради това като е сметнал, че иска следва да бъде уважен до размера на сумата от 118.29 лв. РС не е допуснал нарушение.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

На въззиваемата страна се дължат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция и те, в размер на 240 лева следва да й бъдат присъдени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 448/22.05.2012 г. по гр. д. № 70/2012 г. на Сливенския районен съд.

         ОСЪЖДА „Равена ЛЕС” ООД с ЕК 119608416 със седалище и адрес на управление гр. С. „пл. „АЛ.С.” бл. * вх. *ет.* ап.* да заплати на „Югоизточно държавно предприятие ДП ТП ДГС М.” с ЕИК 201617654 със седалище и адрес на управление гр. М. обл. Стара Загора пл. „Т.М. „ № 24 сумата от 240 / двеста и четиридесет/ лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

         

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: