Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  278

 

                                                гр.Сливен, дата 12.12.2012 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                                        

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА                                                                                                                                                      

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 445 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционнота производство - „Топлофикация - Сливен” ЕАД против Решение № 417 от 11.05.2012 г., постановено по гр.д. № 6045 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение съдът признал за установено по отношение на ответника „Топлофикация - Сливен” ЕАД, че ищецът Г.И.Г. не дължи сумата от 1 131,62 лв., представляваща стойността на консумирана топлоенергия без посочен период за който се отнася задължението, ведно с мораторна лихва в размер на 77,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2004 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 24,18 лв., представляваща разноски по гр.д. № 2136/2004 г. по описа на Районен съд – гр.Сливен. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските направени от същия в размер на 350 лв.

          В жалбата си до съда въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд. Твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Неправилно съдът приел, че ищецът не дължи исковата сума, тъй като вземането на ответника било погасено по давност. Районният съд приел, че по време на съдебното изпълнение погасителна давност продължавала да тече и се прекъсвала с последното действие по принудително изпълнение. Жалбоподателят изтъква, че след образуване на изпълнителното производство давността е прекъсната, съгласно чл.116 от ЗЗД, поради което след този момент давност не е текла до прекратяване на делото на 12.11.2007 г. В този смисъл се позовава на Постановление № 3 от 1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС. Поради това неправилен бил изводът на съда, че давността започвала да тече отново след връчване на призовката за доброволно изпълнение на 05.01.2005 г. С оглед на изложеното давността не била изтекла от датата на прекратяване на изпълнителното дело до момента на образуване на настоящото гр.д. Прекратяването на изпълнителното дело не заличавало факта, че давност по време на принудителното изпълнение не е текла.

          Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на сторените пред две инстанции разноски.

          Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза на производството.                

                   В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалният представител на дружеството, в което заявява, че няма възможност да се яви в откритото съдебно заседание, но поддържа въззивната жалба по изложените съображения. По същество пледира за отмяна на атакуваното решение и присъждане на направените разноски за две инстанции.

          В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада на жалбата. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

         Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

                   С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на атакуваното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и поради това следва да бъде отменено.

                   Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя крайните правни изводи на районния съд. Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска по чл.124 от ГПК. Съществото на спора, което е предмет на разглеждане и от въззивния съд, е въпросът дали е основателно правопогасяващото възражение на длъжника за погасяване по давност на вземането на ответника – взискател по изпълнителното дело.

        При постановяване на своето решение районният съд е съобразил задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, инкорпорирана в Решение № 31/9.09.2010 г. по т. д. № 400/09 г. на ВКС, ТК, II отд. Даденото разрешение в смисъл, че изпълнителният процес в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) - когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, се прекратява ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител има декларативно, а не конститутивно действие, се споделя и от настоящия съдебен състав. Ако се е осъществил съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), започва да тече нова погасителна давност по чл. 117 ЗЗД, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство. Същественият въпрос е от кога започва да тече тази нова давност. Като е постановил решението си в смисъл, че новата давност започва да тече от последното изпълнително действие, а не от датата на прекратяване на делото /настъпило по силата на закона след изтичането на 2 г. от последното изпълнително действие/, съдът не се е съобразил със задължителното тълкувание на закона дадено в Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, което постановява, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В този смисъл са и други решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК - № 94/27.07.2010 г., по т. д. № 943/2009 г. на I-во т. о. на ВКС и № 76/07.06.2011 г., по т. д. № 634/2010 г.

         Безспорно е установено, че изпълнително дело пред ДСИ е образувано на 29.10.2004 г. Последното действие по изпълнителното дело е извършено на 05.01.2005 г., от където следва, че предпоставките за прекратяване на делото по чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) са били налице на 05.01.2007 г. Независимо, че съдебният изпълнител е издал по – късно постановление за прекратяване на делото/12.11.2007 г./, правните последици на прекратяването са настъпили ex lege 05.01.2007 г. е и от тогава е започнала да тече нова тригодишна давност, която очевидно не е изтекла към датата на образуване на второто изпълнително дело пред ЧСИ Надя Гангалова на 07.02.2008 г. С оглед на изложеното предявеният отрицателен установителен иск за погасяване на вземането по давност се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

                 Поради противоречие между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания атакуваното решение да бъде отменено. С оглед отмяната на решението по съществото на делото, решението следва да бъде отменено и в частта, относно разноските, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът бъде осъден да заплати на ответника разноските за две инстанции.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззивника, сторените от него за две инстанции в размер на 550 лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство на въззиваемото дружество за две инстанции.

                 Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                      Р      Е     Ш     И  :

 

        ОТМЕНЯ Решение № 417 от 11.05.2012 г., постановено по гр.д. № 6045 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, като неправилно и незаконосъобразно, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

       ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** *-*-* срещу „Топлофикация - Сливен” ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление адрес: гр.С., бул. „С. К.” № *, отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК за признаване на установено, че не дължи сумата от 1 131,62 лв., представляваща стойността на консумирана топлоенергия без посочен период за който се отнася задължението, ведно с мораторна лихва в размер на 77,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2004 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 24,18 лв., представляваща разноски по гр.д. № 2136/2004 г. по описа на Районен съд – гр.Сливен, като неоснователен и недоказан.

                ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** *-*-*, да заплати на „Топлофикация - Сливен” ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление адрес: гр.С., бул. „С. К.” № *, направените разноски по делото за две инстанция в размер на 550 лв. / петстотин и петдесет лева/.

 

                Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.                

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                     

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                           

                                                                                                         2.