Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   228

гр. Сливен, 12.10.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 446 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство А.П.Г. ***, насочена срещу  Решение № 370/07.05.2012г., постановено по гр.д. № 6447/2011г. на СлРС.

С последното СлРС отхвърлил, като неоснователни и недоказани  предявените от ищеца  искове за заплащане на сумата от 100,00 лв., представляваща обявена стойност на пощенска пратка по Договор за пощенски услуги от 15.04.2010г. и дължима на основание чл.85, ал.1, т.1 от Закона за пощенските услуги, сумата в размер на 23,00 лв., представляваща цената на заплатена пощенска услуга по Договор за пощенски услуги от 15.04.2010г. и длъжима на основание чл.62.1 от ОУ на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от  „Български пощи” ЕАД и сумата от 4,88 лв., представляваща стойността на загуба, претърпяна следствие на виновно неизпълнение на договорно задължение.

С решението ищецът е осъден да заплати на ответното дружество и деловодни разноски в размер на 100,00лв.

Въззивникът намира обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Счита, че приетата за установена фактическа обстановка е непълна, противоречива, не кореспондира с действителните факти и обстоятелства, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Доказателствения материал по делото бил оценен необективно, а съдът постановил акта си при нарушаване на процесуалните правила. Първоинстанционният съд приел, че ответното дружество не се е задължило по договора за пощенска услуга от 15.04.2011г. да извърши допълнителната пощенска услуга „обявена стойност” на международна пратка. Съдът приел изцяло фактическите твърдения на ответника, че била допусната грешка от представител на пощенския оператор, като ищеца бил таксуван по цени, установени за държави извън Европейския съюз, както и

че за пратка с обявена стойност , ищеца следвало да заплати сума в размер на 25,62 лв., включваща сумата от 19,00 лв. за пренос на пратката до страна в Европейския съюз, сумата от 3,00 лв. за препоръчана пратка и сумата от 3,62 лв. - застраховка. Констатациите на съда били необосновани, тъй като почивали единствено на твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба и приложеното към него извлечение на цени на услуги, включени в универсалната пощенска услуга, предоставяна от „Български пощи” ЕАД. Това извлечение неправилно било прието като доказателство по делото, тъй като представлявало единствено частен документ, въз основа на който представилата го страна твърди изгодни за себе си факти. Освен това ответното дружество не предствило доказателства, че тези цени са влезли в сила, че са съгласувани с Комисията за регулиране на съобщенията, нито че са актуални към момента на сключване на договора за пощенски услуги от 15.04.2010г.

Въззивникът счита, че по делото са налице достатъчно доказателства за основателността на предявените искове. Издадения от ответника фискален бон за сумата от 23,00 лв. било пряко доказателство, че „Български пощи” ЕАД приело да извърши пощенската услуга приемане, пренос и доставка на международна пощенска пратка, представляваща малък пакет и допълнителната услуга „обявена стойност”. Неправилно съдът приел недоказаност на исковете, тъй като ищецът не представил по делото пощенска разписка, издадена от ответника. Твърди се, че такава разписка не му била издадена  и това обстоятелство следвало да се вмени в отговорност на служителя представител на пощенския оператор, който приел пратката. Въззивникът счита, че действителната воля на страните по договор за пощенски услуги от 15.04.2012г. била насочена към изпълнение на услугата приемане, пренос и доставка на международна пощенска пратка, представляваща малък пакет и допълнителната услуга „обявена стойност”. Въз основа на този договор следвало да бъде ангажирана отговорността на пощенския оператор за загубена пощенска пратка с обявена стойност по чл.85, ал.1, т.1 от Закона за пощенските услуги и действащите ОУ на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи” ЕАД София. Счита се още, че неправилно съдът е отхвърлил иска по чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 4,88 лв. за претърпени вреди, представляващи платени от въззивника разходи за проверка при френския пощенски оператор. Тези вреди се изразявали в направен разход по изплащане на фискален бон 023509/15.04.2010г. до гр.Париж, Франция до получателя Т.Г., по чиято молба била извършена проверката във френския пощенски оператор. С оглед изложените в жалбата съображения въззивникът иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което да бъдат изцяло уважени предявените претенции. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна е постъпил писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

В отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество счита жалбата за неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения за това, че в конкретния случай се касае за обикновена пощенска пратка, а не такава с обявена стойност. Анализира се приложимата към казуса нормативна уредба, според която дружеството въззиваем не носи отговорност при обикновена пощенска пратка. Посочва се последователно каква цена на пощенския пакет би следвало да заплати въззивникът при обикновена пощенска пратка и такава с обявена стойност. Освен това се сочи, че ако пратката е била с обявена стойност, то въззивникът следвало да удостовери това чрез квитанция, която в тези случаи се издавала на изпращача. По делото не било представено такова доказателство.

 От въззивния съд се иска потвърждаване на постановеното от СлРС решение.

Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени средства.

В съдебно заседание  въззивникът, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемото дружество, редовно призовано се представлява от представител по пълномощие, съгл. чл.32, т.3 ГПК, който заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и счита последната за неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред

РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд изцяло споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Оплакванията, релевирани във въззивната жалба са неоснователни.

В производството пред първоинстанционния съд е установено и не се спори, че на 15.04.2010г. между страните е сключен договор за извършване на универсална пощенска услуга. Спорният въпрос е за какво количество  услуги е сключен договора или като какъв вид „пратка” е приета тази на клиента – въззивник в настоящото производство.

В исковата си молба ищецът твърди, че при предаване на пратката ясно уточнил броя и вида на пощенските услуги, които възложил за изпълнение на пощенския оператор, а именно услугата приемане, пренос и доставка на международна пощенска пратка, представляваща малък пакет, както и допълнителната услуга „обявена стойност”. От своя страна пощенския оператор твърди, че се касае за „обикновена пощенска пратка”, т.е. договорът не е сключен за пратка с „обявена стойност”.

Легално определение на понятието „Обявена стойност” се съдържа в разпоредбата на §1,т.11 ДР ЗПУ и това е пощенска услуга, представляваща отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в случаи на загуба, кражба или повреда.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Закона за пощенски услуги /ЗПУ/, обн. в ДВ бр.93/24.11.2009г., в сила от 25.12.2009г., чиято редакция е приложима към казуса, универсалната пощенска услуга включва услугите приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки и колети до 20 кг., както и допълнителните услуги „препоръка” и „обявена стойност”. Според ал.3 на същата разпоредба пощенските пратки могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани.  Допълнителните пощенски услуги „препоръка” и „обявена стойност” са посочени в закона кумулативно или за да бъде една пратка с „обявена стойност”, то тя следва задължително да е и препоръчана. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на  т.4 от ОУ на Договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД, според която  препоръчаните пратки могат да бъдат и с обявена стойност, а тези с обявена стойност за страната – с наложен платеж или без наложен платеж.

В случая се касае за международна пратка, за която се прилагат също така разпоредбите и актовете на Всемирния пощенски съюз – Всемирна пощенска конвенция, Правилник за писмовните пратки и правилник за колетните пратки. Правилникът за писмовните пратки  в чл.RL 134 т.3 предвижда, че цената за пратки с обявена стойност трябва да бъде платена предварително, като се състои от цена за заплащане според теглото, определена цена за препоръка / т.е. винаги е препоръчана пратката/ и цена за застраховка.

Следователно за да бъде пратката такава, каквато твърди въззивникът, а именно с „обявена стойност”, то той е следвало да заплати за три броя услуги – цена за приемане, пренасяне и доставяне на  международна пощенска пратка според теглото й, цена за препоръка и цена за застраховка. От представения  фискален бон, издаден от ответното дружество при приемане на пратката се установява, че ищеца- въззивник е заплатил една услуга под наименование „пощенски ценности” със стойност 23,00 лв., което обуславя извод, че сключения между страните договор е за извършване на пощенска услуга- приемане, пренасяне и доставяне на  международна пощенска пратка, която обаче е била обикновена, а не препоръчана. Междувпрочем следва да се отбележи, че в исковата молба не се твърди пратката да е била препоръчана и цена за такава услуга да е плащана, а както се посочи по-горе в изложението само препоръчаните пратки могат да бъдат с обявена стойност.

„Препоръка” е пощенска услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенката пратка и по негово искане и известие за доставянето й на получателя /арг. от §1, т.10 ДР ЗПУ и чл.RL 134, т.5.4. от Правилник за писмовните пратки  на Всемирния пощенски съюз/. В този смисъл твърденията на въззивника, че се касае за пратка с „обявена стойност” са останали недоказани, поради липса на представен от негова страна такъв документ. Недоказано е останало и твърдението му, че такъв документ не му е бил издаден от представител - служител на пощенския оператор.

Предявените претенции са неоснователни тъй като съгл. чл.87, т.1 ЗПУ пощенските оператори не носят отговорност за непрепоръчани пощенски пратки.

С оглед изложеното и поради съвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Във въззивното производство разноски не са претендирани от никоя от страните, поради което съдът не дължи произнасяне.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 370/07.05.2012г., постановено по гр.д. № 6447/2011г. на СлРС.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.