Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 10.08.2012 г.

 

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на десети август през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                     ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ........................................, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 447 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 28 ал. 6 и 7 от ЗЗДт.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 41/18.05.2012г. по гр.д. № 195/2012г. на КРС, с което временно е настанено непълнолетното дете З. С.О., ЕГН ****** 2190 в семейство на роднини – на нейната леля по бащина линия З.А.О., с постоянен и настоящ адрес ***, за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на заповед № ЗД-РД01/0011 от 21.03.2012г. на директора на дирекция “Социално подпомагане” гр. Омуртаг, като след изтичането на този срок, детето бъде реинтегрирано в родителското си семейство.

Във въззивната си жалба двамата родители заявяват, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и молят то да бъде изменено, като бъде определен срок за настаняване на детето им в дома на леля си за срок от 3 месеца. Съображенията им са, че към 21.06.2012г., когато изтича 3 месечният срок детето вече няма ангажименти към училището  и искат по време на ваканцията да започнат процеса на реинтегрирането му в семейството. Твърдят, че са си извадили поука от случилото се и няма да допускат грешки по отглеждането и възпитението на детето.

Няма направено искане за събиране на нови доказателствени средства във въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна – Д”СП” – Котел, е подала писмен отговор, с който заявява, че не може да направи проучване и оценка на родителския капацитет във връзка с искането, тъй като в момента двамата родители се преместват да живеят в с. К., община Котел, поради промяна в работата им в областта на дърводобива, имат променен настоящ адрес и това препятства контакта с тях. Подали са заявление, в което изразяват нагласа да поемат грижата за детето си З..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, се явяват лично, не  поддържат  жалбата.

В с.з. въззиваемата Д”СП” - Котел, редовно призована,чрез процесуален представител по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа отговора на  въззивната жалба и моли съда да потвърди решението  като правилно, законосъобразно и обосновано.

В с.з. заинтересуваното лице, при което е настанено непълнолетното дете, се явява лично и заявява, че детето живее при нея, но се връща често при родителите си, няма пречка да се грижи за него до м. 09., тъй като й е приятно, роднини са. Твърди, че отношенията в семейството са се оправили.

Предвид наличието на правоотношение, засягащо интереси на ненавършило пълнолетие дете, чиито права са обект на закрила от специален закон – ЗЗДт, и с оглед разпоредбата на чл. 15 от него, във въззивната фаза на производството съдът, взимайки предвид обстоятелството, че е навършило 10 години, изслуша детето З.. То обясни, че са се помирили с родителите си, отношенията им са спокойни, живее при тях, но ходи и при леля си, където също й е добре. Може да остане там и до началото на учебната година.

Съгласно изискванията на чл. 59 ал. 2 и ал. 4 от СК, този състав изслуша и двамата родители, независимо от качеството им на въззивници. Те заявяват, че детето живее при тях, но ходи и при леля си. Преместили са се в с. К., където ще работят, не се противопоставят до м. 09. детето да е преимуществено при своята леля, за да могат да уредят новото си положение. Заявяват, че отношенията им са се изгладили.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок по чл. 28 ал. 6 от ЗЗДт от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС.

Във въззивната жалба фактически  оплаквания относно незаконосъобразността на решението не са инвокирани. Изложени са единствено съображения за определяне на по-кратък срок за мярката, които са свързани със субективните преживявания на родителите.

Не са налице условия за промяна на постановената мярка по искане на родителите, съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 7 от ЗЗДт, тъй като настоящият въззивен състав не счита, че това би било в интерес на непълнолетното дете.

В случая е установено наличие на насилие в семейството по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, което, макар и еднократно, е било с висок интензитет и е довело до бягство от дома. При описаната фактология е видно, че е било налице основание по чл. 25 ал. 1 т. 4 от ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството, тъй като проявната форма на упражненото насилие е обективирала сериозна опасност от увреждане на физическото и психическото състояние на детето.

Предприетата мярка има за цел не само да разреши временно конфликта, но и да постигне като дълготраен ефект здрави, цивилизовани и спокойни отношения в семейството между родителите и детето. Тази цел би могла да се постигне чрез настаняването на детето при условията на чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт в семейство на роднини за един разумен период, в който упражнилото насилието лице да има възможност да преосмисли задълбочено поведението си, да стабилизира отношението си и да формира сериозна вътрешна воля за качествена промяна, която да обективира в трайното си поведение.

Въззивният съд намира, че такъв период, в който би могъл в случая да се постигне този резултат, е 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта на директора на Д”СП”, гр. Омуртаг по чл. 27 от ЗЗДт, който е достатъчно кратък, за да не се прекъснат връзките в семейството и достатъчно продължителен, за да се балансира поведението както на бащата, упражнил насилието, така и на майката, която не му се е противопоставила.

Освен това, с оглед факта, че до изтичането на срока остава около 1 месец, съображенията, изтъкнати в жалбата относно започване на реинтеграция на детето в семейството през ваканцията, губят сила.

Нещо повече - видно от доклада на социалната служба, родителите са се премесили в друго населено място и са в процес на  започване на нова работа, което е свързано с редица грижи, неудобства, отнема време и усилия, и определено не благоприятства за отделяне на специално внимание и преоценка на отношенията с детето.

Поради това настоящият състав намира, че определеният от първоинстанционния съд срок на настаняването е разумен, отговаря на интересите на детето в най-голяма степен и не противоречи на императивна правна норма.

Въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 41/18.05.2012г. по гр.д. № 195/2012г. на КРС.

 

 

Решението е окончателно.

                             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ: