Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 244

гр. Сливен, 22.10.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 455 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца в първоинстанционното производство И.Х.Д. ***, с която атакува  Решение № 223/01.06.2012г., постановено по гр.д. № 3691/2011г. на СлРС.

С това решение съда отхвърлил, като неоснователен и недоказан  предявеният от ищеца  иск с правно основание чл.229 КЗ против Застрахователна компания „УНИКА” АД София, за заплащане на сумата от 1479,00 лв., представляваща сума заплатена от ищеца на трето за делото лице – собственик на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Кордоба”, с рег.№ СТ 2556 АХ за възстановяване на щетите по този автомобил, възникнали в резултат на ПТП на 12.03.2010г., с управляван от ищеца лекотоварен автомобил марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег.№ С 1448 ХА, собственост на „Еуросток” ООД София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Въззивникът намира постановеното решение за неправилно и необсновано, постановено в противоречие с материалния закон. Съдът неправилно  приел, че ищецът не изпълнил задължението си по чл.224, ал.1 КЗ да уведоми застрахователя за настъпилото събитие, което водело и до неоснователност на предявения иск. Счита, че  неизпълнението на това задължение за уведомяване на застрахователя не освобождавало последния от отговорността поета с договор за застраховка „Гражданска отговорност”.Тази отговорност възниквала с настъпването на застрахователното събитие, предизвикано от застраховано лице. Нормата на чл.229 КЗ предвиждала, че когато застрахования удовлетвори увредения, може да иска платеното от застрахователя, а правопораждащия факт бил именно удовлетворяването на пострадалия. Твърди се, че в наказателното производство ищецът удовлетворил пострадалия от ПТП за претърпените от него имуществени вреди, тъй като само в този случай по отношение на него би могла да се приложи разпоредбата на чл.78а НК. В наказателното производство за ищеца не е съществувала възможност  да привлече застрахователя като страна. Освен това уведомяването на застрахователя, съгл.чл.224, ал.1 КЗ имало отношение единствено по въпроса за отговорността му за лихвите върху присъденото обезщетение от датата на настъпване на деликта. Друго основание за отхвърляне на иска от съда било, че постигането на спогодба между пострадалия и застрахования, съгл.чл.228 КЗ имало действие за застрахователя само, ако е одобрена от него. Този извод въззивникът счита за неправилен, тъй като се смята, че това е отделно основание за предявяване на иск – в случай на постигната спогодба, приета и одобрена от трите страни – застрахован, застраховател и пострадал. Хипотезата на чл.229 КЗ не била обусловена от поставените в чл.228 КЗ условия.

Въззивникът счита, че предявения иск е основателен и доказан, тъй като не било спорно, че между страните имало валидно застрахователно правоотношение, безспорно било и обстоятелството, че ищецът е удовлетворил пострадалия от ПТП за претърпените имуществени вреди. По делото била назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, която установила размера на причинените от ПТП имуществени вреди. По отношение на вината на ищеца за настъпилото ПТП, обуславяща възникването на отговорността на застрахователя била налице влязла в сила присъда, която съгл.чл.300 ГПК има задължителна сила за гражданския съд.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по  жалбата страна е постъпил писмен отговор

Въззиваемото дружество счита жалбата за неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Ищецът – въззивник не бил установил какви са вредите, причинени на л.а. Сеат Кордоба, нито тяхната стойност. Застрахователят имал задължение при настъпване на застрахователно събитие да покрие конкретни вреди, причинени на пострадалия собственик, определени по реда на Методика за уреждане на претенции за вреди на МПС по застраховка „ГО”. Тези вреди следва да са получени в причинно следствена връзка с конкретно ПТП. Именно затова законодателят въвел задължение за информиране на застрахователя в най-кратък срок – 7 дневен, за да се извърши оглед и оценка на щетите непосредствено след настъпването на ПТП и за да могат да се отсеят щетите причинени от конкретното ПТП и онези от тях, получени в предходни периоди. В исковата молба се твърдяло единствено, че ищецът платил на пострадалия от ПТП справедливата пазарна стойност на повредения л.а. Сеат Кордоба в размер на 1479,00 лв., която стойност била определена от някаква експертиза, в друго производство, нямащо нищо общо с настоящото. Застрахователят нямал задължение да плати абстрактно определено обезщетение, което било платено от ищеца за да избегне наказателна отговорност. Задължението на застрахователя било да плати конкретно настъпили вреди, а такива нито се твърдяли, за да могат да бъдет оспорени или признати, нито били доказани. Постигнатото споразумение между ищеца и собственика на пострадалия автомобил не обвързвало застрахователя. Липсвало уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, нямало и опис на щетите. Ищецът следвало да докаже и причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и повредата на конкретните части, възли и агрегати на пострадалия автомобил и степента им на деформация. В тази насока не било събрано нито едно доказателство. Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Доказателства във въззивната фаза на процеса не са събирани.

В открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба съобразно изложеното в нея и моли за отмяна на постановения от първоинстанционния съд акт.

Въззиваемото дружество, редовно призовано се представлява от процесуален представител по пълномощие, който пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция намира, че решението  като краен резултат е правилно.

Въз основа на събраните доказателства  в хода на производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установено е по делото въз основа на представените трудов договор № 266/28.02.2007г., Присъда № 320/16.03.2011г. по НОХД № 1954/2010г. на СлРС и комбинирана застрахователна полица № 05-5-10 от 15.12.2009г., а и страните не спорят, че взаимоотношенията между  тях са регламентирани от съществувало за 2010г. валидно застрахователно правоотношение по риск „Гражданска отговорност”, при действието на което на 12.03.2010г. ищецът виновно причинил пътно транспортно произшествие. За последното бил осъден с влязла в сила присъда № 320/16.03.2011г., постановена по НОХД № 1954/2010г. на СлРС – И.Х.Д. при управление на МПС, товарен автомобил „Пежо Боксер 1800”, с рег.№ С 1448 ХА в нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Н.. С присъдата ищецът бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78А НК, като му е наложено  наказание глоба в размер на 700,00 лв.

От представената и приета по делото разписка от 05.02.2011г. е видно, че ищеца Д. заплатил на собственика на пострадалия в ПТП автомобил „Сеат Кордоба” с рег.№ СТ 2556 АХ, сума в размер на 1500,00 лв., представляваща причинени  от ПТП–то имуществени вреди, изразяващи се в погиване на автомобила.

По делото е назначена, съответно изготвена  и изслушана съдебно оценителна експертиза, заключението на която настоящия съдебен състав не кредитира. Съображенията за това са следните:

Вещото лице е имало за задача  да определи стойността на нанесената щета на л.а. Сеат Кордоба с ДК№ СТ 2556 АХ, собственост на Г.И.Г. от гр.Стара Загора следствие настъпило на 12.03.2010г. ПТП. В заключението в т.4.1. -отговор на първа задача, вещото лице посочило, че на база събраните доказателства по делото е изготвило анализ на степента на увреждане и нанесените щети. Анализът включвал степента на увреждане на всеки елемент, необходимостта от неговата подмяна или съответната степен на възстановяване. По-нататък в заключението вещото лице анализира удара между двата автомобила, участници в ПТП-то. В експертизата се съдържа и опис на щетите по елементи  на лекия автомобил Сеат Кордоба.

Настоящият състав не кредитира така изготвеното заключение от вещото лице, тъй като на първо място в кориците на делото  не се съдържат данни / не са посочени/, относно нанесените щети по вид и елементи на лек автомобил Сеат Кордоба, а и такива не са твърдени или описани и в исковата молба. По делото не е било изискано и приложено като доказателство НОХД № 1954/2010г. на СлРС. Такова искане е обективирано в исковата молба, но съдът не се е произнесъл със съответния акт. С въззивната жалба не е направено искане да бъде приобщено наказателното дело към доказателствения материал, поради допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд – чл.266, ал.3 ГПК / непроизнасяне/, а въззивния съд принципно не следи служебно за допуснати такива нарушения. Освен това вещото лице посочило, че при изготвяне на експертизата освен материалите по делото е използвало редица други документи, изброени в т.3.1 до т.3.6 от заключението, като сред тях не е наказателното дело. Както вече се посочи, в материалите събрани в настоящото дело, а и в документите използвани от експерта при изготвяне на заключението не се съдържат данни за нанесените щети по вид и елементи на л.а. Сеат Кордоба, въз основа на които вещото лице да определи степен на увреждане и съответно стойност на щетата, нанесена на този автомобил следствие настъпилото на 12.03.2010г. ПТП. Освен това вещото лице не е посочило / а и не е имало такава поставена задача/ да е извършван оглед на самия автомобил, от който би могло да установи нанесените вреди по елементи, какъвто опис съществува в заключението.

Ето защо, заключението не следва да се кредитира и цени от съда, тъй като не почива на събраните в това производство доказателства. Най-вероятно вещото лице се е ръководило от експертизата изготвена в наказателния процес по НОХД № 1954/2010г., но това обстоятелство нито е посочено в заключението, за да може да бъде съобразено съгласно чл.12, ал.3 от Наредба №1/12.01.1996г. за автотехническите експертизи, нито пък е било приложено като доказателство по настоящото производство самото наказателно дело.

При така установеното от фактическа страна, съда намира, че предявения  иск е неоснователен, тъй като не е доказан.

Настоящият съдебен състав не споделя извода, формиран от първоинстанционния съд, че предпоставка за уважаване на иск с правна квалификация чл.229 КЗ е ищецът да е уведомил застрахователя си за настъпилото застрахователно събитие. Ако беше така, то съда би бил длъжен да укаже на страната това обстоятелство, посредством разпределяне на доказателствената тежест, което в конкретната хипотеза не е било сторено.

Между деликвента и собственика на другия участвал в ПТП автомобил не е налице и спогодба по смисъла на чл.228 КЗ. Имуществените вреди са били възстановени в хода на наказателното производство, което е и предпоставка да бъде освободен виновния водач от наказателна отговорност с  налагане на административно наказание. Тези вреди обаче, както по вид, така и по размер са били установени в друго производство, а именно НОХД № 1954/2010 на СлРС, а не в настоящото.

Смисълът на разпоредбата на чл.228 КЗ / при налична спогодба/ е застрахованият да няма право да иска от застрахователя си недължимо платено от него обезщетение на трети  увредени лица. В случаите, когато удовлетворяването на увреденото лице става въз основа на влязла в сила присъда, размерът на обезщетението обвързва и застрахователя, срещу който е предявен иск по чл.229 КЗ, защото плащането на определено от съда в процес, в който е недопустимо привличането на застрахователя обезщетение, не може да бъде недължимо плащане и именно това е сумата, „удовлетворяваща” увредения. В приетата като писмено доказателство по настоящото дело присъда №  320/16.03.2011г. по НХД № 1954/2010г. на СлРС, липсва произнасяне на съда за осъждане на виновния за настъпването на ПТП водач за заплащане на нанесени имуществени или неимуществени вреди.  В конкретния случай липсва влязла в сила присъда, относно размер на присъдени имуществени или неимуществени вреди на пострадало лице, която да формира сила на пресъдено нещо за да бъде задължителна за гражданския съд.

Търсеното в настоящото съдебно производство обезщетение в размер на 1479 лв., платено на собственика на л.а. Сеат Кордоба не е присъдено с влязъл в законна сила съдебен акт и в този смисъл приетата като доказателство присъда № 320/16.03.2011г. по НХД № 1954/2010г. на РС-Сливен не би могла да обвърже застрахователя, срещу който е предявен иска по чл.229 КЗ, както и не би могло да се приеме, че платеното от застрахования на увреденото лице  е било дължимо платено.

Искът остана недоказан, тъй като ищеца не установи вида и размера на нанесените щети на лек автомобил марка „Сеат Кордоба” с ДК № СТ 2556 АХ, собственост на Г.И.Г. от гр.Стара Загора следствие настъпило на 12.03.2010г. ПТП.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице  условия за ангажиране отговорността на застрахователя спрямо застрахования по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите за заплащане на платеното от последния на увреденото лице застрахователно обезщетение.

С оглед изхода на спора, тежестта за разноски пада върху въззивника, който следва да заплати тези, сторени от въззивното дружество за въззивното производство. Такива разноски обаче не са претендирани, поради което съда не дължи произнасяне.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 223/01.06.2012 г., постановено по гр.д. № 3691/2011г. на РС-Сливен.

 

Решението  е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2