Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  31.10.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                    СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 456 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

                Образувано е по въззивна жалба на Р.М.Г. ЕГН ********** *** против решение № 788/11.06.2011 г. по гр. д. № 7115/2010 г. по описа на Районен съд – Сливен. Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Р.Г. против въззиваемия В.П. иск с правно основание чл. 200 от ЗЗД за заплащане на продажна цена в размер на 2420 лв. на 14 бр. овце и 3 бр. кочове по договор за продажба, сключен между страните през м. май, 2008 г. С обжалваното решение е отхвърлен и предявеният от въззивника против въззиваемия иск с правно основание чл. 86, вр. чл. 200 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. за забавено изпълнение на главницата от 2420 лв. от 25.05.2008 г., момента на предявяване на вещите до 14.12.10 г., датата на депозиране на исковата молба. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия П. деловодни разноски в размер на 435.46 лв.

         Във въззивната жалба е посочено, че в тази отхвърлителна част решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът не се бил съобразил с всички събрани по делото доказателства и по-точно не се е съобразил с показанията, дадени от свидетелите, водени от въззивника в съдебно заседание относно броя на животните, които той бил предал и тяхното качество. Посочено е, че неправилно и необосновано съдът бил приел, че между страните не бил сключен договор за покупко-продажба на визираните в ИМ животни. Неправилно е приел, че не е била определена дата, на която да се предадат животните и цена за същите. Посочено е, че този договор не е било необходимо да бъде сключен в писмена форма, а че е бил договорен в устна форма с изяснени параметри между двете страни. Твърди се, че тези параметри в крайна сметка се доказват със свидетелските показания по делото. Посочено е, че неправилно съдът е приел заключението на вещото лице относно стойността на животните, тъй като същият бил посочил по-ниска цена и по-ниско качество от реално предадените. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено и да бъдат уважени предявените от ищеца искове.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на въззиваемия П. адв. Я.. В същия въззивната жалба е оспорена като неправилна и незаконосъобразна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно постановено. Твърди се, че правилно съдът е приел, че между страните в момента на предаване на животните не е съществувало съгласие и яснота относно дължимата цена и вещите, предмет на прехвърлителната сделка, както и че дори към този момент на предаване на животните, не е съществувало дори намерение за сключване на договор за покупко-продажба. В отговора е посочено, че твърденията на въззивника за предаване на животни от върхово и елитно качество, са неоснователни и недоказани. Сочи се, че предадените животни били слаби, недохранени и че правилно съдът е възприел в това отношение заключението на вещото лице. Посочено е, че съдът правилно и законосъобразно е отхвърлил исканията за присъждане на лихви, тъй като поначало въззиваемият не дължал и претендираната главница, а искането за лихви било с акцесорен характер. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени  деловодни разноски на въззиваемата страна за въззивната инстанция.

         В с.з. въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от адв. Я., който поддържа отговора на въззивната жалба, оспорва въззивната жалба и моли същата да не бъде уважавана. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнително доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 14.06.2012 г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 22.06.2012 г. и била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В исковата молба са били наведени твърдения, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на 14 броя овце, 3 броя кочове и 13 броя агнета. Изложени са твърдения за тяхното елитно качество и за това че  страните са се били договорили купувачът по сделката - В.П. да заплати за всяка овца по 130 лв., за кочовете по 200 лв. за бр. и за агнетата по 5 лв. за килограм живо тегло, като средно всяко от тях тежало по 50 кг. В исковата молба се твърди, че страните са се договорили за продажбата на овцете и кочовете, а по отношение на агнетата са имали уговорка ответникът по иска да дава на ищеца по едно агне, когато той си поиска до есента на 2008г. Последната уговорка не е била спазена. Агнетата били продадени за което се претендира тяхната равностойност.

По отношение на договора за продажба на овцете и агнетата съдът намира предявеният иск за неоснователен. С договор за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или на друго право срещу цена, която купувачът се задължава да заплати. Това е легалното определение дадено от законодателя в разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД за това що е продажба. Видно е, че към момента на сключване на договора страните следва да са се споразумели основно за две неща. Трябва да е ясно какво точно е задължението на продавача „да даде нещо”. Трябва да е ясно и какво ще заплати купувачът за собствеността на прехвърлените вещи т.е. трябва да е ясна цената. Договорът за продажба е неформален договор и не е необходимо същият да е съставен под определена форма - писмена, писмена с нотариална заверка на подписите и т.н. Достатъчно е продавачът и купувачът да са постигнали съгласие по отношение предмета на договора и цената. Останалите параметри на договора относно момента на заплащане на цената, мястото на предаване на вещите , са допълнителни елементи, които не касаят същността на постигнатото споразумение за сключване на договор за продажба. От събраните по делото доказателства – разпитите на свидетелите Б., Г., Г. и П. се установи, че ищецът Р.Г. след като се е разболял в края на май 2008 г. оставил на ответника В.П. овцете, кочовете и агнетата, които към този момент отглеждал. От свидетелските показания не може да се установи съществуването на договорка между страните за продажбата на овцете и кочовете. Дори свидетелят на ищеца – неговият син М. Г. сочи, че уговорката на ответника с баща му е била ответникът да пасе стадото. Същият свидетел е посочил, че по-късно ответникът е провел разговор с ищеца относно обстоятелството дали ищецът има намерение да продава животните и е заявил своето желание да ги купи, но свидетелят не сочи /а и останалите също/, че между страните се е постигнало споразумение за продажбата на овцете и кочовете. Г. сочи, че „баща ми не е говорил за пари, защото се разболя и влезе в болницата”. |

С оглед изложеното, съдът намира, че не е доказан предявеният иск по чл. 200 от ЗЗД , тъй като от доказателствата по делото не се установи нито точният брой на животните, които е трябвало да се продадат на ответника, нито, че между страните се е постигнало съгласие именно за извършване на продажба. Няма спор, че овцете и кочовете са били оставени на отглеждане на ответника, но това са обстоятелства, които обосновават други искове, а не основателността на иска за продажба на животните. Ето защо съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищеца за заплащане на сумата от  2 420 лв. представляваща равностойност на 14 броя овце и 3 бр. кочове.

По отношение на предявения иск за заплащане на  лихва в размер на 500 лв. съдът намира, че същият е неоснователен. Искът за заплащане на лихви е акцесорен по характер. Уважаването му зависи от уважаването на основния предявен иск и тъй като в случая същият се отхвърля следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на лихва.

По отношение искането за заплащане на сумата от 2 500 лв. представляваща равностойността на 10 бр. агнета, всяко средно по 50 кг със стойност 5 лв. за кг. живо тегло, съдът намира, че искът е частично основателен. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 250 ал. 1 вр. чл. 253 от ЗЗД. Установи се по делото, че действително ищецът е бил предал на ответника няколко агнета, 3 от които са му били върнати. Свидетелските показания са противоречиви по отношение точната бройка агнета, но съдът намира, че предвид показанията на по-незаинтересованите свидетели Б. и Г. следва да се приеме, че бройката на предадените агнета е била 10, от които 3 са били върнати на ищеца при поискване. В това отношение свидетелят М. Г. е посочил по-голяма бройка  - 13 бр., а свидетелката П. по-малка – 8-9 агнета, но съдът счита, че техните показания с оглед роднинските им отношения с ищеца и с ответника са пристрастни в тази част. Свидетелските показания сочат, че част от агнетата са били родени по-късно, поради което същите са били сукалчета. Това твърдение е посочено и в исковата молба. Свидетелят Г. сочи, че някои от агнетата са стигали до 50 кг.С оглед на изложеното, съдът намира, че твърденията в исковата молба за средна стойност на килограмите на агнетата по 50 кг всяко е завишена. С оглед на това съдът намира ,че следва да се съобрази с представената по делото експертиза и да приеме, че агнетата са били средно качество и са тежали по около 25 кг. всяко. Съдът намира също така, че следва да определи стойността на всяко едно от агнетата, като вземе предвид най-ниската продажна цена за този период от време, а именно 4 лв./кг. живо тегло, тъй като е сигурно, че на такава цена агнетата биха могли да бъдат продадени, а не може да е сигурно, че те биха били продадени на по-висока продажна цена, тъй като това би било въпрос на конкретна конюнктура, преговор между продавача и купувача и т.н. С оглед на изложеното намира , че този иск е основателен за сумата от 700 лв. която представлява равностойността на 7 бр. агнетата със средно тегло по 25 кг. и при цена 4 лв./кг. живо тегло.

С гореизложеното и съдът намира че, крайните изводи формирани от него съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна, които с оглед изхода на делото следва да бъдат уважени изцяло. Доказани са деловодни разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна посочената сума.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 788 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 7115 от  2010 г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Р.М.Г. ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.П. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300 /триста/ лв. адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.