Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 17.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 457 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 487/05.06.2012г. по гр.д. № 6712/11г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ЕТ “Роса СМ С.Р.”***, ЕИК 119109267 дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, ЕИК 123526430, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 208 ал. 1 от ЗЗД, сумата 841, 53 лв., представляваща стойността на консумирана, но неизплатена електрическа енергия за обекта на потребителя за периода 21.01.2010г. – 21.04.2010г., за конова лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.09.3011г. до окончателното изплащане и направените по ч.гр.д. № 5901/11г. на СлРС разноски в размер на 125 лв., признато е за установено между страните, че ЕТ “Роса СМ С.Р.”***, ЕИК 119109267 дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, ЕИК 123526430, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл.86 ал. 1 от ЗЗД сумата 128, 88 лв., представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 29.09.2011г. и са присъдени разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло решението, като въззивникът твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.  Заявява, че РС неправилно е приел, че сумите се дължат от ответника, неправилно е обсъдил събраните доказателства и е извел неправилни правни изводи. Развива съображения, че след като дейността на търговеца е спряна от 2006г. е необосновано да се приеме, че фактурираното количество електроенергия е за ползвана такава, както и становището на съда, че ответникът не е уведомил ищцовото дружество да спре захранването.  Твърди, че съдът не е съобразил нарушаването на изискванията на чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР, тъй като няма съставен констативен протокол за проверка на СТИ, подписан от представители на дружеството и клиента. Аргументира подробно тезата си като анализира събраните доказателства и в обобщение счита, че искът не е доказан, поради което моли въззивния съд да отмени изцяло решението и вместо него постанови ново, с което отхвърли предявените положителни установителни искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Заявява, че са спазени всички изисквания на ОУ, включително и това на чл. 63 – ответникът сам е представил копие от констативен протокол за проверка на СТИ  с придружително писмо. Излага контрааргументи на наведените във въззивната жалба, поддържа изразеното пред РС становище по същите съображения, счита, че безспорно е установено задължението на ответника, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания за тази инстанция. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон или  пълномощие, с писмена молба, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава, поддържа подадения отговор и иска съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника нарушения от страна на първоинстанционния съд.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за съсъбиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

Правилно и в съответствие със събраните доказателства, решаващият съд е преценил, на първо място, че ответникът има качеството на потребител на електроенергия, съответно – и на  “клиент” по смисъла на ОУ, както и че по отношение на дължимостта на сумата, представляваща стойност на електроенергията, е без значение преустановяването на дейността на клиента като ЕТ. След като обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, подаването на електроенергия е продължавало в процесния период, а електромерът е съответствал на техническите и метрологични изисквания, отчетеното количество електроенергия е фактурирано и стойността му се дължи съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС. Не са настъпили правоизменящи, правоизключващи или правопогасяваши факти, които да рефлектират върху това договорно задължение – безспорно е доказано, че не е налице грешка при измерването на електроенергията, проверката е била надлежно извършена и отчетената от електромера електроенергия е реално консумирана от процесния обект към крайния момент на периода, за който е фактурирана. Правилно не са взети предвид аргументите, че ответникът не е ползвал електроенергия, основаващи се на предположения, извлечени от справките от 2009 г. и 2010г. Липсват и такива нарушения на ОУ във връзка със съставянетона констативен протокол от 17.05.2010г. за извършена метрологична експертиза на СИ, които да повлияят на дължимостта на сумата.

Възражението за неспазване на разпоредбата на чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР е преклудирано, тъй като е въведено за първи път в процеса с въззивната жалба. Освен, че на такива обстоятелства ответникът не се е позовал в отговора си на исковата молба, това възражение е неоснователно и поради това, че подмяната на елктромера е била извършена на 10.05.2010г. – след края на исковия период, и метрологичната експертиза, извършена върху него от БИМ на 17.05.2010г. по искане на самия ответник, е констатирала, че той е напълно изправен и съответства на всички технологични изисквания. Поради това са без значение за този спор въпросите, свързани с процедурата по подмяната му.

Така въззивният съд счита, че е категорично установено, че ответникът дължи стойността на фактурираната електроенергия за периода 21.01.2010г. до 21.04.2010г. в размер на 841, 53 лв. и положителният установителен иск, като основателен, следва да бъде уважен.

Основателен е и искът за признаване за установено между страните, че ответникът дължи и сумата 128, 88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от тази дата, до окончателното изплащане, и той също следва да бъде уважен. Налице е парично задължение, което не е изпълнено в предвидения срок, поради което длъжникът дължи и обезщетение за забава.

С оглед изложеното дотук, основателен се явява и искът за признаване за установена и дължимостта на сумата 125 лв., представляваща направените от ищеца разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 5901/11г. на СлРС.

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 487/05.06.2012г. по гр.д. № 6712/11г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА ЕТ “Роса СМ С.Р.”***  ЕИК 119109267 да заплати на “ЕВН България – Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, ЕИК 123526430  направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 200 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цена на иска под 5 000 лв.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       

 

ЧЛЕНОВЕ: