Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 245

гр. Сливен,18.10.2012г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 461 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие,съгл. чл.32, т.3 ГПК. Атакува се изцяло като неправилно и необосновано Решение № 512/21.06.2012г. по гр.д.№ 691/2012г. по описа на РС-Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск.

С цитираното решение състав на СлРС  уважил изцяло предявеният от ищеща А.  П.С. *** отрицателен  установителен иск срещу ЕВН „България Електроснабдяване-Пловдив” ЕАД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответното дружество сума в размер на 228,10 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел.енергия   за периода 01.04.2011г. до 24.06.2011г. на обект с адрес гр.С., ул.” *” № *.

С решението дружеството ответник е осъдено да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 200,00 лв.

С въззивната жалба се атакува изцяло постановеното решение, като се счита за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.  Твърди се, че съда неправилно приел, че не са налице предпоставките на чл.54, ал.2 от ОУ ЕВН ЕР, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало да е налице неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване – липсвали доказателства за умишлено действие на човешка ръка. Съдът приел, че не била спазена процедурата по извършване на проверки, доколкото ищеца не присъствал на проверката и тъй като не му бил изпратен констативния протокол от нея по реда на чл.63, ал.3 от ОУ – с препоръчано писмо с обратна разписка. Тези изводи на съда, въззивното дружество намира за неправилни, тъй като констативния протокол бил съставен в присъствиетона двама свидетели, а връчването имало за цел да уведоми клиента за извършената проверка и за констатациите от нея, което било постигнато с изпращане на уведомителното писмо до ищеца, с което бил и информиран за начислената му допълнително ел.енергия. Твърди се, че  процедурата заложена в ОУ ЕВН ЕР по коригиране на сметките не е административнонаказателна по смисъла на ЗАНН и нарушението на някои от условията в нея не опорочава целостта на извършването й, респ. корекцията на сметките.

В жалбата се развиват подробни съображения, относно основанието за извършване на едностранна корекция в сметката на абоната- потребител на ел.енергия, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестността и при колизия между интереса на обществото и този на индивида, законодателят  определил превес да вземе обществения интерес – чл.8, ал.2 от ЗЗД. Сочат се случаите, при които  е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефициента на отклонението в отчитането на ел.енергия. 

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано, вкл.и от изготвената експертиза по делото, наличие на  манипулация върху ищцовото средство за търговско измерване, резултат от която е неточно отчитане на консумираната ел.енергия и съответно нейното заплащане, както и , че корекцията на ищцовата сметка е изчислена правилно.

От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по жалбата страна. В него въззиваемият намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Съдът извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства, от които извел и правилни правни изводи, като е приел, че ответното дружество не е спазило собствените си правила за установяване на неправомерно въздийствие върху средство за търговско измерване. Не било доказано по категоричен начин, че неправомерното въздействие върху електромера е осъществено от ищеца. Моли постановеното от СлРС решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира деловодни разноски за въззивното производство.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

Доказателства във въззивната фаза на процеса не са събирани.

         В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. С писмено становище, депозирано от негов  процесуален представител по чл.32, т.3 ГПК се поддържа въззивната жалба, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

Въззиваемият,  редовно призован се представлява от пълномощник, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който поддържа отговора на въззивната жалба, намира последната за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Пред СлРС е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

 

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕС/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

Конкретно по казуса, настоящият съдебен състав напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд за недължимост на сумата, представляваща допълнително и едностранно начислена от ответното дружество за консумирана, но неплатена ел.енергия.

Въз основа на констативния протокол от извършената  проверка на ищцовото СТИ, както и на протокола за последващата метрологична експертиза в хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно техническа експертиза, от заключението на която действително се установява констатирана манипулация върху СТИ на ищеца, както и правилност на метода при изчисляване на дължимата сума след едностранната корекция на сметката.

Посочените доказателства обаче не позволяват да се направи категоричен извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателния уред е последица от действието на ищеца – въззиваем, нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ. В качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемият е обвързан от действалите през процесния период Общи условия, но те не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригират потребителската му сметка, щом като законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Отсъствието на законово основание за извършване на едностранна корекция на количеството и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че въззиваемия не дължи на въззивното дружество сумата в размер на 228,10 лв., предмет на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

Щом като липсва законова опора за едностранно извършване на корекция на сметката на абоната/клиент- потребител на ел.енергия, безпредметно в случая се явява и изследването на въпроса, относно спазването на процедурата по извършване на проверката от служители на ЕВН ЕР на средството за измерване, съответно издаването, подписването и т.н. на констативния протокол, както и на протокола за демонтаж на електромера и последващото им връчване на клиента по реда на чл.63 ОУ ЕВН ЕР.

Поради съвпадане на правните изводи, като краен резултат на двете съдебни инстанции, следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия за въззивната съдебна инстанция в размер на 150,00 лв./  сто и петдесет лева/, платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 512/21.06.2012г. по гр.д. № 461/2012г. по описа на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на А.П.С., ЕГН: ********** ***, сторените във въззивната фаза на процеса разноски по делото  в размер на 150 ,00 лв./ сто и петдесет лева/.

 

Решението е окончателно, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.