Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 17.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 465 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 688/12.07.2012г. по гр.д. № 1761/12г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че С.Р.Т., Н.К.Т. и В.К.Г., като наследници на К.Г. Т. не дължат на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, ЕИК 123526430, сумата 804, 22 лв., представляваща начислена от ответното дружество електроенергия за отчетен период 26.08.2008г. – 24.03.2009г., поради погасяване по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение и са присъдени такси и разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство, който твърди, че решениетона СлРС е неправилно и не отразява действителната фактическа и правна обстановка. Твърди, че съдът не е извършил комплексна преценка на събраните доказателства и едностранчиво е тълкувал данните в избирателно посочени доказателства, подкрепящи тезата на ищците. Не са взети предвид материалноправните норми, относими към казуса. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови ново, с което отхвърли предявените искове. Претенди разноски за това производство.

Няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция. Няма нови доказателствени искания..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се представлява, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват лично, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по  пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорват жалбата и молят въззивния съд да не я уважава, поддържат подадения отговор и искат съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявените при условията на активно субективно съединяване отрицателни установителни искове са основателни.

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГК “периодични плащания” по смисъла на чл. 111 б. “в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи еднакъв правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви. Изрично е прието от колегията, че вземанията на топлофикационните дружества съдържат изброените признаци на понятието “периодични плащания” по смисъла на този текст, поради което за вземанията да задълженията на потребителите, се прилага тригодишната давност.

В случая е несъмнено установено, че спорното задължение в размер на 804, 22 лв. е за периода 01.09.2008г. – 24.03.2009г., и към момента на подаването на исковата молба на 19.04.2012г., правото на иск или на принудително изпълнение за него на ответното дружество е било погасено поради изтичане на тригодишния давностен срок към 24.03.2012г.

Поради това отрицателните установителни искове, за предявяването на които ищците са обосновали и наличието на правен интерес, са основателни и следва да се уважат. Правилно е преценил решаващият съд и, че по отношение на иска на третия ответник не е налице влязло в сила съдебно решение, тъй като цитираното от ответника такова касае друг иск – претенция в друг размер за друг период.

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна за въззивното производство в размер общо на 300 лв. – по 100 лв. на всеки от тримата въззиваеми.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 688/12.07.2012г. по гр.д. № 1761/12г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА “ЕВН България – Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, ЕИК 123526430 да заплати на С.Р.Т., Н.К.Т. и В.К.Г. направените разноски по делото за тази инстанция в размер общо на 300 лв. – по 100 лв. на всеки от тях.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цена наиска под 5 000 лв.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       

 

ЧЛЕНОВЕ: