Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   230

 

гр.С., дата 02.11.2012 г.

 

                                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                                       

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                                    

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 475 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

   Образувано е по подадена на 02.07.2012 г. от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 430 от 14.06.2012 г., постановено по гр.д. № 6521 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.С.. С атакуваното решение съдът признал за установено по отношение на ищеца „Топлофикация - Сливен” ЕАД, че ответникът А.Д.Г. /Т./ дължи сумата от 691,04 лв., представляваща стойността на консумирана, но незаплатена топлоенергия за обект находящ се в гр.С., кв. „Д.” *-*, за периода от 01.03.2010 г. до 31.03.2011 г., ведно с мораторна лихва в размер на 47,35 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 26,50 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 5310/2011 г. по описа на Районен съд – гр.С.. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските направени по делото в размер на 540 лв.

    Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство. В жалбата си до съда въззивникът обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд, като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи, че е било изключено подаването на топлинна енергия към входа на жилищния блок, в който се намира неговия апартамент. Възстановяването на топлоподаването можело да се извърши само по писмено искане на 2/3 от собствениците на жилища в съответния вход, а за посочения период само от четири от общо 14 - те апартамента във входа са поискали сключване на договор с „Топлофикация - Сливен” ЕАД. Жалбоподателят, възразява, че няма договор между него и ищеца, на който вторият да основава претенцията си. Твърди, че ищецът не е доказал действително колко топлоенергия е била подадена и определя предявяването на иска като принудително изнудване, рекет и облагодетелстване на ищеца за сметка на ответника. Сочи, че без договор не може да има задължение, респективно иск. Твърди, че ищцовото дружество не е представило доказателства за претенцията си, а те били абсолютни процесуални предпоставки, поради което непредставянето им водело до недопустимост на производството. Жалбоподателят оспорва назначената и изслушана от РС експертиза, като твърди, че следвало да не се приема и да се отхвърли с аргумент, че не е изготвена и подписана от инженер – топлотехник. Твърди се, че справката за задължението за топлинна енергия на абоната не доказвало дължимост на търсената сума, тъй като тя представлявала частен документ, изходящ от служител на ищеца и не представлявала годно доказателство, тъй като удостоверявала изгодни за представилата го страна обстоятелства. Възразява, че искът не можел да се доказва със свидетели, защото липсвал и не бил представен индивдуален двустранен договор между страните.  Твърди, че показанията на свидетелката Ч. били необективни, защото тя не била запозната с проблемите на входа, в който живеела възвницата. Входът, в който живеел жалбоподателката имал друг законно избран домоуправител, който можел да опровергае нейните показания.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от въззиваемата страна не е постъпил писмен отговор.

            В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба и прави нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството, които са отхвърлени с мотивирано определение в открито съдебно заседание от 16.10.2012 г. По същество пледира да бъде постановено решение, с което да се приеме, че решението на районния съд е неправилно, поради което да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Представено е лично становище на въззивницата.

             В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, не се представлява. В деловодството на окръжния съд е депозирано писмено становище от процесуалния представител на въззиваемото дружество. В него заявява, че не се противопоставя да бъде даден ход на делото. По същество оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за тази инстанция в размер на 250 лв. адвокатски хонорар.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

          При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на СлОС намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

            Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от страна на районния съд, който е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита. Въведените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички обстоятелства по делото, достига до същите изводи относно съществуването на претендираното от ищеца вземане.

 След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът е подал възражение. В срока по чл.415 от ГПК, кредиторът предявил осъдителен иск за установяване на вземането си в размер на 691,04 лв., представляващо главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2010 г. до 31.03.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.08.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 47,35 лв., представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 23.06.2011 г.

             С оглед на събраните в производството писмени и гласни доказателства действително се установява, че топлоподаването към жилищния блок, в който се намира апартаментът на жалбоподателя е било прекъснато. В същото време с Протокол от проведено Общо събрание на собствениците на жилищния блок №  * находящ се гр.С., кв. „Д.”  на 01.12.2009 г. и подадена въз основа на него молба от 04.12.2009 г. е било възстановено топлоподаването в процесния блок. Съобразно изискването на чл.133, ал.2 от Законът за енергетиката тополоподаването е било възстановено по писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че възстановяването на топлоподаването можело да се извърши само по писмено искане на 2/3 от собствениците на жилища в съответния вход. От посочената по – горе разпоредба на Закона за енергетиката е видно, че е необходимо искане на определен брой лица от цялата сграда /в случая блок/, а не само от съответния вход, който е само една част от цялата сграда в режим на етажна собственост. Неоснователни са и възраженията, изложени във въззивната жалба, че в тежест на ищеца е било да докаже наличие на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия, тъй като с оглед на нормативната уредба, действала към процесния период, не е било предвидено сключване на индивидуални договори, а в случая са действали общите условия за продажба на топлинна енергия с гореща вода от „Топлофикация – Сливен” ЕАД. Поради това правилно съдът е приел за неоснователно възражението на въззивника – ответник за недължимост. В случая не е необходимо дружеството, доставящо топлоенергия да сключи индивидуални договори с всеки ползвател на тази услуга, а отношенията между тях се уреждат на базата на общите условия, като потребителите имат възможност в 30 дни след  влизането в сила, ако не са съгласни с общите условия, да внесат в топлопреносното предприятие заявление, в което да предложат специални условия. При наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях, т.е. не заплащат топлинна енергия за отоплителни тела - радиатори. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл. 153, ал. 5 от ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай не е налице нито една от посочените по – горе хипотези на прекратяване на топлоснабдяването. Дори напротив, при посещение от страна на служители на топлоснабдителното дружество на процесното жилище, за да проверят дали действително се ползав топлоенергия или не в жилището, същите не са били допуснати в него, въпреки, че са се легитимирали.

          Неоснователно е твърдението на въззивника, че атакуваното решение е недопустимо, защото ищцовото дружество не е представило доказателства за претенцията си, а те били абсолютни процесуални предпоставки. Въпроса за доказаността или не на исковата претенция е въпрос по съществото на делото, който съдът решава с крайния си акт и води до отхвърляне или уважаване на предявения иск, а не до недопустимост на производството.

           Жалбоподателят оспорва назначената и изслушана от РС експертиза, като твърди, че следвало да не се приема и да се отхвърли с аргумент, че не е изготвена и подписана от инженер – топлотехник. Въззивният съд намира възражението за неоснователно, тъй като съгласно чл.200, ал.3 от ГПК, оспорването на експертизата следва да се извърши докато трае изслушването й. Въззивникът не е направил тези възражения пред районния съд. От друга страна вещото лице отговаря на изискванията на Наредба № 1/16.01.2008г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, поради което  въззивният съд няма основание да се съмнява в неговата обективност и безпристрастност. Обстоятелството, че изготвеното от вещото лице заключение не удовлетворява някоя от страните не е основание то да бъде изключено от доказателствата по делото.

            Правилно въззивникът е отбелязъл, че тежестта на доказване относно безспорността и правилността на начислените суми е върху ищеца. Неоснователно е обаче възражението му, че това не е било сторено пред районния съд, предвид приетата и кредитирана от съда топлотехническа експертиза. Правилно районният съд е взел предвид заключението на вещото лице и настоящата инстанция намира, че не са налице обстоятелства, които да налагат тя да бъде изключена от доказателствата по делото. Вещото лице я е изготвило добросъвестно и компетентно, а изложените в жалбата възражения са голословни. Именно от заключението на вещото лице се установява, че от момента на присъединяване няма избрана фирма за дялово разпределение, поради което топлоенергията се разпределя според действителния отопляем обем на собственика, взето предвид от решаващия районен съд.            

             От доказателствата по делото се установява несъмнено, че през спорния период въззиваемото дружество е престирало родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, представен по делото. Безспорно е, че ответникът е собственик на имот, за който е начислена топлинна енергия. Страните в производството са страни и по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране към сградата, в която се намира имота ползаван от въззивника. Така за въззиваемия, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената. Не се доказа в производството вземането да е било погасено чрез някой от законоустановените способи, поради което е дължимо от страна на въззивника – ответник и съществуването му следва да се признае за установено между страните. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

               С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.

              Предвид изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 250 лв.

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                          Р      Е     Ш     И  :

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА Решение № 430 от 14.06.2012 г., постановено по гр.д. № 6521 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.С..

                ОСЪЖДА А.Д.Г. /Т./, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., кв. „Д.” *-*, да заплати на „Топлофикация - Сливен” ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление адрес: гр.С., бул. „С.К.” № *, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 250 лв. / двеста и петдесет лева /.

                 

                 Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

  

 

                                                                           

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: