Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,15.10.2012г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря И.К. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 477 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана на ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния му представител по пълномощие. Обжалва се изцяло като неправилно и необосновано Решение № 604/05.07.2012 г. по гр. д. № 850/2012 г. по описа на РС – Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло  предявения от въззиваемата страна иск.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалните и материално-правните правила. Посочено е, че въззивната страна своевременно с отговора на депозирана искова молба е направила възражение за подсъдност с оглед обстоятелството, че въззиваемата страна е юридическо, а не физическо лице, но това нейно възражение не било обсъдено от съда. На второ място в нарушение на материалния закон е посочено, че неоснователно съдът не е приел за доказано твърдението на страната, че допълнително начислената ел.енергия следва да бъде заплатена от въззиваемата страна, тъй като същата се е ползвала от по-ниското отчитане на ел.енергия от СТИ, върху което безспорно било доказано, че е била извършена нерегламентирана външна намеса. Посочено е, че неправилно съдът бил приел, че въззивникът не е спазил задълженията си регламентирани в чл. 63 ал.3 и следващите от ОУ, а именно да изпрати протокол на клиента и същият да бъде уведомен за извършената проверка и че направено във връзка с това нарушение, което не било нарушение на констативно-наказателната процедура каквато е регламентирана в ЗАН, следва да бъде уважен искът. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на РС. Евентуално, на основание чл. 271 ал.1 ГПК, се моли обжалваното решение да бъда изцяло отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявения иск от въззиваемата страна да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се деловодни разноски и за двете инстанции.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П. и със същия, тя я оспорва като неоснователна. Твърди се, че възраженията за допуснати процесуални нарушения относно местната подсъдност са неоснователни, тъй като макар и юридическо лице, въззиваемият има качеството на потребител по смисъла на  §13 от ПЗР на ЗЗП, ето защо правилно предявеният от него иск бил разгледан от СлРС по места подсъдност. На второ място е посочено, че безспорно по делото било доказано, че констативния протокол въз основа на който е начислена допълнителна цена на ел.енергия не бил съставен по реда предвиден в ОУ на „ЕВН ЕР” и същия не е бил връчен на абоната - ищец.

Въззиваемата страна сочи още веднъж, че не е доказано, че констатираното неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е било осъществено от нея, поради което неправилно тя била задължена да заплати допълнително начислената сума за ел.енергия. Моли се обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

         В с.з., въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. Депозирано е становище на процесуалния представител, с което въззивната жалба се поддържа и се моли тя да бъде уважена. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично и не се представлява. Депозирано е становище на процесуалния представител, с което въззивната жалба се поддържа и се моли тя да бъде уважена. Претендират се деловодни разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 18.07.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 19.07.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са  частично основателни – що се касае за подсъдността .

По направеното възражение за неправилно определение на местната подсъдност съдът намира, че същото е основателно. В разпоредбата на чл.105 от ГПК е регламентирана общата местна подсъдност и според възприетия от закона принцип искът следва да се предяви пред съда , в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника . Следващите разпоредби на ГПК предвиждат особени случаи на местна подсъдност по различни критерии – искове за поставяне под запрещение , срещу държавни учреждения и т.н. В настоящия случай обаче не е налице основание по силата на което искът предявен от въззиваемата страна – търговско дружество да се предяви пред СлРС. Искът е предявен против ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив чието седалище е в гр. Пловдив . Ищецът не може да се ползва от разпоредбата на чл. 113 от ГПК предвиждаща възможност ищецът , който притежава качеството „ потребител „ да предяви иска по настоящия си или постоянен адрес. Съгласно разпоредбата на § 13 от ПЗР на Закона за защита на потребителя, качеството на „потребител” имат само физическите лица.

Тъй като възражението за липса на местна подсъдност е направено своевременно – с отговора на исковата молба и е повторено с депозираната въззивна жалба , то същото следва да се разгледа по същество и поради изложените по – горе съображения да се уважи. Като е разгледал иск , който не му е местно подсъден първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение , което следва да се обезсили . Депозираната искова молба ведно с останалите събрани по делото доказателства следва да се изпратят на Пловдивския районен съд като местно компетентен съд , който да се произнесе по нея.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят деловодни разноски в полза на въззивната страна в размер на 125.00 лв. от които – 25.00 лв ДТ и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По разноските за първа инстанция следва да се произнесе РС – Пловдив.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 604/05.07.2012г. по гр.д. № 850/2012г. по описа на Сливенския районен съд и прекратява производството по него.

 

ИЗПРАЩА гр.д. № 850/2012г. по описа на Сливенския районен съд за разглеждане от РС - Пловдив.

 

ОСЪЖДА „ ГЕЯ – 08” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. , жк „ С. К.*-* с управител Г.С.В. да заплати на ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив деловодни разноски в размер на 125.00 ( сто двадесет и пет ) лв. от които – 25.00 ( двадесет и пет ) лв ДТ и 100.00 ( сто ) лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му пред ВКС на РБългария..

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.