Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  231

 

                                               гр.Сливен, дата 01.11.2012 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                                     

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 480 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                   Делото е образувано въз основа на подадена от ответниците в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 59/22.06.2012 г., постановено по гр.д. № 344 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Котел. С атакуваното решение, съдът признал за установено по отношение на ответниците С.С.Т. и Н.П.Ф., че ищците В.И.Н., С.И.Н. и П.И.В., като наследници на И.С. И., са собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с планоснимачен № 1, в кв.1 по плана на село Нейково, общ.Котел, с площ 612 кв.м., при граници: УПИ  II – 3; улица и край на населеното място, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда на два етажа и паянтова стопанска постройка, със застроена площ 72 кв.м. Със същото решение съдът осъдил втория ответник Н.П.Ф. да предаде държането на ½ от посочения имот на ищците и отменил нотариален акт № 173, т.III, нотариално дело № 540/2006 г. и нот.акт № 50, т.IV, нот.дело № 594/2008 г. на РС – Котел, до размера на ½ ид.ч. от описания в тях имот, като отхвърлил предявеното от ответника Ф. възражение за заплащане на извършени СМР на стойност 4 450 лева и предявения от ответницата Т. насрещен иск, за заплащане на извършени СМР на стойност 5 725 лв., като неоснователни и недоказани. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски в размер на 1 600 лв.                  

          Недоволни от постановения първоинстанционен акт останали ответниците по гр.д. № 344 по описа за 2010 г. на Котелски районен съд. В жалбата си до съда въззивниците обжалват посоченото по – горе решение на Районен съд – гр.Котел в частта, с която са отхвърлени двата насрещни иска, като неоснователни и в частта, относно присъдените разноски.  Жалбоподателят Ф. твърди, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлено възражението му за подобрения на имота, тъй като съдът не разграничил основанията на двете претенции по чл.72 и чл.74 от ЗС. Той безспорно имал качеството на добросъвестен владелец и тъй като подобренията били действително извършени и видими на място, имал право на по – високата стойност между увеличената стойност на имота и разходите за извършване на подобренията. Добросъвестният подобрител имал право и на задържане до изплащане на подобренията, поради което съдът следвало да се произнесе и да уважи това искане на жалбоподателя. Жалбоподателката Т. твърди, че също е извършвала подобрения в имота, но като недобросъвестен владелец. Те били безспорно доказани в производството и нейната недобросъвестност не я лишавало от правото да иска обезщетение за извършените подобрения.

          Въз основа на изложеното жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи възражението на въззивника Ф. за сумата от 2 442 лв., като му признае право на задържане върху имота и да уважи насрещния иск на въззвиницата Т. за сумата от 2 442 лв. Претендират разноски за две инстанции.

                    В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите не са депозирали писмен отговор пред първоинстанционния съд.

           В съдебно заседание въззивниците редовно призовани, не се явяват представляват се от представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК – адв.Е.Х.. Поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбата, няма доказателствени искания. По същество сочи, че решението на районния съд е немотивирано, защото въпреки, че съдът приел подобренията за доказани, отхвърлил насрещния иск и възражението. Намира мотивите на съда, относно необходимостта да се докаже законността на строежа за неправилни, тъй като нито имало такива възражения от страна на ищците, нито такива указания от страна на съда били дадени към ответниците. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

          В съдебно заседание, въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от  процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК – адв.К., който оспорва въззивната жалба. Няма възражения по доклада на жалбата, няма доказателствени искания. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и на въззиваемите да бъдат присъдени разноските за тази инстанция.

                 Въззивният съд с определение от закрито съдебно заседание от 17.09.2012 г. е приел жалбата за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.         

        С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и като такова, следва да бъде частично отменено.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

         Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за частично основателни, досежно предявеното от въззивника Ф. възражение за извършени подобрения в имота. По отношение на насрещния иск на въззивницата Т., настоящият състав намира същия за неоснователен, по следните съображения.

         Владелецът на един недвижим имот може по време на упражняваното от него владение да извърши действия, които да подобряват вещта, в резултат от което нейната стойност би се увеличила. По силата на правилата на приращението и присъединяването обаче, собственикът на един имот, който се ревандикира придобива всичко което е направено в него. За направеното от владелеца в имота, последният е изразходвал материали, труд, а най – често всички тях взети заедно, с което собственикът се обогатява – било че вещта е запазена вследствие на направени необходими /за запазването й / разноски, било че стойността й се е повишили в сравнение със състоянието на нещата отпреди извършените действия от владелеца, налице е неоснователно обогатяване на собственика, което подлежи на отстраняване. Идеята, на която почива уреждането на отношенията между собственика и владелеца по повод направените от последния разноски, е забраната за неоснователното обогатяване и цели неговото премахване.

         За фактическия състав, от който възниква правото на подобрения уредено в чл.71 – 74 от ЗС, е необходимо кумулативното наличие на следните четири предпоставки: претендиращия да има качеството владелец, отговарящия на претенцията да е собственика на подобрената вещ, да са направени разноски, които да повишават стойността на вещта и тази увеличена стойност да съществува към момента на ликвидиране на отношенията. Първите две предпоставки се отнасят до субектите по правната връзка – изисква се за активната легитимация на претендиращия да се установи, че има качество на владелец / ТР № 85/02.12.1968 г., на ОСКГ/, а пасивно легитимиран е действителния собственик на имота. От изложеното следва, че разпоредбите на чл.71 – 74 от ЗС уреждат отношенията между владелец и собственик за направени от първия разноски в имот, собственост на втория. Възможно е обаче както владението, така и правото на собственост да бъдат прехвърлени – чрез правна сделка, поради смърт на някоя от страните и др. В тези случаи по пътя на правната логика се извежда, че ако владелецът след като е направил разноски, прехвърли владението на имота, неговият правоприемник частен или универсален, става носител на правото на вземане за необходимите  и полезни разноски, а и на правото на задържане на имота до заплащането им, ако е налице добросъвестно владение.

                    С оглед на изложеното, настоящият състав намира за изцяло неоснователен предявения от въззивницата Т. насрещен иск за извършени в имота подобрения в размер на 5 725 лв. От исковата молба е видно, че Т. претендира да е извършила подобрения в имота за периода 2007 – 2008 г. Претенцията си основава на недоборосъвестно владение върху имота, тъй като през 2006 г. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот на основание давностно владение. През 2008 г., обаче Т. прехвърля собствеността върху имота чрез покупко – продажба, надлежно оформена в нотариален акт № 50, том IV, рег. № 3494, дело № 594 на втория ответник Ф. /нейн внук/. При тези доказателства следва да се направи извод, че владението върху имота от 2008 г. нататък се осъществява само от ответника Ф., респ. въззивницата Т. няма качеството владелец, което е необходима предпоставка за уважаване на претенцията за подобрения. На следващо място чрез извършената през 2008 г. покупко – продажба на имота, въззвиницата Танева прехвърля владението на имота, респ. нейният частен правоприемник /въззивника Ф./ става носител на правото на вземане за необходимите и полезни разноски. Същият обаче не е предявил претенция да му бъдат присъдени направените по – рано в имота подобрения, чиято стойност Ф. е заплатил при извършената покупко – продажба, поради което съдът не може да се произнесе в повече от това, което е поискала самата страна.

                   По различен начин стоят нещата с предявеното от въззивника Ф. възражение за подобрения в имота в размер на 4450 лв., изразяващи се в поставени през 2009 г. стреха над външното стълбище с масивни дървени колони и покрив, направата на дървена обшивка под покрива, поставяне на нови улуци, направата на плочник пред къщата, изграждане през 2010 г. на нова тоалетна и септична яма, събаряне на стар навес и стара тоалетна, с разчистване на терена. В мотивите си районния съд приема, че възражението за подобренията и насрещният иск следва да бъдат отхвърлени, тъй като действително подобренията увеличават стойността на имота и са от полза за собствениците му, но същите са били осъществени без тяхно знание и против волята им и не са представени строителни книжа. Безспорно не е подобрение извършеното в имота незаконно строителство, което подлежи на премахване, но следва собственикът на имота изрично да изяви желание построеното да бъде премахнато. В настоящия случай при липса на възражения от страна на ищците, относно незаконността на подобренията и при липса на изрично изявено желание от тяхна страна същите да бъдат премахнати, подобренията следва да бъде заплатени от собствениците на имота, тъй като същите ще се ползват от тях. С оглед на изложеното следва да се каже, че по отношение на възражението на Ф. са налице всички предпоставки, от които възниква правото на подобрения уредено в чл.72 от ЗС. На първо място е налице неговата активна легитимация, тъй като същият е владелец на имота и упражнява правомощието владение като елемент от субективното му право на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота. Същият се лигитимира като собственик на имота с нотариален акт № 50, том IV, рег. № 3494, дело № 594. По отношение на пасивно легитимираните лица, следва да се каже, че съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на ищците върху останалата ½ ид.ч. от имота, породена от признатото им право на собственост с решението атакувано по настоящото въззивно дело. В тази част решението на районния съд не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. По отношение на останалите две предпоставки - да са направени разноски, които да повишават стойността на вещта и тази увеличена стойност да съществува към момента на ликвидиране на отношенията, същите се доказват от събраните по делото гласни доказателства и назначената строително – техническа експертиза. От експертизата е видна каква е стойността на предприетите от Ф. строително – монтажни дейности. След оглед на място от вещото лице се установява, че подобренията са видими на място към момента на изготвяне на експертизата. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки, за възникване на право на обезщетение за парично оценимите разходи извършени от Ф.. Това е всичко, с което имуществото на владелеца е намаляло и е отишло в полза на вещта, поради което имуществото на собственика се е увеличило.  

                     Относно характера на претендираните от ответника Ф. разноски, следва да се каже, че не всички от тях имат характера на полезни разноски /подобрения/, тъй като една част са необходими разноски, без които имотът би погинал или би се повредил твърде много. В конкретния случай това обстоятелство е без значение, тъй като проведената законодателна разлика между двата вида разноски се свежда сумата, с която подобрителят следва да бъда обезщетен – увеличената стойност на вещта, вследствие на подобренията или действително направените разноски за запазване на вещта. В конкретния казус подобрителят е поискал да му бъдат присъдени реално направените разходи. Възражението следва да се уважи, след като по въпроса за стойността на разноските се вземе предвид заключението на извършената строително – техническа експертиза. В Приложение № 2 на същата, вещото лице е посочило двете стойност на подобренията – едната е пазарната стойност на подобрението, коригирана с коефицент на пазарна стойност в размер общо на 4 884 лв. и действителна строителна стойност на подобренията, възлизаща на 5 341 лв. В случая, тъй като по пътя на частното правоприемство Ф. е станал действителен собственик само на ½ ид.ч. от процесния имот, същият следва да бъде обезщетен, като му се изплати ½ от реалната стойност на направените разноски възлизащи общо на 5 341 лв. Следователно възражението на Ф., следва да бъде уважено за сумата от  2 670,50 лв., представляващи разноски за поставени през 2009 г. стреха над външното стълбище с масивни дървени колони и покрив, направата на дървена обшивка под покрива, поставяне на нови улуци, направата на плочник пред къщата, изграждане през 2010 г. на нова тоалетна и септична яма, събаряне на стар навес и стара тоалетна, с разчистване на терена.

                   С оглед добросъвестността на въззивника Ф., тъй като същият е придобил владението върху вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик на целия имот, той има право на задържане върху имота до заплащане на подобренията и разноските. По правото му на задържане съдът ще се произнесе с диспозитива на решението.

         Предвид изложеното и при частично съвпадение между правните изводи на двете инстанции в обжалваната част на решението на районния съд, настоящият съдебен състав счита, че са налице отменителни основания в едната част на въззивната жалба. Атакуваното решение следва да бъде частично отменено.

                   По отношение на  разноските в производството, решението на районния съд, с което ответниците са осъдени да заплатя на ищците, направените от последните разноски не следва да се отменя, тъй като по същество районният съд е уважил изцяло предявените от ищците искове. Този изход на делото не се променя от произнасянето на въззивния съд, тъй като в тази част решението не е обжалвано. В същото време с оглед изхода на делото на въззивна инстанция, на въззиваемите Н., Н. и В. следва да бъдат възстановени половината от направените от тях разноски за тази инстанция в размер на 450 лв. от въззивницата Т., чиято жалба се явява неоснователна и в същото време те да заплатят на въззивника Ф. направените от него разноски по възражението за подобрения и за право на задържане за две инстанции в размер на 240 лв. адвокатски хонорар, 100 лв. за ескпертиза. Държавна такса за въззивно обжалване въззивникът Ф. не е внасял, поради което такава не му се дължи. С оглед разпоредбата на чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят такса 4% върху признатите с решението суми, а именно 106,82 лв.

                  Във връзка с обжалваемостта на въззивното решение и предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, същото подлежи на касация само в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният от ответницата Т. насрещен иск, за заплащане на извършени СМР на стойност 5 725 лв., като неоснователен и недоказан.

                  Водим от горното, съдът

 

                                                                                 

 

                                                        Р Е Ш И :

 

 

       ОТМЕНЯ Решение № 59/22.06.2012 г., постановено по гр.д. № 344 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Котел, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено като неоснователно и недоказано предявеното от Н.П.Ф., ЕГН **********,*** възражение срещу В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН **********,*** и П.И., ЕГН **********,***, за заплащане на извършени СМР на стойност 4 450 лв., като неправилно и незаконосъобразно, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА Н.П.Ф., ЕГН **********,***, да предаде владението на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с планоснимачен № 1, в кв.1 по плана на село Нейково, общ.Котел, с площ 612 кв.м., при граници: УПИ  II – 3; улица и край на населеното място, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда на два етажа и паянтова стопанска постройка, със застроена площ 72 кв.м., при условие, че на основание чл.418, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.72 от ЗС В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН **********,*** и П.И.В., ЕГН **********,***, заплатят на Н.П.Ф., ЕГН **********,*** сумата от 2670,50 лв., представляваща разноски за поставени през 2009 г. стреха над външното стълбище с масивни дървени колони и покрив, направата на дървена обшивка под покрива, поставяне на нови улуци, направата на плочник пред къщата, изграждане през 2010 г. на нова тоалетна и септична яма, събаряне на стар навес и стара тоалетна, с разчистване на терена. 

       В полза на ищците да се издаде изпълнителен лист за предаване владението на имота след представяне на доказателства за заплащане на сумата от 2670,50 лв., представляваща разноски за посочените по – горе подобрения, съгласно чл.418, ал.3 от ГПК.

       ОСЪЖДА В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН **********,*** и П.И.В., ЕГН **********,*** да заплатят на Н.П.Ф., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 340 лв. / триста и четиридесет лева/.

      ОСЪЖДА В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН **********,*** и П.И.В., ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 106,82 лв. по сметка на Сливенски окръжен съд.

         ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН **********,*** и П.И.В., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 450 лв. / четиристотин и петдесет лева/.

       ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/22.06.2012 г., постановено по гр.д. № 344 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Котел в останалата обжалвана част.

                 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК В ЧАСТТА, с която въззивният съд е потвърдил решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният от ответницата Т. насрещен иск, за заплащане на извършени СМР на стойност 5 725 лв., като неоснователен и недоказан.

                  Препис от решението да се връчи на страните.

  

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.