Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 18.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 484  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 635/03.07.2012г. по гр.д. № 1409/12г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М.С.К. против “К енд К Електроникс” ЕАД, ЕИК 200586330, гр. София, обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 , т.т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнеие в размер на 3 237, 06 лв., ведно със законовата лихва до окончателното изплащане ии са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба ищцата в първоинстанционното производство заявява, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като РС е допуснал съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Заявява, че съдът не е посочил всички направени възражения и не е обсъдил всички доказателства по делото. Фактическите му констатации са непълни и едностранчиви – не е коментирано оспорването от страна на ищцата на представени от ответника доказателства във връзка с доказване намаляването на обема на работата, както и неспазването на изискването на чл. 329 ал. 1 от КТ за извършване на подбор. Въззивницата твърди още, че такъв не е извършван, а представеният документ от работодателя е изготвен след връчването на обжалваната заповед, която пък е немотивирана. Съдът не е взел предвид и обсъдил представените от нея извадки от интернет относно разширяване дейността на ответника и обявите му за търсене на нова работна сила. Освен това в жалбата се твърди, че в противоречие с материалния закон, съдът е приел, че намаляването на обема на работа е субективен факт, зависим от преценката на работодателя, докато, всъщност, изискването на закона и съдебната практика е, този факт да е реален към момента на уволнанието. Преценката на съда, че намаляването на обема се разпростира за цялото ТД, а не само за магазина, в който е работила въззивницата, е неправилна и не се отнася конкретно за “продавач-консултантите”. Поради всичко изложено моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това постанови ново, с което изцяло уважи иска. Претендира разноски за двете инстанции. В случай, че атакуваният акт бъде потвърден, заявява, че са присъдени в необосновано завишен размер разноските за адвокатска защита на ответника и моли въззивния съд да ги редуцира съразмерно интереса на иска.

В заключение заявява, че оттегля иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “продавач-консултант” и моли делото да се прекрати в тази част.

Няма направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който изцяло оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Детайлно аргументира възраженията си против всяко от наведените от въззивницата оплаквания и излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Заявява, че дава съгласие с направеното оттегляне на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Счита, че причината за това е започване на нова работа и прави възражение за прихващане на паричното задължение към въззивницата с изплатените й обезщетения на основание чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 222 ал. 1 от КТ – съответно 1 421, 40 лв. и 473, 80 лв. В тази връзка прави нови доказателствени искания за установяване факта дали и до кой момент въззивницата е била безработна, както и представя като ново доказетлство съдебно решение на ВКС. Оспорва твърдението за завишен размер на разноските за адвокатско възнаграждение и счита, че то не следва да се намалява

С оглед всичко това моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение и му присъди разноските за тази инстанция. Евентуално, при уважаване на имуществената претенция моли да бъде уважено и възражението му за прихващане.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа отговора и исканията в него, иска да се прекрати производството по отношение на оттегления иск, оспорва въззивната жалба и моли СлОС да не я уважава, а потвърди обжалваното решение.

След докладване на жалбата не са направени нови процесуални искания. С мотивирано определение, държано в о.с.з., въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на въззиваемия за събиране на допълнителни писмени доказателствени средства във въззивната фаза на производството, поради настъпилият ефект на ранната преклузия, както и поради това, че текущата практика на ВКС не представлява такова средство.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

С оглед направеното оттегляне от страна на ищцата във въззивната фаза на производството на един от обективно съединените искове, по който първоинстанционният съд се е произнесъл, и даденото съгласие от ответника, въззивният съд следва да обезсили в тази част решението на СлРС, да прекрати първоинстанционното производство по този иск поради десезиране на съда, както и да прекрати въззивното производство по отношение на него като недопустимо, поради липса на предмет на жалбата, с която се атакува акта на РС изцяло.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния му обхват, останал след оттеглянето на единия иск – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА към мотивите на СлРС и въвежда съдебното решение на първоинстанционния съд по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са напълно неоснователни.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения и е дал правната квалификация на исковете, като я е извел от конкретните и еднозначни твърдения, заявени с исковата молба, показващи как ищцата сама характеризира спорното материално отношение и от какви основания претендира, че черпи права. Първоинстанционният съд е разпределил  доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докаже. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

С оглед спецификата на конкретното основание за прекратяване на трудовия договор – намаляване обема на работата, не може да се приеме, че заповедта е немотивирана. Тази причина има еднозначен смисъл, не се нуждае от пояснения и е идентична на съдържанието на законовата норма, поради което съдът не може да приеме за основателен аргумента на ищцата, че в обжалваната заповед не са изложени фактически съображения.

Що се отнася до оплакването, че липсва реално намаляване на обема на работа, въззивният съд намира и него за неоснователно.

Безспорно е доказано, че в действителност е налице такова намаляване и то се установява чрез проследяване хронологически и фактически на продажбите по месеци, себестойност на стоките, брутна печалба и печалба след приспадане на разходите и амортизацията. Тъй като заеманата от ищцата длъжност е била “продавач-консултант”, именно от тези фактори зависи обемът на работата, която тя и другите лица на същата длъжност, изпълняват. Независимо от изложените от РС мотиви, че решението на работодателя за намаляване обема на работа е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, обективното и реално намаляване на обема на работата е непререкаемо установено. Тоест – субективната преценка на работодателя, извършена след вътрешен анализ и взимане на решение за намаляване и броя на служителите му, има аналогично обективно потвърждение. Експертното заключение, изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице, недвусмислено сочи на рязък и значителен спад в печалбата от продажбите, както и на самите продажби, в търговския обект на ответното дружество, където е работила ищцата -  “Техномаркет” Сливен. Тези изводи не се опровергават с никакви други годни и относими доказателствени средства.

Твърденията на ищцата, че всъщност има разширяване на дейността на ответника и той набира нови служители за длъжността “консултант – продажби”, са спекулативни, тъй като фактите са интерпретирани превратно и не могат да се приложат в конкретния спор.  На първо място представените разпечатки от интернет-страници не могат да се отнесат към определен момент и липсва сигурност за надеждността на източника, достоверността на информацията и авторството на обявите. Освен това в съдържанието им изрично е посочено, че се касае за търговски обекти на ответнотото дружество в гр. Бургас, както и в гр. Видин, гр. Враца, гр. Русе и гр. Монтана. Това по никакъв начин не обезсилва или неутрализира факта на намаляването на продажбите, а оттам – и на обема на работата на консултантите по продажбите, в магазина в гр. Сливен. Всеки от търговските обекти в различни населени места в страната е обособено и самостоятелно функциониращо звено в предприятието на ответното дружество и следва да се третира от трудовоправна гледна точка като цялостна и отделна структурна единица на работодателя. Така по отношение на ищцата от значение е състоянието на обема на работата, съставляваща нейните трудови функции, в магазина в гр. Сливен и е неотносимо обстоятелството, че в други обекти на територията на страната евентуално липсва намаление на този обем.

Последното оплакване - за неизвършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ от страна на въззиваемия-работодател преди уволнението на въззивницата,    настоящият състав счита, че също е несъстоятелно.

Представени са от страната, носеща тежестта на доказване на този факт, заповед на работодателя, на основание решение на изпълнителния директор на дружеството, за извършване на подбор между заемащите длъжността “продавач-консултант” или други сходни длъжности, изпълняващи близка или сходна трудова функция, както и протокол на комисия за извършен подбор, като и двата документа, видно от изходящия регистър на въззиваемия, са изготвени преди прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата. Това опровергава твърдението на последната, че подбор не е извършен. Тя е използвала като отбранителен способ и оспорването на истинността на датата на протокола /и заповедта за назначаване на комисията по подбора/, като е въвела и евентуалното твърдение, че така извършеният подбор е направен формално и по-късно - след датата на уволнението й, което е достатъчно основание за признаването му за незаконно и  отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въззивният съд счита, че контрааргументът на въззиваемия, наведен с отговора на въззивната жалба, че ищцата не може да оспорва достоверността на датата, тъй като няма качеството на “трето лице” по смисъла на чл. 181 от ГПК , е неоснователен. Това се отнася за вътрешноведомствените актове на работодателя, като заповедите за утвърждаване или изменение на щатното разписание, например. В случая протоколът за извършване на подбор е противопоставим на ищцата писмен частен диспозитивен документ, който създава определено правно положение за нея и тя може да иска установяване на датата му. Ангажираните от нея гласни доказателствени средства, обаче, по никакъв начин не разколебават достоверността на датата, обявена като такава на съставяне на документа. Обратното – те потвърждават реалното осъществяване на действия от страна на комисията чрез събеседване със служителите по повод прекратяване на трудови правоотношения с някои от тях и тези действия са извършени преди това. Въззивницата не е представила доказателства с равна или по-голяма доказателствена сила от тези на ответника, поради което съдът приема, че проведеният подбор е предхождал датата на уволнението на служителката.

Що се отнася до самия подбор като цялостен акт на сравнение и степенуване на качествата на работниците и служителите, попадащи в обсега му, този въззивен състав намира, че той също е извършен съобразно общите правила на КТ. Комисията е била надлежно формирана, в състава й са влизали лица, познаващи работата на служителите, в подбора са били включени всички, заемащи длъжността “продавач-консултант” в магазина в гр. Сливен. /Несподелимо е виждането на въззивницата, че от този кръг следва да се изключат трайно отсъстващите работници./

Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата.

Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение - и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Критериите, въз основа на които се осъществява подборът, въведени от правната норма, са относително определени, но определяеми според спецификата на съответната длъжност и в случая съдът намира, че те са били обективни, изчерпателни и прецизни. Самата преценка е единствено в дискресионната власт на работодателя и съдът не може да упражнява контрол над нея, щом той надлежно е спазил реда и начина на извършването на подбора и се е придържал към собствените си критерии, като ги е приложил еднакво към всички конкуриращи се лица.

Решението на комисията, назначена от работодателя, е взето единодушно и той се е съобразил с него, като е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, получила най-ниска оценка при подбора. Преценявайки обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът счита, че правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.

Така въззивната инстанция намира, че са били налице в кумулативна даденост всички изискуеми от закона условия и са спазени съответните изисквания за издаване на атакуваната заповед. Уволнението е законосъобразно и няма основания за неговата отмяна. Главният иск следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на обуславящата претенция – за отмяна на уволнението като незаконно, предпоставя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение по чл. 225 от КТ. Поради това е излишно да се обсъжда въпроса за размера на претенцията и правилното му изчисляване – той би бил дискутируем само при принципна основателност на този иск.

Следва да се отбележи само, че възражението за прихващане, направено от въззиваемия-ответник с отговора на въззивната жалба, не следва да се разглежда не само поради това, че не е признато от съда паричното задължение към въззивницата-ищца, с което се иска извършване на компенсацията, а и поради факта, че то е несвоевременно направено и не ползва страната. Искът по чл. 225 от КТ е бил предявен пред РС още с исковата молба и сроковете да бъде направено валидно това възражение са изтекли необратимо. Фактът на оттегляне на иска за възстановяване на предишната длъжност пред тази инстанция не може да ги постави отново в течение и да санира пропуска на ответника в първоинстанционното производство.

В обобщение - след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като е достигнал до законосъобразни правни изводи, поради което решението му, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По отношение на присъдените в полза на ответника разноски въззивният съд не счита, че са налице причина за намаляване на размера им. Той е съобразен с нормата на чл. 7 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 3 от Наредба №1/2004г. и е адекватен на действителната фактическа и правна сложност на спора и процесуалните действия, извършени от представителя на ответника.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивницата и тя следва да понесе своите, както са направени и заплати на въззиваемата страна такива в размер  на 960 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 635/03.07.2012г. по гр.д. № 1409/12г. на СлРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от е отхвърлен като неоснователен предявеният от М.С.К. против “К ЕНД К ЕЛЕКТРОНИКС” ЕАД, ЕИК 200586330, гр. София, иск по чл. 344 ал. 1 , т. 2от КТ, за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност “продавач-консултант” в магазин “Техномаркет” гр. Сливен, като  НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1409/12г. на СлРС по отношение на този иск поради ОТТЕГЛЯНЕТО МУ.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 484/12г. на СлОС в тази част като НЕДОПУСТИМО поради липса на предмет на обжалване.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 635/03.07.2012г. по гр.д. № 1409/12г. на СлРС в останалите части.

 

ОСЪЖДА М.С.К. да заплати на “К енд К Електроникс” ЕАД, гр. София, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 960 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: