Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 11.10.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на  единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 486 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

Производството е образувано по жалба на адв. А. – пълномощник на „ЕАР ЛУКС – В” ООД с адрес за кореспонденция: гр. С., 1528, кв. „Г.И.”, ул. „*” № *  - взискател по изпълнително дело № 20108360400457 на ЧСИ Н.Г. против постановление от 28.05.2012г. за разпределение на постъпили суми в изпълнителното производство.

В жалбата се сочи, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушения на материалния процесуален закон и е неоснователно. Посочено е, че към момента на извършване на изпълнителните действия по делото, а именно към момента на извършване на проданта на 2 бр. трактори и обявяване на жалбоподателя за купувач на тракторите с протокол от 18.05.2012г. държавата не е била присъединен взискател в изпълнителното производство. Едва по-късно, след извършване на проданта тя е предявила държавните вземания в хода на изпълнителното дело.

На второ място е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 495 от ГПК купувачът на имота е длъжен да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерни части от вземането на другите взискатели. Т.е., държавата в лицето на ТД на НАП е следвало да има качество на присъединен взискател към датата на извършената публичната продан, което обаче не било налице в настоящия случай. Твърди се, че обжалваното постановление е неясно, а мотивите му са противоречиви. На следващо място, в жалбата се твърди, че по изпълнителното дело реално не са били постъпили суми, които да подлежат на разпределение. Посочено е, че в нарушение на чл. 495 от ГПК в обжалваното постановление не са били определени съразмерните части на взискателите. Изказано е становище, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 495 от ГПК, когато за купувач на имота, респективно движимите вещи е обявен взискателя по изпълнението и в този случай по изпълнителното дело не постъпват парични средства. Единствено взискателят следва да внесе суми за удовлетворяване на съразмерните части на вземането на другите взискатели.

На следващо място е посочено, че в нарушение на разпоредбата на чл. 193 ал.1 от ДОПК съдебният изпълнител е следвало да изпраща съобщение в НАП преди всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, а такова не е било извършено. Взискателят по изпълнението твърди, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 191 от ДОПК, тъй като няма конкуренция между действието на ЧСИ и публичния изпълнител, обект на изпълнение по образуваните изпълнителни дела – публични и частни са различни движими вещи, поради което не може да има конкуренция и по отношение на сумите получени от тяхната продажба. Жалбоподателят твърди, че по изпълнителното дело са представени единствено удостоверение и служебна бележка от ТД на НАП касаещи публичните вземания на държавата спрямо длъжника, но не са посочени конкретните актове, въз основа на които са се формирали тези задължения, поради което те не е следвало да се включат в разпределението.

На последно място, се съдържат оплаквания за определените в разпределението суми, касаещи такси по изпълнението. Жалбоподателят оспорва начислените такси по т.4,5,13,26 и 31 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Твърди се, че за извършваните действия от ЧСИ жалбоподателят предварително е внасял всички необходими такси, а освен това е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

Моли се да се постанови решение, с което да се отмени постановлението за разпределение на постъпилите суми в изпълнителното производство, издадено на 28.05.2012г. като незаконосъобразно и необосновано. Претендират се деловодни разноски.

По делото не е депозиран отговор на жалбата от длъжника по изпълнението „Никрас Ойл” ООД, гр. С., ул. „А. Б.” № *--*

ЧСИ Н.Г. е дала обяснения по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК. Същата е посочила, че жалбата е допустима, но е неоснователна. В мотивите си е посочила, че съгласно изискванията на чл. 191 от ДОПК, след като била извършена публичната продан, с която на взискателя са били възложени 2 бр трактори, собственост на длъжника, тя е следвала да предприеме действия по извършване на разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми за погасяване на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 458 от  ГПК преди извършване на разпределението, е изпратила съобщение до НАП, на което било отговорено, че държавата има несъбрани вземания от длъжника. При това положение ЧСИ е следвало да състави списък на вземанията по изпълнителното дело като се съобрази с разпоредбите на чл. 136 и чл.137 от ЗЗД, а именно изготвеното разпределение на сумите като първи ред вземания да приеме тези, които са свързани с разноски по изпълнителното дело, след това да приеме вземанията на държавата, посочени в удостоверението от НАП Сливен и на последно място да вземе предвид вземанията на самия взискател по инициатива на който се образува изпълнителното производство, тъй като същият нямал други привилегии на вземането си, които да предвиждат неговото предпочително удовлетворение. При така съставения списък се установило, че няма средства, които да послужат за погасяване на вземането на взискателя, тъй като сумата, която той следва да плати в качеството си на купувач служи за погасяване на вземанията от разноски и публични държавни вземания. ЧСИ е посочил, че не е приложима разпоредбата на чл. 495 от ГПК, а именно: не може да се иска от взискателя да внесе съразмерна част на своите вземания, тъй като поначало неговото вземане не е в един ред за погасяване с това на държавата. ЧСИ е дал подробни обяснения относно размера на вземането по изпълнителното производство на самия ЧСИ. Посочил е, че сумата от 9,13 лв., посочена като задължение по т.31 от Тарифата в конкретния случай представлява пощенски разноски. Посочва, че таксата за присъединяване на държавата по т.11 от Тарифата е авансова и се внася от взискателя и тъй като държавата е присъединен взискател по право, липсва правно основание, въз основа на което таксите на съдебния изпълнител да не се изплащат. По отношение на възражението за дължими такси по т. 4 и 5 от Тарифата е посочено, че единствено таксите за препис от жалба се изискват авансово, но когато има допълнителни действия, които се извършват от ЧСИ във връзка с връчване на книжа по изпълнението няма предварително внасяне на такса и такова не е било извършено. ЧСИ моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело е било образувано по молба на жалбоподателя „ЕАР ЛУКС-В” ООД за задължение на „Никрас Ойл” ООД от гр. Сливен. Към молбата за образуване на изпълнително дело бил приложен изпълнителен лист, от който е видно, че първоначално вземането на взискателя е било за сумата от 16 973.47 лв.

Във връзка с образуваното изпълнително производство ЧСИ уведомил НАП с искане да посочи наличието или липса на публични задължения. На 24.08.2010г. било представено удостоверение от НАП, от което било видно, че длъжникът има общи задължения в размер на 5 857,23 лв. За съществуващите вземания и за присъединяването на държавата като взискател по изпълнителното дело, взискателят „ЕАР ЛУКС-В” ООД е бил уведомен от 31.08.2010г. По-късно по делото било депозирано разпореждане от 01.09.2010г. на публичен изпълнител, с което ЧСИ бил уведомен, че образуваното публично производство е прекратено поради изплащане на задължението.

На 12.03.2012г.  ЧСИ съставил обявление за публична продан на 2 бр. колесни трактори, като посочил, че проданта ще се проведе в периода от 17.04.2012г. до 17.05.2012г. По проведената процедура единствен купувач се явил взискателят по изпълнителното производство, който предложил процесните трактори да му бъдат възложени, съответно за сумата от 11240 лв. с ДДС и 12680 лв. с ДДС.

На 18.05.2012г., след приключване на публичната продан, ЧСИ уведомил ТД на НАП, гр. Сливен за това, че има принудително изпълнение срещу длъжника ТД „Никрас Ойл” ООД и че предстои разпределение на постъпилите суми като посочил на ТД на НАП, че следва най-късно в 14-дневен срок да издаде удостоверение, което да съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника. На 23.05.2012г. по делото било представено удостоверение от ТД на НАП – Сливен, от което било видно, че длъжникът по изпълнителното производство има и публични задължения в размер на 41 555.04 лв. За тези вземания била представена служебна бележка от НАП, в която били посочени основанията, формиращи публичното задължение на длъжника.

На 28.05.2012г. ЧСИ съставил обжалваното постановление за разпределение на постъпилите суми в изпълнителното производство, като след като съобразил участниците в разпределението, размера на вземанията и реда на вземанията, съгласно разпоредбата на чл. 136 и чл.137 от ЗЗД, постановил, че взискателят по изпълнителното дело, на който били възложени процесните трактори, следва да внесе по сметка на ЧСИ сумата от 22562.27 лв., която следва да послужи за погасяване на вземанията за разноски по изпълнителното дело и част от публичните вземания. Взискателят бил уведомен, че ако не внесе посочената сума, отговаря за вредите и разноските, извършени по проданта. Взискателят получил съобщението за процесното постановление на 13.06.2012г.

На 07.08.2012г. бил съставен протокол за предявяване на разпределение на постъпили суми. Видно от положените подписи върху него, управителят на взискателя Е. Благоева и процесуалния представител на страната – адв. А. се запознали с протокола на 07.08.2012г. В законния 3-дневен срок – на 10.08.2012г била депозирана процесната частна жалба.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата е частично основателна.

На първо място, следва да се отбележи, че ЧСИ е действал законосъобразно по отношение уведомяването на АДВ, както за започнатото изпълнително производство, така и по отношение на предстоящото действие по извършване разпределение на постъпили по делото суми. Съгласно изискванията на чл. 458 от ГПК ЧСИ е изпратил на НАП съобщение за започнатото изпълнение по делото и за разпределението, което ще извърши. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че държавата не е била присъединен взискател към момента на обявяване на купувач от публичната продан, поради което не следва да участва в разпределението на сумите от проданта, е неоснователно. Държавата, по силата на закона се счита за присъединен взискател за вземанията, които се съобщят в 14-дневен срок от полученото уведомление за започнатото изпълнение или разпределение. (чл. 458 от ГПК, чл. 191 ал. 4 от ДОПК) независимо от това дали е била вече присъединен взискател към момента на извършване на процедурата по публична продан или не.

На следващо място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неяснота и немотивираност на постановлението, тъй като то е конкретно, смислово и логично последователно и обосновано.

Възраженията на жалбоподателя относно това, че поначало по изпълнителното дело вследствие на публичната продан на двата трактора, не са постъпили реални суми, тъй като същите са били възложени на взискателя по изпълнението, както и за това, че ЧСИ не е извършил разпределение на сумите по изпълнението, съразмерно вземанията на кредиторите и не е задължил взискателя да внесе само една част от сумата, която е посочил като цена на тракторите, съразмерно на своето вземане спрямо вземането на държавата, е неоснователно. ЧСИ правилно е взел под внимание при извършване на разпределението всички кредитори, участващи в изпълнителното производство, размера на тяхното вземане и наличието или липсата ( както е в случая ) на обезпечения на вземанията им водещи до предпочитителното им удовлетворяване. В конкретния случай са били налице разноски по изпълнението, публични вземания и вземания на обикновен кредитор, който се явява взискател по изпълнението. ЧСИ правилно е съобразил, че в реда на погасяване на задълженията следва да вземе предвид разпоредбите на чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД. След като са се удовлетворили предпочително по реда на погасяване вземанията за разноски и отчасти публичните вземания, то не са останали средства, с които да се удовлетворят вземанията на взискателя – купувач. Тъй като публичните вземания, вземанията за разноски и вземанията на жалбоподателя не са от един ред вземания по смисъла на чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД, то не е могла да се приложи разпоредбата на чл. 460 от ГПК, предвиждаща разпределяне на постъпилата по изпълнението сума по съразмерност. Не е била приложима и разпоредбата на чл. 461 от ГПК, според която взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване дължимата срещу стойността й сума, такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност, тъй като по конкретното разпределение на него не му се отрежда никаква сума, от която да може да удовлетвори вземането си.

На следващо място, възражението на жалбоподателя, че публичните вземания не следва да се погасяват, тъй като няма конкуренция между публичното производство и частното изпълнително производство поради обстоятелството, че обектите спрямо които е насочено изпълнението са различни, е неоснователно. Независимо от факта, че в публичното изпълнително производство е възможно да са предприети действия по изпълнение върху други движими и недвижими вещи, вземанията на държавата винаги се считат за присъединени към частното изпълнително производство по силата на закона, предвид разпоредбата на чл. 458 от ГПК. Ако държавното вземане се погаси изцяло в хода на едно частно съдебно изпълнение, обезпечителните и изпълнителни действия, извършени по публичното дело, се прекратяват.

След подробен анализ на частната жалба и доказателствата по делото, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя относно включените суми в обжалваното постановление за разпределение като разноски по изпълнителното дело, са частично основателни. По отношение възраженията за недължимост на таксите посочени в т. 4 и 5 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съдът намира, че страната е следвало да представи доказателства за това, че е внасяла такси за изпращане на призовки по пощата, препис от жалбите, връчване на призовки и т.н., което тя не е извършила, с оглед на което възражението в тази част е неоснователно поради недоказаност.

По отношение таксата начислена от ЧСИ по т.11 от Тарифата за присъединяване на взискател, предвид извършеното присъединяване от държавата, съдът намира, че тази такса е следвало да се събере от НАП, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 84 т.1 от ГПК държавата се освобождава от заплащане на държавни такси, но не от съдебни разноски, която разпоредба следва по аналогия да се приложи в случая. Платената от АДВ такса към ЧСИ би се включила като нейно вземане, но на друго основание, а не като разноски по изпълнителното дело, извършени от ЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл.13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение се събира такса от ЧСИ в размер на 30 лв. Тази такса е за изготвяне и предявяване от ЧСИ на разпределението независимо от това дали същото е влязло в сила към момента на изготвяне на постановлението за разпределение, поради което се явява дължима. Правилно е определена таксата, която следва да се събере по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

В обясненията си ЧСИ е посочил, че сумата от 9,13 лв., посочена като такса събирана на основание чл. 31 от Тарифата всъщност представлява пощенски разноски. Пощенските разноски обаче не са сред разноските, които следва да се събират съгласно разпоредбата на чл. 31 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС (Решение № *17/28.06.2010г., гр.д. № 1249/2009г. ІІІ ГО).

В извършеното разпределение ЧСИ е посочил, че от обявената от взискателя цена за двата колесни трактора в общ размер на 23920 лв., следва да се приспаднат 1357.73 лв. разноски по изпълнението и така взискателя да бъде задължен да внесе по сметка на ЧСИ сумата от 22562.27 лв. Това обаче е неправилно. Разноските са приети по изпълнителното дело и макар техния размер да не е  1357.73 лв., а 1288.60 лв. (като се приспадне сумата по т.31 и т.11 от Тарифата), то същите следва да бъдат събрани от постъпилите от проданта суми. След като ЧСИ е посочил, че за разноските взискателя не следва да бъде задължен да внесе сума по неговата сметка, същият е извършил незаконосъобразни действия. Купувачът следва да внесе цялата сума така, както е извършено на давателното предложение в общ размер на 23920 лв., от които 1288.60 лв. да послужат за удовлетворяване на разноските по изпълнението, а останалата част до 23920 лв., а именно 22631.40 лв. да послужат за погасяване на публичните вземания на длъжника.

С оглед гореизложеното, съдът намира , че следва обжалваното постановление за разпределение да бъде отменено и делото да бъде върнато на ЧСИ , който да извърши ново разпределение като съобрази по – горе изтъкнатите мотиви на съда.

Съдът следва да обърне внимание на жалбоподателя, че в случай, че не внесе сумата, посочена като цена за закупуване на изнесената публична продан трактори в законно определения срок, то същите няма да могат да му бъдат възложени и той ще понесе санкция като отговаря за вредите и за разноските по проданта.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ постановление от 28.05.2012г. за разпределение на постъпили суми по изп. дело № 20108360400457 на ЧСИ Н.Г. като неправилно и незаконосъобразно. Връща делото на ЧСИ Н.Г. за извършване на ново разпределение съобразно мотивите на съда.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от получаване на съобщението..

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: