Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 246

 

                                                гр.Сливен, дата 20.11.2012 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                                    

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 участието на прокурор Красимир Маринов и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 491 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Делото е образувано по подадена от ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 649 от 18.07.2012 г., постановено по гр.д. № 797 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение съдът отхвърлил предявения от С.З.О. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

           Недоволен от постановения акт останал ищецът в първоинстанционното производство, който обжалва изцяло посоченото по – горе решение на Сливенски районен съд. Твърди, че съдът неоснователно приел, че към настоящия момент няма акт, с който ищецът да е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение или наказателното производство срещу него да е прекратено, тъй като процесното постановление на Прокуратурата от 28.10.2011 г., с което е било прекратено наказателното производство срещу С.З.О. за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, е било отменено с Постановление от 06.04.2012 г. на прокурор от Окръжната прокуратура. Според жалбоподателя в нарушение на материалния закон районният съд приел, че постановленията за прекратяване на наказателното производство не влизат в сила и във всеки един момент горестоящата прокуратура може да ги отмени. Постановлението на Прокуратурата от 28.10.2011 г. е било връчено на страните и нито една от тях не го е обжалвала по съдебен ред, тъй като според жалбоподателя то било правилно и законосъобразно. Твърди, че предявеният иск е доказан, като се позовава на показанията на свидетеля Митков и изготвената експертиза.

          Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на сторените разноски. 

          Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

                   В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

                  В съдебно заседание въззнивникът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК – адв.С.Г.. Поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбата, няма доказателствени искания. Сочи, че за преценка на факта на незаконното обвинение е без правно значение възобновяването на наказателното производство, настъпило след предявяване на настоящия иск. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Иска определяне на срок за депозиране на писмени бележки и представя такива по делото.

          В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от представител по право – прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Сливен, който оспорва въззивната жалба. Няма възражения по доклада на жалбата, прави доказателствено искане, като се позовава на нововъзникнало обстоятелство – изготвяне и внасяне от Сливенска районна прокуратура на обвинителен акт срещу С.О., касаещ деяние по чл.270, ал.1 от НК, по което производството било висящо и към настоящия момент. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

         При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение, настоящият състав намира за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд, за неоснователност на предявения иск.     

                   Предявеният иск е с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Конкретната хипотеза, която се твърди от ищеца е прекратяване от прокурора на образувано наказателно производство поради това, че извършеното деяние не съставлявало престъпление на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Нормата на чл.2, т.2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто име на гражданина. Фактическият състав на чл.2, т.2 от ЗОДОВ предполага доказване от страна на ищеца на следните три предпоставки: вреда, претърпяна от гражданина; незаконно обвинение в извършено престъпление, ако образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, причинна връзка между незаконното обвинение и вредата. В настоящия случай ищецът не е доказал съществуването на втората предпоставка, т.е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата.

                    Действително в хода на производството безспорно се установява, че досъдебно производство № 1318/2011 г. по описа на РУ „П” – Сливен е образувано с Постановление от 05.08.2011 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 09.06.2011 г. в гр.Сливен противозаконно попречил на частен съдебен изпълнител Павел Г. да изпълни задълженията си – престъпление по чл.270, ал.1 от НК. На 15.09.2011 г. в качеството на обвиняем по делото бил привлечен С.З.О.. С Постановление от 28.10.2011 г. прокурор при РП – Сливен прекратява наказателното производство, тъй като приема, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В срока за обжалване на постановлението същото не било атакувано по съдебен ред от нито една от страните. Исковата молба с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ е депозирана в деловодството на СлРС на 22.02.2012 г. С Постановление на ОП – Сливен от 06.04.2012 г. е отменено Постановлението на РП – Сливен от 28.10.2011 г., на което се позовава ищецът.

                  С оглед на изложеното правилно и законосъобразно районният съд е  взел предвид при условията на 235,ал.3 от ГПК факта, че Постановлението от 28.10.2011 г. на прокурор при РП – Сливен за прекратяване на наказателното производство е било отменено с Постановление на ОП – Сливен от 06.04.2012 г. Предвид това обстоятелство не може да се приеме за доказан фактическият състав на чл.2, т.2 от ЗОДОВ. В случая няма незаконно обвинение в извършено престъпление, тъй като прекратеното наказателно производство е било възобновено, а постановлението за прекратяване отменено. Липсва основната предпоставка за отговорността на държавата, а именно незаконност на действията на държавните органи. Всички изложено се потвърждава и от представеното във въззивната фаза на производството нововъзникнало доказателство - Обвинителен акт на Сливенска районна прокуратура от 09.08.2012 г. по досъдебно производство № 1318/2011 г. по описа на РУ „П” – Сливен срещу С.З.О., касаещ деянието по чл.270, ал.1 от НК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, тъй като действително разпоредбата на чл.243, ал.9 от НПК дава правомощие на по – горестоящия прокурор да контролира по своя преценка актовете на по – долустоящия прокурор, по всяко едно време до изтичане на давността за престъплението. Единствената пречка за този йерархически контрол е влязъл в сила съдебен акт по въпроса за прекратяването на наказателното производство, какъвто в настоящия случай липсва. В този смисъл липсата на обжалване по съдебен ред на постановлението прекратяването на наказателното производство не може да се тълкува в смисъла посочен от въззивника, че постановлението на прокуратурата е правилно и законосъобразно. Дали съществува или не материалното право, претендирано от ищеца съдът установява към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Поради това районният съд правилно е оценил всички факти и обстоятелства, релевантни за спора и събраните от въззивна инстанция доказателства не променят този извод

         Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, нито е представила доказателства, че такива са били действително извършени, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

                   Водим от горното, съдът                                                                        

 

                                                       Р Е Ш И :

 

      ПОТВЪРЖДАВА Решение № 649 от 18.07.2012 г., постановено по гр.д. № 797 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен, като правилно и законосъобразно.

                Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

                  Препис от решението да се връчи на страните.  

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                             2.