Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  05.11.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 492 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец” АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С.К.” № * против решение № 617/2012г. по гр.д. № 696/2012г. на СлРС, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника против въззиваемата страна иск за заплащане на сумата от 1119лв., представляваща заплатено обезщетение по застраховка пълно „Каско” за щети причинени на трето лице в резултат на управление на МПС, пропаднало в несигнализирана и необозначена дупка и направените по делото разходи. С обжалваното решение е бил отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода от 23.03.2009г. до 27.04.2011г. в размер на 261,67 лева. Въззивникът е бил осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 150 лева.

Във въззивната жалба е посочено, че решението на СлРС е постановено при нарушаване на процесуалните правила, поради което е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е решил спора по същество без да проведе разпит на допуснатия свидетел по делото, като не бил положил необходимите усилия за призоваването на този свидетел. На второ място е посочено, че съдът неправилно не е кредитирал приетия по делото протокол за ПТП, който не бил оспорен от ответната страна и не било открито производство за неговото оспорване, поради което представлявал официален свидетелстващ документ ползващ се с материална доказателствена сила, с която съдът не се бил съобразил. На трето място, съдът не бил обсъдил разпоредбите на чл. 30 ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, община Сливен съвместно с агенция „Пътна инфраструктура” следва да извършва дейността по поддръжка на пътищата, тъй като процесния участък бил част от урбанизираната територия на град Сливен. И на последно място е посочено, че неправилно първоинстанционния съд не е уважил направените доказателствени искания за назначаване на повторна експертиза след изслушване на свидетелските показания, след като своевременно е било направено оспорване на заключението на вещото лице. Моли се да бъде постановено ново решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, а с новото решение да бъдат уважение предявените от страната искове. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от гл.експерт в отдел „Правно и информативно обслужване”, Марияна Стойкова, който оспорва въззивната жалба и моли същата да не бъде уважавана.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 10.07.2012 г. и в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 16.07.2012 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането, вр. с чл. 49 от ЗЗД.

         Няма спор по делото, че е било налице валидно застрахователно събитие, при което на основание съществуващите застрахователни правоотношения въззивникът е заплатил на заинтересованото лице сумата от 1109,00 лв. по застраховка „КАСКО НА МПС”. Вследствие на това въззивникът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на щетата на основание чл. 213 ал.1 от КЗ.

         Въззивникът основава своята искова претенция на твърдението, че щетите по застрахованото МПС са настъпили вследствие пропадането му в необезопасена дупка, която се намирала на общинска улица. Твърди че съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП общината е следвало да ремонтира и поддържа общинските улици и като не е изпълнила това свое задължение /като не е обезопасила дупката на общинската улица/ носи отговорност за щетите, които са причинени по застрахования автомобил. Действително съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост и съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП ремонтът и поддържането ми се осъществяват от общината. В настоящия случай обаче не се установи, че застрахованият автомобил е пропаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, намираща се на улица, част от общинската пътна мрежа. Извършената по делото съдебно-техническа експертиза е категорична, че щетите, които са причинени на автомобила не могат да бъдат причинени от преминаването му през неравност на пътното платно и че същите са получени при напречен кос удар на автомобила в преградата на пътното платно /бордюр/ при загуба на управление и настъпило странично хлъзгане с ротация около вертикалната ос в посока по часовниковата стрелка. Съгласно даденото заключение на вещото лице водачът на автомобилът е имал техническа възможност да наблюдава непрекъснато платното пред себе си и да предприеме действия за запазване на устойчивото движение на автомобила. В конкретния случай не се доказа виновно поведение от страна на Община Сливен в лицето на нейни служители, с което да са причинил настъпването на щети по застрахования автомобил. Ето защо исковата претенция се явява неоснователна. Общината не следва да носи отговорност за загубата на управление от страна на водача на МПС, за която не е създала предпоставки.

         Тъй като изводите на първоинстанционния съд напълно съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Въззиваемата страна не е претендирала деловодни разноски за въззивната инстанция, поради което такива не следва да й се присъдят.

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 617/29.06.2012 г. по гр.д. №696/2012г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.