Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 14.11.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 493  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 628/11.07.2012г. по гр.д. № 1282/12г. на СлРС, с което е прието за установено между страните, че “Буллес” ООД, с. Стара река, област Сливен дължи на “Аврора шипинг енд трейдинг” С.А. със седалище и адрес на управление Пасеа Истейт, Роуд Таун, Британски Вирджински острови, сумите по издадената по ч.гр.д. № 49/12г. на СлРС заповед № 86/18.01.2012г. и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно и при постановяването му са нарушени процесуалните и материални закони. Счита, че приложените фактури не следва да се приемат за документи, доказващи договорни отношения между страните, те доказвали единствено облигационни отношения между търговци, във връзка със задължението им по чл. 1 от ТЗ да водят счетоводство и във връзка с чл. 55 ал. 1 от ТЗ, според която редовно водените търговски книги могат да се приемат като доказателство за установяване на търговски сделки между търговци. Според счетоводната експертиза тези фактури не са включени в дневниците за продажбите на въззивника-ответник. Поради това допълнителното плащане за забава – “demurrage не се дължи, понеже не е доказано съгласието на дружеството за това. Заявява, че издаването на фактура за това не означава, че последното е било съгласно предварително да заплаща такъв вид допълнителен разход. Освен това при разпита на свидетелите ответникът не е дал съгласие съгласно нормата на чл. 164 ал. 2 от ГПК. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло жалбата, заявява, че изложените в нея твърдения са неоснователни и моли въззивния съд да я остави без уважение. Счита, че атакуваното решение не страда от дефекти, РС е събрал достатъчно годни и относими доказателства, формирал е правилна фактическа обстановка, която е привел кън приложимите правни норми и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно развива материалноправни съображения във връзка с основателността на иска. Моли тази инстанция да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна и поддържа депозирания отговор. Заявява, че счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда мотивите на първоинстанционното решение по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност. Няма нарушение на разпоредбата на чл. 164 ал. 2 от ГПК, тъй като гласните доказателствени средства, които съдът е събрал, касаят факти, свързани с изпълнението на задълженията по договора, а не установяването му, още повече, че за сключването на такъв договор законът не изисква писмен акт.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

Производството се развива по предявен положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните съществуването на вземането по заявлението по чл. 410 от ГПК, тоест -  че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Произхода на това задължение ищецът свързва с наличието на договорна връзка и неизпълнението на част от задълженията, произтичащи от нея, от страна на ответника.

Последният поначало не оспорва сключването на договора за морски превоз, основният му отбранителен му аргумент се свежда до това, че не е бил дал съгласие за заплащане на извънреден престой на крайното пристанище.

Безспорно, категорично и еднозначно е установено чрез еднопосочните и неопровергани доказателствени средства, че между страните като търговци, е бил сключен чартърен договор за морски превоз на дървен материал от пристанище Бургас, РБ до пристанище в гр. Измит, Турция, като ищецът е действал като превозвач с нает по надлежен ред и притежаващ необходимата документация моторен кораб, а ответникът, като собственик на превозвания товар /родово определени движими вещи/, е бил изпращач.

Този договор е неформален – няма изискуема форма за валидност, и КТК предвижда установяването на факта на сключването и на съдържанието му да става с всякакви писмени доказателства. Непререкаемо е доказано в настоящия процес, че офертата от превозвача-ищец до ответното дружество е изпратена по електронна поща чрез брокера на последното, достигнала е до знанието на управителя му и е била устно потвърдена в нейната цялост по телефона също чрез брокера “Ной шипинг” ООД. Механизмът на отправяне на предложения, водене на преговори, постигане на съгласие и евентуални изменения, както и съдържанието на правата и задълженията на страните, са подчинени както на разпоредбите на КТК, така и на международния търговски обичай, чието приложение е закрепено от правната норма и цели бързина и ефективност на стопанския оборот.

Тази оферта съдържа всички съществени и допълнителни условия, индивидуализиращи процесния договор за превоз, свързани със страните, предмета и цената, като всеки от тези елементи е конкретно и ясно посочен, подробно са изброени всички права и задължения на всяка от страните, свързани с изпълнението на договора и отговорността при неизпълнение. Сред тях е и задължението по чл. 155 ал. 2 от КТК за заплащане на определено обезщетение за закъснение както при товаренето така и при разтоварването след първоначално определения срок /“demurrage”/. Извън всякакво съмнение е и, че с оглед използването на морски професионалисти като брокери от двете страни по договора, използването на универсална международно утвърдена терминология и с постигането на безусловно съгласие по всички предложени клаузи, договорът е бил сключен и е породил задължителна обвързваща сила във всяка своя част между страните. Спазени са всички изисквания на КТК и субсидиарните на ТЗ.

Така, след като е установено по безспорен начин и че ищецът е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от този чартърен договор за морски превоз, спазил е и изискванията за уведомяване на получателя по чл. 149 от КТК, чрез изпращане на известие за готовност за разтоварване на кораба, то за ответника е възникнало едновременно правото и задължението да приеме и снеме товара от кораба.

Изпращането на нотиса на 02.06.2011г. е поставило в течение сталийното време /няма уговорка за контрасталийно време/ и след изтичането му е започнало отчитане на срока за забава. Това от своя страна е активирало клаузата “demurrage” – за заплащане на обезщетение за престоя на кораба до действителното приключване на разтоварната дейност - в 13.15 ч. на 14.06.11г., започнала в 20.00 ч. на 13.06.11г. След приспадане на уговореното сталийно време от 2 дни от изпращането на известието за готовност, до снемането на товара, са изтекли 8 дни и 23 часа и за този период ответникът  дължи уговореното плащане за “demurrage”, в размер на 13 437, 50 щ.д.

Понеже той не е изпълнил доброволно това свое задължение, за ищеца е възникнала правнопризнатата му възможност да се ползва от принудителния способ на заповедното производство, осигурен от разпоредбата на чл. 410 от ГПК.

Ответникът не е противопоставил в спорното исково производство никакви годни правоизменящи, правоизключващи или правопогасяващи факти, които да се отразят на съществуването или на размера на паричното му задължение.

Несъстоятелно е и поддържащото възражение, въведено от ответника с въззивната жалба, че фактурата, обективираща вземането на ищеца, за което е издадена заповедта за изпълнение, не е осчетоводена в дневника за продажбите му, поради което тя не можела да послужи за документ, доказващ договорните отношения между страните. Както се посочи вече, договорът между тях е установен с други годни и допустими доказателствени средства, а  неспазването на правилата на ЗСч не разрушава облигационната връзка и не обезсилва задължението за плащане, тъй като генезисът му не е във фактурата като счетоводен документ /който представлява основание за плащане от счетоводна гледна точка/, а произтича от обвързващата сила на двустранната сделка.

Поради изложеното настоящият въззивен състав счита, че паричното задължение, предмет на оспорената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в размер на 13 437, 50 щ.д., представляваща обезщетение за закъснение от 8 дни и 23 ч. на разтоварването /“demurrage”/ на чартърен кораб “Комет”  в пристанището на гр. Измит, Турция, съгласно чартърен договор за морски превоз от 27.05.2011г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението, както и разноските по частното дело, съществува и искът по чл. 422 от ГПК е основателен. Същият следва да бъде уважен като бъде признато между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото така описаните суми.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивната страна, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на  въззиваемата за тази инстанция в размер на 1 500 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение 628/11.07.2012г. по гр.д. № 1282/12г.на СлРС.

 

ОСЪЖДА “Буллес” ООД, с. Стара река, област Сливен да заплати на “Аврора шипинг енд трейдинг” С.А. със седалище и адрес на управление Пасеа Истейт, Роуд Таун, Британски Вирджински острови направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1 500 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: