Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 211

 

гр. Сливен, 04.10. 2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                       

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  494  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 719/18.07.2012г. по гр.д. № 2255/2012г. на СлРС, с което е изменен размера на издръжката, която Н.К.Д. е задължен да заплаща на дъщеря си Д.Н.Д., като от 40,00 лева е увеличена до размера от 140,00 лева, а искът до пълния претендиран размер от 300,00 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба, подадена от ищцата се твърди, че решението с което е отхвърлен искът до размер от 250,00 лева е необоснован. От представените по делото доказателства е установено, че за последните шест месеца средно месечното възнаграждение на ответника е 640,00 лева и той няма задължение за издръжка на други лица. Освен това е недоказано твърдението му, че има необходимост от допълнителни разходи за закупуване на лекарства и спазване на специален хранителен режим. Безспорно е също, че възможностите на майката за даване на допълнителна издръжка са намалели. Поради това се иска увеличаване на присъдената издръжка до размера от 250,00 лева. Твърди се още, че съдът неправилно е присъдил дължимите разноски, поради което иска изменение на решението в тази част.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Съдът е спазил изискването на закона и е обсъдил детайлно и поотделно, както възможностите на майката, така и възможностите на бащата. Правилно е констатирано, че първоначално определеният размер на издръжката е нисък, но съдът го е увеличил до разумен размер. Заявява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и изводите на съда кореспондират със събраните доказателства, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

В с.з. за въззивницата  се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба.

В с.з.  въззиваемият се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Районният съд правилно е обсъдил фактическите обстоятелства и е извел верен извод, че от момента на определяне на предходния размер на издръжката до настоящия момент са настъпили процеси, които обосновават необходимостта от нарастване на средствата за издръжка на едно дете. Нараснали са потребностите на детето с оглед на възрастта й, а промяна е настъпила и в икономическата ситуация в страната, свързана с увеличаване на цените, което обуславя необходимостта от увеличаване на размера на определената издръжка. Съдът е отговорил на поставените в жалбата въпроси, въпреки твърденията в нея, че не е сторил това. Приел е, че необходимата месечна издръжка за дете на тази възраст е около 250 лева и е преценил, че ответникът следва да заплаща по-голямата част от тази сума. Безспорно е, че ищцата е ученичка в гимназия, но са недоказани твърденията, че спецификата на училището предполага по-големи разходи за обучение от тези характерни за другите училища. По този начин  съдът не е достигнал до неправилни изводи при определяне на нуждите на детето. Поради това оплакването съдържащо се в жалбата се явява неоснователно. Действително родителите следва да осигуряват издръжка на не навършилите пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имущество си, но все пак съдът правилно е съобразил, че присъдената издръжка следва да бъде в такъв размер, който да покрива и нуждите на детето, но който и да не поставя в невъзможност дължащия издръжка да я заплаща.  Поради това жалбата се явява неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         ПОТВЪРЖДАВА решение №719/18.07.2012г. по гр.д. № 2255/2012г. на Сливенския районен съд.

         

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: