Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 253

 

ГР.С., 30.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  499  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 135/02.05.2012 г. по гр. д. № 102/2011 г. на СлРС. С това решение съдът е прогласил нищожността на съдебна спогодба, сключена с протоколно определение от 10.06.2009 г. по гр. д. №3932/2008 г. на СлРС, сключена между Д.В. Ф. и В.В.Д., поради неучастие на един съделител и със същото решение е допусната делба между ищцата Р.Г. Д. и В.В.Д., В.Д.Ф. и Е.Д.Ф. върху апартамент с идентификатор 67338.508.14.2.6 с площ от 74.50 кв.м. и гараж с идентификатор 67338.508.14.20 с площ от 19 кв.м. и двата имота намиращи се в ГР.С., ул. „А.” № *, вх.* ет. *ап. *при съответните дялове на съделителите.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Първоинстанционният съд е направил неправилни изводи от установените по делото доказателства и неправилно е приложил материалния закон. От мотивите не е ясно по силата на коя законова норма съдът е приел, че е налице съпружеска имуществена общност между ищцата и бившият й съпруг по отношение на двата имота.  Задоволил се единствено да отбележи, че СИО е настъпила поради престирани средства и физически усилия при придобиването на апартамента. Съдът не е отчел обстоятелството, че придобиването на двата имота е извършено по реда на ЗЖСК с два нотариална акта, издадени след прекратяването на брака между ищцата и бившия й съпруг. Членственото правоотношение на Д.В. Ф. и баща му В.Ф. е възникнало като обезщетение за отчужден имот. Към момента на прекратяването на СИО с развода на съпрузите членственото правоотношение на Д. Ф. не е било прекратено. То се е прекратило по силата на чл. 35 от ЗЖСК със снабдяването с нотариален акт за собственост на имотите, които имат право да получат кооперациите. Нотариалният акт е издаден след развода и собствеността върху двата обекта е придобита след развода и следователно е лична собственост на бившия й съпруг. Ако съпругът не член на кооперацията е имал някакъв принос в жилищно спестовния влог или вноските в ЖСК, той е имал правото да иска да му се присъдят тези вноски и да поиска в едномесечен срок да се определи кой от двамата съпрузи или и двамата ще продължат членството.  Такъв иск ищцата не е предявила. След като не й е било признато членство в кооперацията, то тя не може да придобие собственост върху имота.  Освен това е изтекъл и срокът по чл.14 ал.5 от СК /отм./ действал по време на прекратяване на СИО, с който иск ищцата е могла да иска признаване на дял от вноски. След като е пропуснала да  предяви тези искове в преклузивните срокове тя няма възможност да иска признаване на дял от собствеността.

Освен това съдът неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 453 от ГПК и чл. 34 от ЗС. Жалбоподателката е била взискател по изпълнителното дело приключило с продажба на тези два имота. Ищцата е вписала исковата молба на 21.01.2011 г., а възбраната върху двата имота и приключването на публичната продажба е извършено преди това. Съгласно разпоредбата на чл. 453 т. 2 от ГПК исковите молби, които са вписани след вписване на възбраната не могат да се противопоставят на взискателя. В хода на изпълнителното производство имотът е продаден на трето лице, с което съсобствеността е ликвидирана. Тя е придобита валидно от трето лице купувач.Поради това към момента на постановяване на решението липсва съсобствен имот между страните, който да бъде предмет на делба. Съдът не е изложил никакви съображения по тези възражения, които са били инвокирани още в отговора на исковата молба. Поради това се иска постановяване на решение, с което да бъде отменено първоинстанционното и да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор от ищцата Р.Г.Д., в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Излагат се съображения свързани с основателността на претенцията за прогласяване нищожността на съдебната спогодба и съображения за приноса на ищцата в изграждането на жилището. В случая е важно да се установи, че през времетраенето на брака ищцата е участвала с лични предбрачни средства и личен труд в изграждането и довършването на жилището и гараж. Тези факти в хода на производството безспорно са били установени.

Идентични съображения се излагат и в отговора подаден от В.Д.Ф..

В жалбата и отговорите не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който заявява, че  поддържа подадената жалба.

В с.з.  въззиваемата се явява. За нея се явява и представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Двамата въззиваеми се явяват лично и оспорват основателността на жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на иска.

        Основателно е съдържащото се в жалбата оплакване, че не е ясно по силата на коя законова норма съдът е приел, че е налице съпружеска имуществена общност между ищцата и бившият й съпруг по отношение на двата имота.  Районният съд се е задоволил единствено да отбележи, че СИО е настъпила поради престирани средства и физически усилия при придобиването на апартамента. Районният съд не се е съобразил с безспорно установените по делото факти. На първо място процесните имоти, сочени като предмет на делбата, са придобити от бившият съпруг на ищцата – Д. Ф. и неговият баща В.Ф. като обезщетение за отчуждаване на недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ като им е било отстъпено право на строеж върху държавна земя. Имотите – апартамент и гараж, са построени чрез ЖСК, в която двамата са били член – кооператори. Бракът между ищцата и Д. Ф. е бил прекратен с решение № 720/11.06.1991г. Собствеността върху ½ ид. ч. от имотите обаче е придобита от съпруга Д. Ф. на 08.05.1992г. С постановление № 3/12.11.1983 г. на Пленума на ВС категорично е решен въпроса, че правото на собственост върху жилището или другите имоти, заедно с идеалните части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж се придобива с издаването на нотариален акт по чл. 35 ал. 2  от ЗЖСК.

          По делото не са събрани доказателства, че ищцата е предявила иска, предвиден в чл.15 от ЗЖСК т.е след прекратяването на брака, в предвидения в закона срок, да е поискала от съда да продължи членството в кооперацията. Искът по чл. 15 ал. 1 от ЗЖСК може да се предяви както при прекратяване на имуществената общност между съпрузите поради развод или при обявяване брака за недействителен, така и при прекратяването на СИО по съдебен ред. Месечният срок за предявяването на иска по чл. 15 ал. 1 от ЗЖСК започва да тече от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, съответно от прекратяване на имуществената общност. Не е установено и е недоказано, че ищцата е предявила искове по отменения СК за признаване и на дял от вноските. Поради това съпругът е продължил членството и е станал собственик на 1/2 ид.ч. от имотите, като собственик на останалата ½ ид.ч. е бил неговият баща В.Ф.. С оглед на това безспорно обстоятелство, делбата на имотите е била извършена между неговите наследници – въззивницата В.В.Д. и бившият съпруг Д.В. Ф.. Изводът на районния съд, че следва да обезсили съдебната спогодба по гр.дело №3932/2008г. на СлРС като нищожна поради неучастие на един от съсобствениците е неправилен и незаконосъобразен. Ищцата в настоящето производство, както беше посочено по-горе, не е придобивала дял от имотите, предмет на спогодбата, нито по реда на ЗЖСК след прекратяване на брака, нито чрез надлежен иск, с който да й бъде признат дял от вноските в касата на кооперацията.

От друга страна основателна е жалбата и относно обстоятелството, че  съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 453 от ГПК и чл. 34 от ЗС. Въззивницата, като взискател по изпълнителното дело, което е приключило с продажба на имотите, предмет на делбата според исковата молба, е наложила възбрана върху тези имоти преди ищцата по настоящото дело да  впише  исковата молба на 21.01.2011 г.  Посочената по-горе процесуална разпоредба регламентира, че исковите молби, които са вписани след вписване на възбраната, не могат да се противопоставят на взискателя. В хода на изпълнителното дело е била осъществена публичната продан, при което имотът е бил  закупен от трето лице и на практика съсобствеността е ликвидирана. Поради това към момента на постановяване на решението на районния съд липсва съсобствен имот, който да бъде предмет на делба.

При това положение, след като е налице разминаване в правните изводи на въззивния и първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява основателна. С оглед на всичко изложено решението на районния съд в неговите атакувани части следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията за прогласяване за нищожна на спогодбата сключена по гр. д. № 3932/2008 г. на РС – Сливен и да бъде отхвърлена претенцията за допускане на делба на имотите.

 

Ръководен от гореизложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение №  135/02.05.2012 г. по гр. д. № 102/2011 г. на Сливенския районен съд в частите, с които е прогласена нищожността на съдебна спогодба, сключена с протоколно определение от 17.06.2009 г. по гр. д. № 3932/2008 г. на Сливенския районен съд между Д.В. Ф. и В.В.Д. поради неучастието на един от съсобствениците на имота, както и в частта, с която е допусната делба по отношение на следните недвижими имоти: апартамент, находящ се в ГР.С.,  ул. „А.” № * вх. * ап.*, състоящ се от две стаи, трапезария, кухня-бокс, баня и тоалетна и бокс с идентификатор № 67338.508.14.2.6 с площ 74.50 кв.м., при граници: идентификатори №№ 67338.508.14.2.5 и № 67338.508.14.2.3 , №  67338.508.14.2.9 ведно с прилежащото избено помещение № 16, както и таванско помещение № 17 и 4.81 % от общите части на сградата, гаражна клетка № 2, построена в бившия ж.к. „Младост ІІ”, находяща се на същия административен адрес, със ЗП от 19 кв.м. и представляваща самостоятелен обект сграда с идентификатор №  67338.508.14.2.20 при граници идентификатори № 67338.508.14.2.19 и 67338.508.14.2.22 и  67338.508.14.2.21, която да се извърши между Р.Г.Д., В.В.Д. , В.Д.Ф. и Е.Д.Ф. при определени  в решението квоти, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

        

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.Д. ЕГН **********,*** 24-Б-5  иск за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, сключена с протоколно определение от 17.06.2009 г. по гр. д. № 3932/2008 г. на Сливенския районен съд между Д.В. Ф. и В.В.Д..

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.Д. против В.В.Д., В.Д.Ф. и Е.Д.Ф. иск за допускате на делба между страните по отношение на следните недвижими имоти апартамент, находящ се в ГР.С.,  ул. „А.” № * вх. * ап.*, състоящ се от две стаи, трапезария, кухня-бокс, баня и тоалетна и бокс с идентификатор № 67338.508.14.2.6 с площ 74.50 кв.м., при граници: идентификатори №№ 67338.508.14.2.5, № 67338.508.14.2.3, № 67338.508.14.2.9 ведно с прилежащото избено помещение № 16, както и таванско помещение № 17 и 4.81 % от общите части на сградата, гаражна клетка № 2, построена в бившия ж.к. „Младост ІІ”, находяща се на същия административен адрес, със ЗП от 19 кв.м. и представляваща самостоятелен обект сграда с идентификатор №  67338.508.14.2.20 при граници идентификатори № 67338.508.14.2.19, № 67338.508.14.2.22 и  67338.508.14.2.21.

         ОСЪЖДА  Р.Г.Д. ЕГН **********,*** * да заплати на В.В.Д. ЕГН ********** *** направените разноски в размер на 80/осемдесет/ лева.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: