РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 09.08.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 500 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството е предявения от ЗК „Уника” АД против С.Х.С. иск по  чл. 81 от ЗЗ (отм.) във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 (отм., нова ал. 3, т. 1) от ЗДвП регресен иск за ангажиране на гражданската му отговорност във връзка с изплатените от ищеца обезщетения за неимуществени вреди – причинени на трети лица, в ПТП – причинено виновно от ответника, в размер на 30000лв.

В исковата молба са посочени следните обстоятелства, от които произтичатг претендираните права:

С влязла в сила присъда по НОХД № 1162/2006г. ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление при управляването на МПС – л.а. марка „БМВ” с рег. № СН 7834НС – собственост на Изет Алиев Мехмедов като участник в ПТП на 17.05.2005г.

По отношение на МПС – л.а. марка „БМВ” с рег. № СН 7834НС – собственост на Изет Алиев Мехмедов е бил сключен договор за застраховка „ГО” с  полица № 05-1-05-0008566 със срок 07.03.2005г. – 07.03.2006г.

В ПТП са причинени неимуществени вреди във връзка с престъплението, за което ответникът е признат за виновен, а именно - телесни увреждания на лицата Т.Г.М. и С.П.Ц..

За причинените неимуществени вреди на посочените лица е изплатена сумата от общо 130000лв. – 30000лв. за Т.Г.М. и 100000лв. на С.П.Ц..

ПТП на 17.09.2005г. е било предизвикано от ответника под влиянието на алкохол, установяването на което е възпрепятствал, като е избягал от местопроизшествието.

Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца като застраховател сумата 30000лв., представляваща изплатено обезщетение на трето лице – Т.Г.М., която е пострадала в ПТП на 17.09.2005г.

В отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК е оспорен факта на управляването на МПС от ответника С.Х.С. при ПТП на 17.09.2005г. под влиянието на алкохол. Разпоредбата на чл. 35, т. 2 от Наредба № 18/10.11.2004г. (отм.) предвижда специална вина – за осуетяване извършването на проверка по надлежния ред за употреба на алкохол, поради което не е достатъчно само водачът да е напуснал местопроизшествието и следва да е доказана посочената цел. В мотивите към присъдата е отразено, че водачът е открит на следващия ден във Военна болница, от което следва, че е имал извинителна причина за напускане на местопроизшествието.

В съдебно заседание за ищеца се явява по пълномощие юриск. Раковски, който поддържа предявения иск. В представената по същество писмена защита поддържа, че са доказани всички предпоставки, изпълващи предвидената в чл.35 т.2 Наредба № 18/10.11.2004г. (отм.), на която се основава регресното право на ищеца да получи изплатеното от него застрахователно обезщетение на трето пострадало лице.

За ответника се явява назначеният на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв. С., която оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите предвидени в чл. 35 т.2 от Наредба № 18. Счита, че е доказано обстоятелството, налагащо напускането на местопроизшествието от ответника С., а именно нараняване в областта на главата и разстройство на съзнанието, както и други увреждания, които изключват предвидената в чл. 35 т.2 от Наредба № 18 цел за осуетяване на проверката за употреба на алкохол.

Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:

С присъда № 488/10.05.2007 г. по НОХД № 1162 по описа за 2006г. на СлРС ответникът С.Х.С. е признат за виновен в това, че на 17.09.2005г. на път ІІ-53 (Ямбол-Сливен) до км.217 при управление на МПС, л.а. БМВ 318 с рег. № СН 78 34 НС, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП, чл.23 ал.1 от ЗДвП и чл. 23 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Т.Г.М., изразяващи се в счупване на ІV и V прешлен от поясната област на гръбначния стълб и счупване на втора ходилна кост на десния крак в областта на основата на костта, както и на С.П.Ц., изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, довела до изпадането й в момента на р травмата в състояние не церебрална кома, голяма разкъсно-контузна рана в дясната теменна област с многофрагментно  инпресионно счупване на подлежащите кости от черепния покрив, морфологично увреждане на мозъчното вещество от мястото на травмата и субарахноидален кръвоизлив, тежка черепно-мозъчна травма, протекла клинично с картина на тежък травматичен и хеморагичен шок, като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието представлява особено тежък случай на престъпление по чл. 343 ал.3 б.А във вр. с ал.1 б.В от НК. Със същата присъда ответникът като подсъдим е бил осъден да заплати на Т.Г.М. сумата от 50 000 лв., а на С.П.Ц. – 200 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, като размерът на обезщетенията е намален до размер от 30 000 лв. за Т.М. и до размера от 100 000 лв. за С.П.Ц. с решение № 157/09.01.2008г. по в.н.д. № 470/2007г. на Сливенски окръжен съд. Със същото решение присъдата спрямо ответника С. е потвърдена в наказателно-правната част и е влязла в сила, считано от 09.01.2008г.

За моторното превозно средство, което е управлявал ответникът С., а именно л.а. БМВ 318, с рег. № СН 78 34 НС – собственост на Изет Алиев Мехмедов, към датата на възникване на пътното транспортно произшествие – 17.09.2005г. е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Уника” АД, съгласно застрахователна полица № 05-105-0008566 от 07.03.2005г. със срок на действие до 31.12.2005г. Видно от представените платежни нареждания, ищецът като застраховател е изплатил присъденото на Т.Г.М. обезщетение заедно с обезщетение за забава, а именно в размер на общо 57 338.45 лв. Изплатено е било и обезщетението на С.П.Ц., заедно с обезщетение в забава в размер на общо 125 000 лв. като сумите са били преведени по сметка на ЧСИ Петър Бакалов с рег. № 806 и район на действие – Окръжен съд, гр. Бургас по ИД № 22098060400023.

Изплащането на сумите на пострадалите лица се установява и от заключението на вещото лице Н.Г., прието като безспорно по делото.

Видно от мотивите на влязлата в сила присъда по НОХД № 1162/2006г. на СлРС и материалите по сл.д. № 534/2005г., както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание Т.М. и С.П., вечерта на 16.09.2005г. тримата са били на дискотека в гр. Ямбол, откъдето са тръгнали в ранните часове на 17.09.2005г. да се прибират в гр. Сливен при възникване на пътното транспортно произшествие всички в автомобила са изпаднали в безсъзнание от удара, като в съзнание са дошли свидетелката М. и ответникът С.. С. е бил в състояние да се движи и е слязъл от шофьорското място, след което се е качил в преминаваща през същото място лека кола. На място, освен свидетелката М. е останал пътуващ в същия автомобил техен приятел, който останал на местопроизшествието до отвеждането на пострадалите Михалова и Ц. в Спешна помощ. Свидетелката заявява, че няма впечатление за това дали С. е употребил алкохол. Показанията на свидетелката Ц. са изцяло произлезли от това, което е научила впоследствие за ПТП, тъй като вследствие на получените травми е изгубила всякакъв спомен за случилото се. С постановление от 19.09.2005г. е била назначена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, която е иззета в 14.30ч., т.е. повече от 10 часа след ПТП на 17.09.2005г. В наказателното производство, данните за употреба на алкохол са установени въз основа на проведения  разпит на 17.09.2005г. като съдебното следствие е било проведено при условията на чл. 370 и сл. от НПК. Липсват събрани в наказателното производство и в настоящото производство данни и доказателства за здравословното състояние на С.Х.С., непосредствено след катастрофата, с изключение на представената от него епикриза, издадена от Неврологично отделение при ББАЛ, гр. Сливен – ВМА, гр. С.. Видно от самата епикриза, към момента на постъпване в болницата, същият е бил в добро общо състояние с неврологичен статус в границите на нормата като при прегледа са установени хематоми по лицето във фаза на значително подобряване. Данните за загуба на съзнание в епикризата са нанесени от анамнезата, т.е.,  според твърденията на самият С. и на негови близки.  

 Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявеният иск е основателен.

Правното основание на предявения регресен иск относно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение към трето увредено лице – Т.М., е по чл. 81 ЗЗ (отм.) вр. чл. 35, ал. 2 от Наредба № 18/2004 г. вр. чл. чл. 5, ал. 2, т. 3 (отм. Нова ал. 3, т. 1) от ЗДвП.

Регресното право на застрахователя – изплатил обезщетение на трето увредено се урежда от материално правния закон, който е действал към момента на възникване на застрахователното събитие, с оглед на корелативната връзка на правоотношенията между застрахован, застраховател и пострадал и възникналото застрахователно събитие. Както правото на пострадалото лице да получи обезщетение възниква към момента на застрахователното събитие, така и регресното право на застрахователя възниква към същия момент. Изплащането на застрахователното обезщетение от своя страна, като завършваща фактическия състав предпоставка, има значението само на отлагателно условия и определя изискуемостта на вземането на застрахователя. Възникването на регресното право е обусловено от наличието на задължение за изплащане на обезщетение, което от своя страна възниква от момента на застрахователното събитие.

Застрахователното събитие в случая е възникнало на 17.09.2005г., към който момент правоотношенията по задължителните застраховки „Гражданска отговорност” се обхващат от действието на отменения Закон за застраховането – чл. 81 и издадената на основание чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ (отм.) Наредба № 18/10.11.2004г. (отм.) (относно приложимия закон - Решение № 49 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 814/2009 г., I т. о., ТК, докладчик Дария Проданова и Решение № 75 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 643/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова.

Съгласно чл. 35, т. 2 от Наредба № 18/10.11.2004г. (отм.) застрахователят, който при наличието на предвидените предпоставки се освобождава от отговорност към застрахования, във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност” не се освобождава от отговорност към пострадалите трети лица, но за него възниква регресното право да получи изплатените от него застрахователни обезщетения в случаите когато: МПС е управлявано от водача след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество; водачът е отказал да се подложи на проверка по установения ред или виновно се е отклонил от проверката по установения ред за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.

В настоящия случай регресното право на ищеца застраховател – „Уника” АД, да получи изплатеното на пострадалата Т.М. застрахователно обезщетение в размер на 30000лв. е основателно с оглед чл. 81 от ЗЗ (отм.) и чл. 35, т. 2, предл. 3 от Наредба № 18/10.11.2004г. (отм.) поради отклоняването на ответника С.Х.С. от проверка по надлежния ред аз употреба на алкохол или друго упойващо вещество.

Безспорно е обстоятелството, че в качеството си на участник в ПТП на 17.09.2005г., С.Х.С. е избягал от местопроизшествието, осуетявайки по този начин проверката за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Установено е от данните в наказателното производство, че без да има причина, отв. С. не е останал да изчака пристигането на представител на МВР. ПТП е настъпило в 3.30ч. през нощта, а проба за алкохол е била взета едва в 14.30 ч.

Виновното отклоняване от проверка за алкохол и/или друго упойващо вещество по смисъла на чл. 35, т. 2 от Наредба № 18/2004 г. следва да бъде доказано, като в конкретния случай това обстоятелство – виновното отклоняване съдът намира, че е доказан. Този факт е приет за установен в наказателното производство - видно от мотивите на Присъда № 488 от 10.05.2007г. по НОХД № 1162/2006 г. на Сливенски районен съд, потвърдена в тази й част с Решение № 157 от 09.01.2008г. по ВНОХД № 470/2007г. на Сливенски окръжен съд.

Не е основателно възраженито на особения представител на ответника – адв. С., назначена на основание чл. 47, ал.- 6 от ГПК за липса на доказана вина на отв. С. за осуетяване на проверката, която е следвало да се извърши по установения ред за употреба на алкохол и други упойващи вещества с довод, че напускането на местопроизшествието е с оглед собственото му здравословно състояние. Няма данни по делото, вкл. от материалите по приложеното НОХД № 1162/06г. на Сливенски районен съд, от които да може обосновано да се приемат за доказани такива обстоятелства, които да налагат напускането на местопроизшествието от отв. С. преди пристигането на органите на МВР и Бърза помощ.  Същият е бил в съзнание и е могъл да се придвижва сам, като съзнателно си е осигурил и транспорт до гр. Сливен. Липсват обективни данни, от които да се приеме, че подобно поведение от негова страна е несъзнавано и при невъзможност да ръководи постъпките си.

Фактът на напускането на местопроизшествието и по този начин - отклоняването му от проверката за употреба на алкохол и други упойващи вещества от друга страна е квалифициращ признак към извършеното от отв. С. деяние. Този признак е обусловил и прилагането на  по тежката квалификация на деянието по чл. 343, ал. 3, пр. 3 от НК. По въпросите за виновността на дееца гражданският съд, който е сезиран със спор относно гражданските последици на деянието, е обвързан съгласно чл. 300 от ГПК от влязлата в сила присъда, включително и относно правната квалификация на деянието. Следователно и при липсата на други безспорни доказателства за противното, съдът с оглед влязлата в сила присъда – постановена по реда на чл. 370 и сл. от НПК, е обвързан да приеме, че отв. С. е напуснал местопроизшествието умишлено – при съзнаване на последиците от подобно поведение, вкл. осуетяване извършването на проверка за употреба на алкохол.

Наличието на застраховка „Гражданска отговорност” за МПС, действаща към момента на възникване на ПТП – 17.09.2005г., сключена с ищцовото дружество – „Уника” АД, при управлението на което отв. С. е предизвикал ПТП е установено несъмнено и безспорно. От това и към същия момент за ищцовото дружество е възникнало задължението да заплати обезщетенията на трети пострадали лица, както и регресното право да получи изплатените обезщетения. Вземанията по регресния иск са станали изискуеми с изплащането им, който факт също е доказан по несъмнен начин в настоящото производство.

С оглед изричните уточнения от страна на ищцовото дружество, предявеният иск е за изплатеното на пострадалата Т.М. обезщетение в размер на 30000лв., в какъвто следва да бъде уважени и предявения регресен иск.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Сливен, ул. „Братя Миладинови” № 2, ет. 8, ап. № 38, представляван в съдебното производство от особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Л. С. ***, да заплати на ЗК „УНИКА” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***-13 сумата 30000лв. (тридесет хиляди лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалата в ПТП на 17.09.2005г. Т.Г.М..

 

ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН ********** да заплати на „УНИКА” АД, ЕИК 040451865 сумата 3400лв., (три хиляди и четиристотин лева), представляваща  заплатени от ищеца деловодни разноски по настоящото дело до приключването му пред настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: