Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 285

гр. Сливен, 16.11.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 542 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Д.В.П. ***, с която атакува  Решение № 49/14.05.2012г., постановено по гр.д. № 64/2011г. на РС-Котел.

С обжалвания акт съдът отхвърлил  предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК против търговско дружество „БулХерба” ЕООД с.Кипилово, общ.Котел за признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищцата П. сума в размер на 7 630 лв., за която в нейна полза била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 330/2010г. на РС-Котел.

Въззивницата намира постановеното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което го обжалва изцяло. Твърди, че в заповедното производство по ч.гр.д. № 330/2010г. на РС-Котел били направени всички изискуеми от закона проверки за издадения запис на заповед и неговата валидност и редовност от външна страна. Същият бил приет за редовен и съответно бил издаден изпълнителен лист. С частна жалба до Окръжен съд Сливен ответното дружество отново поставило въпроса за валидността на записа на заповед. Окръжният съд отхвърлил жалбата, като в мотивите си приел, че записа на заповед съдържал всички задължителни реквизити, описани в чл.535 ТЗ и удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане на заявителя. Въззивницата счита, че правните изводи на районен съд Котел са в противоречие с изводите на предходните две съдебни инстанции по отношение валидността на записа на заповед, поради което и постановил незаконосъобразно решение. От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения установителен иск. Претендират се деловодни разноски.

С въззивната жалба не са сочени доказателства за събирането им в тази фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна не е депозиран писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени средства.

В съдебно заседание  въззивницата, редовно призована не се  явява и не се представлява. Съдът докладвал постъпила в деня на провеждане на откритото съдебно заседание молба от адв.Енчева АК-Ямбол, в която същата твърди, че е процесуален представител на въззивната страна и иска отлагане на делото, поради едновременна невъзможност за явяването на страната и процесуалния й представител. Съдът не уважил молбата, тъй като същата изхожда от правен субект без надлежна представителна власт, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на събрания пред районния съд доказателствен материал, настоящия съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

В районен съд Котел било образувано ч.гр.д. № 330/2012г. на базата подадено заявление от ищцата в първоинстанционното производство и настояща въззивница за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, съответно изпълнителен лист  срещу ответното / въззиваемо/ дружество за сума в размер на 7630 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 20.11.2008г., с падеж 01.09.2010г. С разпореждане № 839/18.10.2010г. на Котелски районен съд била издадена заповед № 206/18.10.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, като върху този документ надлежно е отбелязано, че на 03.11.2010г. заявителят получил и изпълнителен лист.

Разпореждането за издаване  на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с  подадено възражение срещу тази заповед било обжалвано с частна жалба от въззиваемото дружество, като с Определение № 4/01.02.2011г.  състав на СлОС оставил без уважение жалбата. Последният съдебен акт бил атакуван в срок пред ВКС РБ, който с Определение № 591/12.09.2011г. прекратил производството, поради оттегляне на частната касационна жалба  и обявил за влязло в сила постановеното от СлОС съд определение.

Междувременно по  депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съдът с Разпореждане от 06.01.2011г. указал на заявителя  за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Установителният иск бил предявен своевременно, като е образувано гр.д. № 64/2011г. по описа на Котелски районен съд,  а постановения съдебен акт в това производство е предмет на настояща проверка.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

В конкретната правна хипотеза ищцата изобщо не е твърдяла наличие на каузална сделка с ответното дружество, която да е обусловила издаването, респ.задължаването по издадената запис на заповед. С  отговора на исковата молба ответното дружество своевременно  направило възражение за липса на такива каузални правоотношения между страните.

По въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение е налице  задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по реда на чл.290 ГПК.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителността на ефекта. В същото време тази ценна книга се издава въз основа на конкретни отношения  между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума. При възникнал спор между страните, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта от който то произтича, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни / срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора. Предметът на доказване по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. При направено в производство по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК от ответника – длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му / в този см. Решение № 121/01.07.2009г. по т.д. № 55/2009г. ІІ т.о., ТК ВКС РБ и Решение № 102/25.07.2011г. по т.д. № 672/2010г. ІІ т.о. ,ТК ВКС РБ./.

В конкретната правна хипотеза ищцата изобщо не е твърдяла наличие на каузална сделка с ответното дружество, която да е обусловила издаването, респ. задължаването по издадената запис на заповед. С  отговора на исковата молба обаче, ответното дружество своевременно  направило възражение за липса на такива каузални правоотношения между страните.

С Определение № 70/01.02.2012г. съдът, изготвил определение по смисъла на чл.140 ГПК, като се е произнесъл по допускане на доказателствата и насрочил делото за разглеждането му в открито съдебно заседание. Препис от това определение е надлежно връчено на страните, съответно на ищцата на 15.02.2012г., ведно с препис от отговора на ответника, а на ответника на 10.02.2012г. В проведеното първо открито съдебно заседание на 20.03.2012г. ищцовата страна не се е явила лично и не се е представлявала от процесуален представител по пълномощие. Съдът извършил доклад на исковата молба и отговора, като правилно разпределил доказателствената тежест между страните, с оглед направеното от ответника възражение за липса на каузални правоотношения между страните. Така било указано на ищцовата страна, че следва да докаже, твърдян от нея факт, а именно, че управителя на ответното дружество задължило последното като издал запис на заповед  за плащане на сума в размер на 7 630 лв. с падеж 01.09.2010г., както и във връзка с възражението на ответника да докаже наличие на каузална сделка между страните в спора, за обезпечаването на която бил издаден процесния запис на заповед.

Неявявайки се без уважителни причини при разглеждане на делото в открито съдебно заседание ищцата сама се е лишила от възможност да представи доказателства във връзка с направеното възражение от страна на ответника. Освен това тя е имала тази възможност след получаване на препис от определението на съда по чл.140 ГПК, заедно с препис от отговора на исковата молба / в който е релевирано възражението за липса на каузална сделка/, при невъзможност от лично явяване в съдебно заседание да депозира писмено становище по отговора, като представи и писмени доказателства или направи  други доказателствени искания по възражението на ответната страна.

По делото ищцата не е доказала наличие на каузално правоотношение, каквото задължение й е указано от съда, поради което и предявения установителен иск останал недоказан, а оттам и неоснователен. Доказателства за това не са ангажирани и във въззивната фаза на производството, поради което настоящия съдебен състав, намира, че искът следва да бъде отхвърлен. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че във въззивно гражданско дело № 53/2011г. по описа на СлОС, приложено към настоящото дело, като писмено доказателство действително се съдържат индикации за евентуалната липса на каузално правоотношение между страните, доколкото записа на заповед бил издаден от ответното дружество, представлявано, съответно подписано от един от управителите му – Дина Енчева П. в полза на нейната дъщеря – ищцата и настояща въззивница Д.П. / арг. от частната жалба и отговора й/.

Оплакването, релевирано във въззивната жалба, досежно произнасянето на първоинстанционния съд по отношение на редовността на представения запис на заповед от външна страна е основателно, доколкото абсолютни възражения срещу вземането / по формата или съдържанието на записа на заповед/ не са въведени от страна на ответното дружество с отговора на въззивната жалба. От друга страна обаче макар въпросът за редовността на представения документ от външна страна да е решен с влязъл в сила съдебен акт, а именно определение на СлОС, то този съдебен акт не се ползва със сила на присъдено нещо, каквато сила има едно съдебно решение и няма пречка съдът в исковото производство, разглеждайки претенцията по чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК да преразгледа отново този въпрос, разбира се при въведени такива абсолютни възражения от ответната страна.

Поради изложеното и поради съвпадане в правните изводите на двете съдебни инстанции, като краен резултат, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса, въззивницата следва да бъде натоварена с  направените разноски в производството пред тази съдебна инстанция, като поеме своите, така както са направени и заплати тези на въззиваемото дружество. Последното обаче не е претендирало такива разноски, поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА   Решение № 49/14.05.2012г., постановено по гр.д. № 64/2011г. по описа на Районен съд гр.Котел.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.