Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 254

 

гр. Сливен, 02.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  544  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №  43/27.04.2012 г. по гр. д. №  626/2011 г. на Котелския районен съд, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца Х.Х.Х. ЕГН ********** *** и ответниците Х.Х.Х. ЕГН  ********** ***, Д.Х.Х. ЕГН ********** ***, А.Х.Х. ЕГН ********** ***, Д. Х.Х. ЕГН  ********* *** и З.Х.И. ЕГН ********** ***, че ищецът  Х.Х.Х. е собственик на основание договор за дарение, сключен на 15.12.1998 г. оформен с н.а. № 54, т. І, н.д. №  356/98 г. на РС – Котел на 7/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ-136 в кв. 3 по плана на с. Малко село, общ. Котел с площ на имота  940 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда  със ЗП 70 кв.м., второстепенна жилищна сграда със ЗП 12 кв.м., навес без оградни стени със ЗП от 18 кв. м.  при граници на имота: УПИ І-136, УПИ VІІ-137 и от двете страни улици. Със същото решение е отхвърлен предявения иск от Х.Х.Х. и  Е.Е.Х. с искане да се признае за установено по отношение на посочените ответници, че ищците са съсобственици при условията на съпружеска имуществена общност на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на 5/12 ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот.

Постъпила е въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство, които обжалват решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване правото им на собственост по отношения на целия процесен имот. Твърди се, че делото е изяснено от фактическа страна и съдът е приел правилна и вярна фактическа обстановка, но правните изводи са необосновани. От събраните по делото доказателства е категорично, че ищците повече от 10 г. са извършвали множество действия, чрез които са афиширали открито, публично и явно осъществяваното от тях своене на имота, извършвали са множество подобрения, като в свой имот. Заплащали са дължимите годишни данъци за този имот, извършвали са трайни подобрения, изградили са външна ограда на имота, подменили са изцяло вътрешната и външна дограма на жилищната сграда, изградили са и помощни постройки включително и стопански., целогодишно са обработвали и  ползвали изцяло и без ограничение дворното място и са прибирали реколтата. Засадили са и множество овощни дървета. От своя страна ответниците не са посещавали имота, като по този начин са показали, че са се дезинтересирали от него. Поради това се иска да бъде отменено решението в атакуваната част и да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от процесуалния представител на ответниците. С този отговор се оспорва основателността на подадената жалба и се твърди, че първоинстанционният съд, съобразявайки се с указанията и задължителната практика на ВКС, е постановил правилно решение. В решението си съдът е отговорил на всички въпроси, поставени в жалбата. Имотът е деклариран и на името на ответниците. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствен искания.

В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба на основанията, изложени в нея.

В с.з.  въззиваемите не се явяват. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       

Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

Безспорно е установено, че страните по делото са станали съсобственици на процесния имот, като ищците са упражнявали фактическата власт върху целия имот и то преди 15.12.1998 г.

   ВКС на РБ е приел, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.   Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл. 69 ЗС ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. приема, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот.

Районният съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост върху 7/12 ид.ч. от недвижимия имот е основателен и следва да бъде уважен, а за следващите 5/12 ид.ч. следва да бъде отхвърлен. За тази част ищците обосновавали претенцията си за собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност започнала на 15.12.1998 г. Съдът е приел, че по делото липсва предпоставка, обосноваваща добросъвестно владение и е приел, че следва да изследва въпроса дали е налице недобросъвестност. В тази връзка е достигнал до извода, че от момента, в който на ищеца Х.Х. са дарени 7/12ид.ч. от имота, той и съпругата му са завладели и са променили държането във владение по отношение на останалите 5/12ид.ч.. Сочи, че и двамата свидетели разпитани по делото говорят най-общо и не свидетелстват за обстоятелства, които сочат на промяна в намеренията на ищците, поради което предявеният от тях иск бил отхвърлен. В жалбата се твърди, че делото от фактическа страна е изяснено, като съдът е приел правилна фактическа обстановка. Въз основа на нея обаче е извел неправилни изводи.

Безспорно е обаче, че ищците–въззивници в продължение на повече от 10 г. са извършвали действия, чрез които открито, публично и явно са демонстрирали своенето на имота като за себе си. Непререкаемо е установено, че след придобиването на 7/12ид.ч. от имота и  настаняването си в него въззивниците са извършвали множество трайни подобрения в този имот. Всичките тези действия те са извършвали необезпокоявани от някой от ответниците. Изградили са външна ограда, подменили са изцяло вътрешна и външна дограма в жилищната сграда, изградили са постройки в имота за отглежданите от тях домашни животни, измазали са къщата отвън и са положили бетонов под вътре. Ищците целогодишно са обработвали и дворното място и са прибирали  реколтата, което също са вършели необезпокоявани от някой от ответниците.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Конкретният случай е точно такъв, защото, както беше посочено по-горе, ищците–въззивници в продължение на повече от 10 г. са извършвали действия, чрез които открито, публично и явно са демонстрирали своенето на имота като за себе си

Поради това изложените от районния съд съображения в тази насока се явяват необосновани и неправилни. Несъмнено е, че въззивниците са доказали наличието на промяната на държането във владение, тъй като още от настаняването си в имота са демонстрирали намерението си да упражняват фактическата власт над него изключително и само за себе си, като са манифестирали открито,  явно и необезпокоявано намеренията си до момента, в който ответниците са предприели действия по принудително изпълнение, което обаче е станало след изтичането на предвидения в закона 10 годишен срок – едва през 2010 г.  Ето защо настоящият състав намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваните части.

 

         При това положение, след като е налице разминаване в правните изводи на въззивния и първоинстанционния съд, по отношение на тази част от решението, въззивната жалба се явява основателна.

С оглед изхода на процеса –  уважаването на жалбата, отговорността за разноски за тази инстанция следва да се понесе от въззиваемите. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта относно разноските, присъдени на ответниците, които следва да заплатят на ищците и направените пред тази инстанция разноски.

Решението в частта, с която е признато за установено по иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца Х.Х.Х. ЕГН ********** *** и ответниците Х.Х.Х. ЕГН  ********** ***, Д.Х.Х. ЕГН ********** ***, А.Х.Х. ЕГН ********** ***, Д. Х.Х.ЕГН  ********* *** и З.Х.И. ЕГН ********** ***, че ищецът  Х.Х.Х. е собственик на основание договор за дарение, сключен на 15.12.1998 г. оформен с н.а. № 54, т. І, н.д. №  356/98 г. на РС – Котел на 7/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ-136 в кв. 3 по плана на с. Малко село, общ. Котел с площ на имота  940 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда  със ЗП 70 кв.м., второстепенна жилищна сграда със ЗП 12 кв.м., навес без оградни стени със ЗП от 18 кв. м.  при граници на имота: УПИ І-136, УПИ VІІ-137 и от двете страни улици, като необжалвано е влязло в сила.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение №  43/27.04.2012 г. по гр. д. №  626/2011 г. на Котелския районен съд в частта, с която  е отхвърлен предявения иск от Х.Х.Х. и  Е.Е.Х. с искане да се признае за установено по отношение на Х.Х.Х. ЕГН  ********** ***, Д.Х.Х. ЕГН ********** ***, А.Х.Х. ЕГН ********** ***, Д. Х.Х. ЕГН  ********* *** и З.Х.И. *** , че ищците са съсобственици при условията на съпружеска имуществена общност на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на 5/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ-136 в кв. 3 по плана на с. Малко село, общ. Котел с площ на имота  940 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда  със ЗП 70 кв.м., второстепенна жилищна сграда със ЗП 12 кв.м., навес без оградни стени със ЗП от 18 кв. м.  при граници на имота: УПИ І-136, УПИ VІІ-137 и от двете страни улици като вместо това постановява:

 

         ПРИЗНАВА  за установено по отношение на Х.Х.Х. ЕГН  ********** ***, Д.Х.Х. ЕГН ********** ***, А.Х.Х. ЕГН ********** ***, Д. Х.Х. ЕГН  ********* *** и З.Х.И. ***, че ищците Х.Х.Х. и  Е.Е.Х. са съсобственици при условията на съпружеска имуществена общност на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на 5/12 ид.ч от недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ-136 в кв. 3 по плана на с. Малко село, общ. Котел с площ на имота  940 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда  със ЗП 70 кв.м., второстепенна жилищна сграда със ЗП 12 кв.м., навес без оградни стени със ЗП от 18 кв. м.  при граници на имота: УПИ І-136, УПИ VІІ-137 и от двете страни улици.

 

         ОТМЕНЯ решение №  43/27.04.2012 г. по гр. д. №  626/2011 г. на Котелския районен съд в частта, с която са осъдени  Х.Х.Х., Д.Х.Х., А.Х.Х., Д. ХасанХюсеин и З.Х.И. да заплатят всеки от тях по 87,50 лева на Х.Х.Х. както и в частта, с която Х.Х.Х. и  Е.Е.Х. са осъдени да заплатят на Х.Х.Х., Д.Х.Х., А.Х.Х., Д. Х.Х. и З.Х.И. сумата по 83,34 лева на всеки от тях като вместо това постановява

         ОСЪЖДА Х.Х.Х., Д.Х.Х., А.Х.Х., Д. Х.Х. и З.Х.И. солидарно да заплатят на  Х.Х.Х. и  Е.Е.Х. направените разноски пред двете инстанции в размер на 1275/хиляда двеста седемдесет и пет/ лева.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: