Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 25.09.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на  двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 546 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

Производството е образувано по жалба от „КОРЕКТ ЛИЗИНГ – С” ООД гр. В., ул. „Акад. Н.О.” № *, взискател по изп.д. № 118/2010 г. по описа на ЧСИ П.Р. против  отказа на съдебния изпълнител да насрочи публична продажба на недвижим имот на длъжника, а именно ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.416.186 с площ от 781 кв.м., тъй като длъжникът не притежавал друг недвижим имот за жилище. В жалбата е посочено, че в настоящия случай не са налице предпоставките за несеквестируемост на имота по смисъла на чл. 444 т.5 от ГПК и чл. 444 т. 7 от ГПК, тъй като длъжникът не е земеделски стопанин, а имотът не е жилищен. Моли се обжалваното действие, с което се отказва насрочване на публична продажба на описания имот да бъде отменено.

Длъжникът по изпълнението не изразява становище по жалбата.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ е посочил, че жалбата е депозирана в законния срок, но по същество е неоснователна. ЧСИ е посочил, че видно от направената по делото справка вх. № 3700/29.03.2012 г. от Община – Сливен длъжникът Н.П. няма недвижимо и движимо имущество, затова той приел, че описаният по изпълнителното дело недвижим имот се явява единствено жилище на длъжника, поради което е несеквестируем, във връзка с което на 27.06.2012г. е постановил обжалвания отказ за насрочване на публична продажба.

Постановлението за отказ на ЧСИ е било съобщено на взискателя на 27.06.2012 г. и в рамките на законоустановения срок – на 06.07.2012 г., е депозирана процесната жалба.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 17.02.2010  г. била депозирана молба пред ЧСИ П. Р. от „КОРЕКТ ЛИЗИНГ – С” ООД гр. В. за образуване на изп. дело. Към молбата бил приложен изп. лист от 29.01.2010 г.

Във връзка с образуваното изпълнително дело било установено, че длъжникът Н.М.П. е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.416.186 с площ от 781 кв.м.

На 16.09.2011 г. била вписана възбрана върху ½ ид.ч. от описания по-горе имот, находящ се в гр. С., м. „Д.Р.”.

На 15.11.2011 г. бил извършен опис на недвижимо имущество като процесния недвижим имот бил вписан като ПИ с идентификатор № 67338.416.186 с площ от 781 кв.м. и при определени граници. Нито в протокола за недвижимо имущество, нито в постановлението за налагане на възбрана, нито в нотариалния акт за дарение № 131/2004 г., нито в приложената скица от Агенция по кадастъра не е направено отбелязване за съществуване на жилищна сграда в имота. На извършения опис на недвижимия имот подписи са положили единствено ЧСИ и вещото лице.  На 31.01.2012 г. е съставен протокол за оценка на недвижимия имот, като е посочено, че стойността му е  7983 лв. и че заключението на вещото лице , представено по делото, е неразделна част от този протокол.

Единствено в заключението на вещото лице инж. К.К. , извършил СТЕ по изпълнителното дело е посочено , че в недвижимия имот съществува вилна сграда тип „дървено бунгало” разположено в западната част на имота. Вилната сграда  е била със ЗП от 30 кв.м. и представлява тип „бунгало” с бетонови основи, конструкция от иглолистен материал, обшивка от рендосани дървени летви и двускатен покрив от поцинкована ламарина.

На 29.03.2012 г. ЧСИ получил писмо от Община – Сливен, от което е видно, че  на името на длъжника П.  няма декларирано движимо и недвижимо имущество.

На 22.12.2012 г. взискателя по изпълнението поискал да бъде обявена публична продажба на описания по делото недвижим имот.

На 27.06.2012 г. ЧСИ постановил отказ  за насрочване на публична продажба на процесния недвижим имот с мотива, че от извършените по делото справки е видно, че длъжникът не притежава друг недвижим имот за жилище.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие. В настоящия случай законосъобразно и в законния срок всискателят обжалва отказ на съдебния изпълнител да насрочи публична продан на описания в изпълнителното производство недвижим имот.

В разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК е посочено, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. За да бъде приложена обаче разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК, следва да бъде установено, че имотът има жилищен характер, че е негово единствено  жилище, както и че никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище , с което да се задоволи жилищната им нужда.

В разпоредбата на чл. 40 от ЗУТ е регламентирано какви следва да бъдат характеристиките на  един обект, за да бъде приет той за жилище, а именно той следва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня, тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В настоящия случай описаното бунгало няма характер на жилище, тъй като не разполага с кухня или кухненски бокс, баня, тоалетна и няма складово помещение. Ето защо по отношение на недвижимия обект, предмет на изпълнение, не може да се приложи защитата, която дава несеквестируемостта. Този имот не представлява жилище по смисъла на чл. 44 т. 7 от ГПК вр. с чл. 40 от ЗУТ, поради което отказът да се насрочи публична продан върху ½ ид.ч. от него от ЧСИ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ постановление за отказ за насрочване на публична продажба на недвижим имот от 27.06.2012 г. по изп. Д. № 118/2010 г. на ЧСИ П.Р. като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: