Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 184

 

гр. Сливен, 21.09.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

              Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                 

при  секретаря П.С., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 548 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, разглежда се по правилата на бързото производство и намира правното си основание в чл.258 и сл., вр. чл.310, вр.чл.317 ГПК, вр.чл.146, ал.2 СК.

       Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, насочена срещу Решение № 585/19.06.2012г., постановено по гр.д. № 1671/2012г. по описа на СлРС.

С атакуваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.150, вр.чл.143 СК. Съдът уважил частично  предявеният иск от непълнолетната Е.С.Г., със съгласието на майка й като неин  законен представител,  като  изменил размера на определената издръжка от 70,00 лв. на 130,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 11.04.2012г. до навършване на пълнолетие на ищцата  или настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане.

В останалата част до пълния предявен размер от 150,00 лв. месечна издръжка, съда отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. С решението  ответника С.С.Г. е осъден да  заплати и сумата от 90,00 лв. деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, както и 86,40 лв. държавна такса върху присъдената издръжка.

Въззивникът намира постановеното по този начин решение за необосновано и незаконосъобразно. Счита, че не са налице условия за двойно увеличение размера на издръжката. Съдът неоснователно определил доход на въззивника в размер на 579,64 лв. Видно било от удостоверение, издадено от Водно стопанство ООД гр.Пазарджик, че получените брутни трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2012г. били в изключително нисък размер, което било причина да напусне работа и да започне в „Напоителни системи” ЕАД клон Тополница на срочен трудов договор. Съдът приел, че начисленото възнаграждение на ответника за месец март 2012 г. в размер на 679,64 лв. било действително изплатено, а то към 25.04.2012г. все още не било действително получено от него. Съдът не обсъдил доводите на ответника в отговора на исковата молба за по-големите възможности на майката на ищцата, доколкото същата получила наведнъж сумата от 14 000 лв. Заявява съгласие да заплаща издръжка в размер на 80,00 лв. месечно.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното от СлРС решение в частта, с която е увеличена издръжката от 70,00 лв. на 130,00 лв. и постановяване на ново, с което да бъде изменена издръжката от 70,00 лв. на 80,00 лв.

В срока по чл.263 ГПК отговор от ответната страна  е постъпил.

С него въззиваемата със съгласието на своята майка, като законен представител намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Счита, че са налице и двете алтернативно дадени предпоставки за уважаване на предявената претенция по чл.150 СК. Твърди, че съдът правилно е определил доход на ответника в размер на 579,64 лв., тъй като по делото били налице неоспорими доказателства, че именно такова трудово възнаграждение му е било начислено на новата месторабота и че този размер е начислен през последния месец преди издаване на удостоверението му от работодателя. Сочи, че доходите на ответника са се увеличили от предходното определяне на издръжката, тъй като при предходното гр. дело № 4696/2008г. на СлРС, прието като доказателство в настоящия процес е представил удостоверение № 02/08.01.2009г. на „Водно стопанство” ООД Пазарджик, от което било видно, че е получил трудово възнаграждение в размер на 1977,72 лв. или средно по 329,35 лв. месечно, а от представените две удостоверения в първоинстанционното производство предмет на настоящата проверка било видно, че  е получил общо 2504,70 лв. или средно по 417,75 лв. месечно. Още по-несъстоятелно било твърдението на въззивника, че майката на ищцата имала по-големи възможности от него, тъй като преди три години е получила от ответника сумата 14 000 лв. и тази сума не е била за издръжка на непълнолетното дете, а за уравняване на дял от съсобствен имот. При положение, че въззивникът е трудоспособен, работи и няма задължения към други деца и друго семейство и че получава по-високо трудово възнаграждение, счита, че следва да заплаща издръжка в по-голям размер, който да съответства на нарасналите й потребности. От въззивната съдебна инстанция се иска потвърждаване на постановеното решение с произтичащите от това законови последици.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Както с въззивната жалба, така и с отговора й страните не са представили доказателства и такива не са събирани  във въззивното производство.

 

 

 

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява  и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния й представител, с което моли за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението в обжалваната му част е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При разглеждане на делото по същество, съобразно с представените  доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК.

Претенцията за изменение на издръжката от непълнолетната ищца била подадена на 12.04.2012г., като е искано увеличението й от 70 лв. на 150 лв.месечно. Изтъкнато е, че от определяне на издръжката с решение № 214/12.03.2009г. по гр.д.№ 4696/2008г. на СлРС е изминал три годишен период от време, през който  съществено се изменили обстоятелствата, обусловили предходното определяне на издръжката. Променили се икономическите условия в страната, а потребностите на ищцата обективно нараснали. Изложено е в исковата молба, че ответника – баща на ищцата работи, като получавал редовно месечно трудово възнаграждение и нямал ангажименти към други деца.

Ответникът оспорил с писмения си отговор претенцията по размер. Посочил, че доходите му са намалели и нередовни, докато доходите на майката на ищцата били по-високи от неговите.

Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответникът дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

Между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата Е.Г. е дъщеря на ответника С.Г.. Установено е, съобразно представената служебна бележка с изх.№ РД-44-427/28.03.2012г., че към момента на подаване на исковата молба ищцата била учаща в СОУ” Йордан Йовков”-гр.Сливен в девети клас на учебната 2011г./2012г. От този писмен документ се установява също така, че ищцата не получава стипендия в училище.

Несъмнено от предходното изменение на издръжката с  Решение № 214/12.03.2009г. по гр.д. № 696/2008г. по описа на СлРС, когато е била увеличена от петдесет на седемдесет лева досега е изминал период над три години, в който безспорно са  настъпили промени в икономическите условия на живот, насочени към увеличаване на необходимите средства за поддържане на едно домакинство, респ. за издръжката на член от семейството. Житейски известен факт е, че за осигуряване нормално физическо и психологично развитие на дете от женски пол в тинейджърска възраст / в каквато възраст е ищцата/, предвид нуждите от здравословна храна, дрехи, козметични, медицински продукти и др. са необходими  значителни финансови средства. Освен това ищцата към подаването на исковата молба била ученичка в девети клас, а ноторно известен факт е, че в горните курсове на обучение необходимите учебни пособия и помагала се закупуват от учащите, т.е. от  родителите им.

 Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите нужди на ищцата от битов и  личен характер.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Между страните не е спорно, че родителските права са предоставени и се упражняват от майката на ищцата -  Т.А.. Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В конкретния случай възможностите на родителите не са големи.

 От удостоверение изх.№ 359/23.03.2012г. се установява, че майката на ищцата получила за период от шест месеца, а именно от месец септември 2011г. до месец февруари 2012г. общ доход в размер на 2688,03 лв. или 448,00 лв. месечно. Ответникът Г. за периода от месец октомври 2011г. до месец март 2012г. получил брутен доход в размер на 2504,73 лв. или 417,46 лв. месечно /арг. от удостоверение № 53/23.04.2012г. на „Водно стопанство” ООД-гр.Пазарджик и удостоверение № 886/24.04.2012г. от „Напоителни системи” ЕАД клон Тополница/. Тук следва да се отбележи, че без значение към предмета на спора е обстоятелството дали трудовото възнаграждение за месец март 2012г. е било изплатено реално на ответника или не. Същото е редовно начислено и за  ответника се е породило право на  вземане спрямо работодателя.

Получаваните от двамата родители брутни трудови доходи са с почти едни и същи размери.

Съдът намира, че нуждите на ищцата правилно са преценени от районния съд  и определеният  размер на издръжката от  210 лева общо за двамата родители  е напълно справедлив и  съответства на възможностите им. Правилно са разпределени и съответните суми, които следва да заплащат двамата родители, като е отчетено обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитанието на детето, а бащата няма задължения за издръжка към други низходящи. Представеният от ответника  договор за кредит не може да промени крайния извод на съда, досежно определения размер на дължимата издръжка, тъй като задължения / удръжки от заплата/ от такъв вид са  без  значение при определяне възможностите на дължащия издръжка / в този смисъл  ТР № 34/05.12.1973г. ОСГК ВС/.

Несъстоятелни са  и доводите на въззивника, че майката на ищцата разполагала с по-големи възможности, като получила наведнъж сума в размер на 14 000 лв. По делото е установено, че  тази сума е получена за уравняване на дял при делба на съсобственост и няма отношение към издръжката на ищцата.

Съдът не констатира наличие на твърдяната в жалбата материална незаконосъобразност на атакуваното решение.

Районният съд  е изложил съображения за това - каква издръжка е необходима за ищцата, с какви материални възможности разполагат двамата родители да издържат детето си и какъв дял от необходимата издръжка следва да поеме всеки един от тях.

Настоящият съдебен състав приема, че при определяне размера на дължимата от ответника издръжка в рамките на уважената част от иска – 130,00 лв., районният съд не е нарушил материалния закон и е определил издръжката на детето, с оглед възможностите на родителите му.

По изложените в настоящите мотиви съображения въззивната инстанция следва да потвърди оспорения съдебен акт.

С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за тази съдебна инстанция. Доказателства обаче за реалното им извършване не са представени, поради което съдът не следва да присъжда разноски.

 

  Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 585/19.06.2012 г. по гр. д. № 1671/2012 г. на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:

                           1.

                           2.