Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,15.11.2012г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря П. Славова и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 550 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. П., в качеството й на процесуален представител на И.Й.Д. ЕГН ********** ***, против решение № 398/02.08.2012 г. по гр.д. № 63/2012 г. по описа на СлРС, с който е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата против „ЕВН България Електроснабдяване” АД иск за признаване за установено, че въззивницата не дължи на въззиваемото дружество сумата от 350.79 лв., представляваща стойността на консумирана, но незаплатена еленергия за периода от 18.04.2011 г. до 11.07.2011 г. С обжалваното решение въззивницата е осъдена да заплати деловодни разсноски в размер на 220 лв.

Във въззивната жалба се сочи, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в тежест на ответното дружество е било да докаже, че са били  налице основанията на чл. 63 ал. 2 от Общите условия, т.е. че клиентът-ищец е отказал да подпише  протокол от проверката, което е   дало основание същият да бъде  подписан от свидетел. На второ място:  Ответното дружество не било доказало, че е изпратило констативния протокол с обратна разписка на въззивницата. От друга страна се твърди, че  въззивницата е доказала, че в деня на извършване проверка е имало човек в жилището й и никой не е отказал да присъства на проверката на служителите на ЕВН и да подписка каквито и да било протоколи. На следващо място е посочено,че неправомерното въздействие върху процесния електромер, констатирано по реда на ОУ на ЕВН, не е  действие което е извършено от ищеца, поради което той не следвало да носи отговорност. Страната отново посочва, че ответникът по иска не е доказал възникването и съществуването на спорното право, а ищцата - въззивница в настоящото производство е установила възраженията си за неговата недължимост. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да се уважи исковата молба като основателна и доказана. Претендират се деловодни   разноски за двете инстанции.

 В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран такъв от въззиваемата страна. С него жалбата е оспорена като неоснователна и недоказана, посочено е, че решението на СлРС е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна сочи, че протоколът за констатация не е бил подписан от служители на фирма „Кремък”, а от друго лице Тодор Тодоров, който е бил съсед на ищцата. Посочено е, че свидетелят с подписа си надлежно е установил както отказа й да присъства на проверката, така и отказа да се подпише констативния протокол. На друго основание е посочено, че дори да не е спазена изцяло процедурата, предвидена в ОУ на ЕВН по връчване на констативния протокол, същото  нарушение не било от такъв характер, че да води до недължимост на сумата, тъй като се касае за една процедура регламентирана от самото дружество, а не за процедура  административно наказателна, за която да следва да се прилагат по аналогия процедурите за санкциите на ЗАНН. Посочено е, че правилно  допълнително начислената сума се търси от въззивника, тъй като тя е била лицето, което се  е ползвало от неправилното отчитане на електрическата енергия. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В с.з. въззивницата не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният й представител адв. П. поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в еня и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемото дружество, редовно призовано, не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител поддържа отговора на въззивната жалба. Моли същата да не се уважава. Претендира деловодни разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 06.08.2012 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 09.08.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са основателни.

Пред СлРС е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕС/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

Действително от 17.07.2012г. в ЗЕ се предвиди в разпоредбата на чл.83, ал.1, т. 6 ЗЕ / обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Алинея втора от горната разпоредба предвижда, че правилата се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

Разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а”, сочи, че крайния снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.

Нормата на чл.45, ал.1 от Правила за измерване на количеството ел.енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ  посочва, че когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия или това са ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР.

Анализът на нормативната уредба дотук показва, че измененията и допълненията в ЗЕ /обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./отново не установяват основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите на ел.енергия. Законът само препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи и случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия. Казано с други думи основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ а в ОУ ЕВН ЕС – чл.28 и ОУ ЕВН ЕР – чл.54, а както се изложи по-горе с Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ  тези клаузи в общите условия на договорите на енергийните доставчици са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите на ел.енергия. Освен това горепосочената задължителна съдебна практика е постановена след приемането на  Правилата за измерване на количеството ел.енергия от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г.

В конкретния случай настоящият съдебен състав не споделя крайния извод на първоинстанционния съд за дължимост на сумата, представляваща допълнително и едностранно начислена от ответното дружество за консумирана, но неплатена ел.енергия.

Въз основа на констативния протокол от извършената  проверка на ищцовото СТИ в хода на първоинстанционното производство са  изготвени съдебни счетоводна и техническа експертизи, от заключенията на които действително се установява констатирана манипулация върху СТИ на ищеца, както и правилност на метода при изчисляване на дължимата сума след едностранната корекция на сметката.

Посочените доказателства обаче не позволяват да се направи категоричен извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателния уред е последица от действието на ищеца – въззиваем, нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ. В качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемият е обвързан от действалите през процесния период Общи условия, но те не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригират потребителската му сметка, щом като законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Отсъствието на законово основание за извършване на едностранна корекция на количеството и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че въззиваемия не дължи на въззивното дружество сумата в размер на 810,48 лв., предмет на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

Щом като липсва законова опора за едностранно извършване на корекция на сметката на абоната/клиент- потребител на ел.енергия, безпредметно в случая се явява и изследването на въпроса, относно спазването на процедурата по извършване на проверката от служители на ЕВН ЕР на средството за измерване, съответно издаването, подписването и т.н. на констативния протокол, както и на протокола за демонтаж на електромера и последващото им връчване на клиента по реда на чл.63 ОУ ЕВН ЕР.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск.

С оглед изхода на процеса въззивното дружество би следвало да понесе извършените по делото разноски. Такива са доказани в размер на 151,50 лв. за първата инстанция, от които 51.50 лв. внесена държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение и 145.00 лв. за въззивната инстанция, от които 25.00 лв. внесена държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение. Извършените от въззиваемото дружество разноски, включително и внесения депозит за извършената съдебно-техническа експертиза, следва да се понесат от самото него.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 398/02.08.2012г. по гр.д. № 63/2012 г. по описа на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. „Хр.Г.Д.” № *, че И.Й.Д., ЕГН ********** ***, не дължи сумата от 350.79 лв., представляваща допълнително начислена й електрическа енергия за периода от 18.04.2011 г. до 11.07.2011 г., за което е издадена фактура № 1066718030 от 22.12.2011 г. на стойност 350.80 лв. с включен ДДС.

 

         ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив да заплати на И.Й.Д., ЕГН ********** ***   деловодни разноски в размер на 151,50 /сто петдесет и един лв. и петдесет стотинки/ лв. за първата инстанция, от които 51.50 /петдесет и един лв. и петдесет стотинки/ лв. внесена държавна такса и 100.00 /сто/ лв. адвокатско възнаграждение и 145.00 /сто четиридесет и пет/ лв. за въззивната инстанция, от които 25.00 /двадесет и пет/ лв. внесена държавна такса и 120.00 /сто и двадесет/ лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.