Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,25.10.2012г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря Пенка Спасова и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 489 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана на ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния му представител по пълномощие. Обжалва се изцяло като неправилно и необосновано Решение № 626/11.07.2012 г. по гр. д. № 117/2012 г. по описа на РС – Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло  предявения от въззиваемата страна иск.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата и при превратното им тълкуване. Посочено е, че макар да не е спазена процедурата, която е предвидена в Общите условия по установяване на задължението и връчване констативния протокол, това не е съществено нарушение, което да доведе до уважаване на предявения иск и за признаване за дължима на посочената сума в констативния протокол. Посочено е, че с оглед защитата на обществения интерес, следва  допълнително  начислената  електроенергия да бъде заплатена от лицето, което се е ползвало от неточното измерване на електромера, защото в противен случай тази неизплатена цена ще се включи като ценообразуващ фактор на електроенергията. Посочено е, че с оглед извършената съдебно-техническа експертиза безспорно било доказано, че е извършен нерегламентирана външна намеса, вследствие на което електромерът отчитал по-малко от реално консумираната електрическа енергия и същата следва да бъде заплатена от въззиваемия. Моли се да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови ново, с което предявеният от въззиваемия  Василев иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника  на въззиваемия – адв. П.. Със същия въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че решението на СлРС е правилно и законосъобразно. Установено било по делото, че не се касае за случай или неправомерно въздействие върху електромера от страна на  въззиваемия, поради което той не носел вина не следвало да заплати допълнително начислената сума за електроенергия, моли се решението на СлРС да бъде потвърдено, претендират се деловодни разноски

         В с.з., въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. Депозирано е становище на процесуалния представител, с което въззивната жалба се поддържа и се моли тя да бъде уважена. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично и не се представлява. Депозирано е становище на процесуалния представител, с което въззивната жалба се поддържа и се моли тя да бъде уважена. Претендират се деловодни разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 27.07.2012 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 30.07.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предмет на производството пред СлРС е предявеният от въззиваемия  в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявения иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус се касае за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период, а според чл.54, ал. 2 от ОУ  ЕВН ЕР само в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  последното се установява със съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.Този протокол има характер на частен свидетелстващ документ и той следва да „гарантира” отразеното в него ако е спазена процедурата по съставянето му . В противен случай отразеното в него няма да може да бъде възприето като безспорно и да даде основание за начисляване на допълнително дължима сума за електроенергия. Ето защо спазването на описаната процедура е предмет на изследване от съда.

Настоящата инстанция напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазената процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищеца. Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

По делото въобще не е доказано да е бил съставен констативен протокол от извършена проверка, в който да са отразени констатирани нередности в средство за техническо измерване (електромер). Още повече не се установи ищецът по иска да е бил канен да присъства на извършването на такава проверка, да е отказвал да присъства и вместо него да е присъствал някой друг свидетел. По този начин въобще не е установено по делото ответното дружество да е установявало извършването на неправомерни въздействия върху СТИ, за да е налице предпоставка ЕВН да извърши корекция на сметката за електроенергия. На ищеца е бил връчен единствено протокол за подмяна на техническо средство, подписано от свид.данаил Йорданов, за който пък не е ясно за какво обостятелство е положил подписа си и какво качество има.

Целта на съставянето и на връчването на констативния протокол е да се уведоми клиента за извършената проверка и направените констатации. Тази цел не може да бъде изпълнена единствено чрез изпращане на протокол за подмяна на техническо средство, ведно с коригираща справка. Чрез връчването на самия констативен протокол се дава възможност на потребителя да  оспори съставянето му, както и  действията на служителите на ЕВН ЕР при осъществяване на проверката, съгласно предвидения в раздел VІ на ОУ ЕВН ЕР административен ред, и едва след като спора не бъде уреден, абонатът да търси правата си по съдебен ред.

От заключението на изготвената съдебна технико-икономическа експертиза се установява, че върху средството за търговско измерване на ел.енергията, ползвана от ищцата е извършена неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в елиминиране на елемент от функционалната схема на електромера, вследствие на което изразходваната ел.енергия не се отчитала реално. Вещото лице е констатирало, че при изчисляване на допълнително дължимата стойност на ел.енергия служителите на ЕВН са приложили правилната методика. Следва да се отбележи, че експертизата е изготвена единствено върху данните, съдържащи се в констативния протокол от метрологичната експертиза.

С оглед изложените съображения въззивния съд приема, че поради неспазване на процедурата по извършване на проверка на СТИ, а именно несъставяне на констативен протокол сумата за начислената ел.енергия е недължима от ищеца и искът му следва да бъде уважен.

Тъй като районния съд е формирал правни изводи, идентични с тези на настоящата въззивна съдебна инстанция, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на процеса въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 626/11.07.2012г. по гр.д. № 117/2012г. по описа на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив да заплати на Д. Д. В.ЕГН ********** от гр. С., кв.”С. к.” № *, деловодни разноски за въззивна инстанция, адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 /двеста/ лева.

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.