Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 258

гр. Сливен, 29.10.2012г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 560 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие, с която се атакува  изцяло като неправилно и необосновано Решение № 601/19.07.2012г. по гр.д.№ 908/2012г. по описа на РС-Сливен.

С обжалвания съдебен акт СлРС е уважил изцяло предявеният от ищеца „БОГИ-М” ООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен отрицателен установителен  иск срещу ответното дружество. Признато е за установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество не дължи на ответното ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив сумата в размер на 645,33 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия – 3173 kWh за периода 23.11.2010г. до 16.02.2011г. за обект – склад за изкупуване на вълна, находящ се в с.Крущаре, общ.Сливен. Ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищеца и сумата от 350,00 лв. – разноски по делото.

Въззивникът твърди, че така постановеното решение на СлРС е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. С отговора на исковата молба  направил своевременно възражение за местна неподсъдност на спора пред СлРС. По делото обаче липсвало произнасяне по направеното възражение, а вместо това съдът пристъпил направо към изготвяне на проект за доклад на делото и разглеждането му в открито съдебно заседание. Процедирайки по този начин, според въззивника  съда е допуснал грубо нарушение на правилата за водене на процеса и само на това основание решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като му бъде указано да се произнесе по възражението за местна подсъдност по реда на чл.119, ал.2 ГПК.

Освен това, се счита, че решението е и неправилно. Неправилен бил извода на съда, че ответното дружество не е доказало по безспорен начин осъществяването на нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване от страна на ищеца и не можело да се презумира виновно поведение. В тази връзка се твърди, че начисляването на допълнителна ел.енергия не е санкция за неправомерно поведение на потребителя и никога не се е твърдяло, че ищеца сам е извършил нерегламентиран достъп до СТИ. Излагат се  подробни съображения, относно основанието за извършване на корекцията на сметките, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестността и при колизия между интереса на обществото и интереса на индивида / без значение дали в качеството си на потребител/ законодателят е определил превес да вземе обществения интерес. В тази връзка въззивникът прави подробен анализ на случаите, при които  е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефициента на отклонението в отчитането на ел.енергия. 

Твърди се, че неправилно съда е приел, че не е спазена процедурата по чл.63, ал.3 ОУ ЕВН ЕР, след като на ищеца не е изпратен констативен протокол от проверката като смята, че целта на изпращането му е уведомяване на потребителя на ел.енергия за факта на извършената проверка и за констатациите от нея, а това е постигнато чрез уведомително писмо до ищеца. Според въззивника процедурата заложена в ОУ ЕВН ЕР по коригиране на сметките не е административнонаказателна по смисъла на ЗАНН и нарушението на някои от условията в нея не опорочава цялата процедура, а оттам и корекцията на сметките.

 Въззивникът намира, че е безспорно доказано наличие на  манипулация върху средството за търговско измерване, в резултат на която  ел.енергията се отчита с грешка, както и че корекцията на сметката е правилно изчислена.

 От въззивния съд иска обезсилване на решението постановено от СлРС и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск срещу ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна е депозиран писмен отговор.

С него въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна. По отношение на оплакването, че районния съд нарушил процесуалните правила, като не  уважил възражението на ответника за местна подсъдност се счита, че се касае за предявен иск на потребител и съгл.чл.113 ГПК такъв иск може да бъде предявен и по постоянен или настоящ адрес на потребителя. Твърди се също, че ответното дружество не доказало категорично, че е спазил всички процедурни правила в ОУ, за установяване на неправомерно въздействие върху електромера. По делото било установено, че ищцовото дружество не било търсено в деня на проверката, въпреки, че там непрекъснато имало служител и не е получавало констативен протокол от 16.02.2011г. След като не е спазена процедурата по съставянето на констативния протокол, същия нямал доказателствена сила и не можела да се противопостави на ищцовото дружество. От въззивния съд се иска да се остави въззивната жалба без уважение.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Доказателства във въззивната фаза на процеса не са събирани.

         В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. С писмена молба, депозирана от негов  процесуален представител по чл.32, т.3 ГПК се поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея. Претендират се разноски за две съдебни инстации, за които е приложен списък, съгл.чл.80 ГПК.

Въззиваемият,  редовно призован не се явява, а се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора  и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед пълния обхват на обжалването е  недопустимо, тъй като спора е решен от местно некомпетентен съд. Въззивната жалба в  частта, отнасяща се до допуснати нарушения на процесуални правила от страна на първоинстанционния съд е основателна и следва да се уважи.

Предявеният отрицателен установителен иск пред СлРС изхожда от юридическо лице- търговско дружество „БОГИ-М” ООД- гр.Сливен и е насочен също срещу търговско дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”АД гр.Пловдив.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез процесуален представител по пълномощие, съгл. чл.32, т.3 ГПК своевременно направило възражение за местна неподсъдност на спора пред Сливенски районен съд. По това възражение липсва каквото и да било произнасяне, а спора е разгледан по същество с решение, предмет на настоящата въззивна проверка. Своевременно с въззивната жалба, насочена към постановеното от СлРС решение, въззивното дружество се позовава на допуснатото от този съд нарушение на съдопроизводствените правила.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в  случая следва да се приложи нормата на  чл.108 ГПК, а  искът  да се предяви пред Пловдивски районен съд, където е управлението и седалището на ответното дружество. Неоснователно е твърдението на въззиваемото дружество, че се касае за иск на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и е ползвана изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК.

По въпроса за приложението на тази разпоредба е налице задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по реда на чл.274, ал.3 ГПК, която дава еднопосочен отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител” и предпоставките за избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК. Така според тази съдебна практика изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 ДР ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието „потребител” е възприето в „широк смисъл” и особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към исковете на физически лица- потребители на застрахователни услуги по смисъла на §1 ДР КЗ, основани на застрахователни договори, както и към исковете на физически лица – потребители на ел.енергия по смисъла на §1, т.42 ДР ЗЕ, предявени за разрешаване на спорове във връзка с договори за доставка на ел.енергия /в този см. Определение № 214/15.03.2010г. по ч.т.д. № 173/2010г. и Определение № 175/07.02.2011г. по т.д. № 918/2010г. – двете на ІІ т.о. ТК ВКС РБ/.

В конкретната правна хипотеза по силата на §1, т.43 ДР ЗЕ  /приложима към датата на подаване на исковата молба/ ищцовото дружество, като юридическо лице действително притежава качеството  „потребител” на ел.енергия, но за „стопански нужди”, т.е. ползва услугата за извършване на търговска или професионална дейност, което е несъвместимо със съдържанието на §13, т.1 ДР ЗЗП. В самата искова молба ищцовото дружество е посочило, че се касае за ел.енергия, доставяна в негов производствен обект – склад за изкупуване на вълна. Освен това, както се посочи по-горе „иск на потребител”, дори когато ищеца основава претенцията си на специален закон е налице само за физическите, но не и за юридическите лица.

В конкретния случай местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, за спазването на която е меродавно направеното от ответното дружество по делото възражение в отговора на исковата молба / чл.119, ал.3 ГПК/.  Произнасяйки се по спора без да е местно компетентен СлРС е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили, тъй като, освен, че е налице своевременно възражение на ответника за това, налице е и същото оплакване, релевирано във въззивната жалба.

Депозираната искова молба, заедно с останалите събрани по делото доказателства следва да се изпратят на Пловдивски районен съд, който е местно компетентен да разгледа и реши спора по същество.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят деловодни разноски само за въззивната инстенция в полза на въззивното дружество в размер на 325,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По разноските за първа инстанция следва да се произнесе РС-Пловдив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо Решение № 601/19.07.2012г. по гр.д. № 908/2012г. по описа на Сливенски районен съд и прекратява производството пред него.

ИЗПРАЩА гр.д. № 908/2012г. по описа на СлРС за разглеждане от Районен съд гр.Пловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК  „БОГИ- М” ООД, ЕИК 119653436, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Д. П..” № *, представлявано от управителите М. Й. Г.и В. Г. И. ДА ЗАПЛАТИ  на „ЕВНБЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД , ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Д.” № *, представлявано от С.М. З.сума в размер на 325,00 лв. / триста двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му пред ВКС РБ.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.