Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260

  

                                                 гр.С., дата 06.11.2012 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 561 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство против Решение № 540 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д. № 277 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С.. С Решението изцяло е уважена претенцията на ищците К.П.С. и Г.П.С. /като наследници на Петър С./ за признаване на установено спрямо „ЕВН България Електроснабдяване” АД, че не дължат сумата от 458,36 лв., представляваща корекция по сметка за начислена електрическа енергия, за периода от 20.09.2010 г. до 17.11.2010 г. за обект, находящ се в гр.С., ул. „В.” № *. Ответникът е осъден да заплати на ищците направените разноски в размер на 200 лв.

           В жалбата си до съда въззивникът - ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд. Твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам и правните изводи противоречат на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно събраните по делото доказателства само в полза на ищеца. Жалбоподателят изтъква, че правомощие на енергийния доставчик е да въведе в своите ОУ механизъм за корекция на сметки за изминал период. В този смисъл въведеният бил в пълно съответствие с приложимата правна и регулаторна рамка. В жалбата се сочи, че сумата от 458,36 лв. е дължима на правно основание - чл.28, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН – България Електроснабдяване” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/, във връзка с чл.54, ал.2, т.1 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР,  които били обвързващи за потребителите на предлаганите услуги. В тази връзка и по реда на Общите условия бил съставен и констативния протокол за техническа проверка на електромерно стопанство № 003669/17.11.2010 г. Представеният констативен протокол бил съставен по надлежния ред и в съответствие с изискванията на Общите условия. Счита, че от събраните по делото доказателства и по – конкретно от приетата експертиза било видно, че върху средството за търговско измерване е извършена нерегламентирана намеса, поради което се отчитало по – малко от реално потребената ел. енергия.

          Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции.                

           В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите чрез процесуален представител по пълномощие са депозирали писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно, тъй като корекцията извършена от ответника не била в съответствие с изискванията на ОУ. Посочват се конкретните разпоредби, които не са били спазени от ответното дружество. Претендира разноски за въззивна инстанция и представя списък по чл.80 от ГПК.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява представител по закон на дружеството, нито по пълномощие. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на въззивника, с което заявява, че не възразява срещу даване ход на делото и няма доказателствени искания. Поддържа оплакванията и исканията направени във въззивната жалба. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции и представя списък по чл.80 от ГПК.

          В съдебно заседание, въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Депозирано е писмено становище от техния процесуален представител по пълномощие, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени  направените в настоящото производство разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава по чл.124, ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от РС, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който те не са възразили. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на материалите по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд. При отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да докаже наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия.

         Основанието, на което претендира въззивникът, че е възникнало и съществува правото му да коригира сметката на въззиваемата страна за потребена ел.енергия, е съставеният от служители на електроразпределителното дружество констативен протокол, заедно със справката за начислена енергия – чл.28, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН – България Електроснабдяване” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/. От друга страна обаче, за да бъдат тези документи годни основания за възникване на претендираното право, трябва да бъдат съставени по предвидения за това ред и форма – чл.63 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/. Освен това е необходимо преизчисляването на количеството потребена енергия да е извършено по релевантната за конкретния казус методика в съответствие с нормата на чл.54, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

                   В настоящия случай не са налице изискванията, които ОУ на ДПЕЕ на ЕР поставя относно процедурата по съставянето на констативния протокол                  В случая, проверката на средствата за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл.35, от лицата по ал.4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативни протоколи, съставени във вида, изискуем от тези ОУ – чл.63, ал.1 и ал.2 – подписани от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

          Качеството на лицата извършили проверката на средството за търговско измерване /СТИ/ е в съответствие с разпоредбите на общите условия – чл.35, ал.4 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, видно от съставения от тях констативен протокол за техническа проверка на СТИ. Настоящият състав обаче приема, че качеството на свидетелите подписали протокола не отговаря на изискуемото от горепосочените общи условия. Смисълът на разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР е, когато клиента не присъства на проверката и/или е там, но откаже да подпише съставения протокол, той да бъде приподписан от поне две /с оглед употребеното на множествено число „свидетели”/ безпристрастни и незаинтересовани спрямо процедурата лица, а не само от самите проверяващи.

          Дори и да се приеме, че в деня на проверката е направено всичко необходимо, за да се потърси ищецът и да се запознае със съставения протокол, изискването за приподписването му от двама свидетели не е било спазено. Смисълът на тази разпоредба е действието по съставяне на протокола да бъде препотвърдено от случайно намиращи се на адреса лица и това задължение се вменява на проверяващите служители от самите общи условия. От всички събрани по делото доказателства става ясно, че свидетелите приподписали протокола, обичайно придружават служителите при проверките и препотвърждават извършените действия в служебно качество, което не отговаря на смисъла на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР и поставя съмнение относно тяхната безпристрастност и коректност.

          След като при извършване на проверката са били констатирани обстоятелства, които налагат корекция в сметката за ел.енергия, е следвало съставеният протокол да бъде предявен на потребителя, а не корекцията да се извърши едностранно без изобщо лицето да е било уведомено за извършената проверка, констатираните обстоятелства и причините довели до корекцията. В този смисъл в ОУ на ДПЕЕ на ЕР са уредени правила във връзка с необходимостта протокола да бъде приподписан от други две лица, когато абоната отсъства или отказва да го подпише. За това и чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, изисква в горната хипотеза протокола да се изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка, от чието получаване той се счита за редовно връчен. От данните по делото не може да се направи заключение, че е налице такова редовно връчване, т.к. по делото липсват доказателства за изпълнение от страна на въззивника на изискването на чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

           От гореизложеното става ясно, че констативният протокол като основание за корекция на сметката за електроенергия, не е бил съставен в съответствие с изискванията на ОУ на ДПЕЕ, дори напротив констатирани са редица нарушения в тази връзка. Той като частен свидетелстващ документ, не се ползва с противопоставима на въззиваемия материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за въззивника. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответникът  не е доказал наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия на абоната.

                   Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан.

                   С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 200 лв.                  

                   Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                                                        

                                                    

                                                                        

                                                    

                                                       Р      Е     Ш     И  :

 

  

        ПОТВЪРЖДАВА Решение № 540 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д. № 277 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С..

        ОСЪЖДА „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Хр. Г.Д.” № *, да заплати на К.П.С., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 100 лв. /сто  лева /.

         ОСЪЖДА „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Хр. Г.Д.” № *, да заплати на Г.П.С., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 100 лв. /сто  лева /.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                      

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                          

                                                                                                           

                                                                                                                   2.