Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 17.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 562  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение №  527/11.06.2012г. по гр.д. № 1641/12г. на СлРС,, с което е признато за незаконно уволнението на К.Х.Ч. и е отменена като незаконосъобразна заповед № 28/14.03.2010г. на изпълнителния директор на ИАРА – София, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, считано от 22.03.2011г. е прекратено трудовото правоотношение с него и е възстановен К.Х.Ч. на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист” в сектор “Рибарство и контрол” – гр. Сливен, Регионален център “Рибарство и контрол – Югоизточна България”, в главна дирекция “рибарство и контрол” при ИАРА – гр. София, отхвърлен е като неоснователен предявения от К.Х.Ч. иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, и ИАРА-София е осъдена да заплати 280 лв. д.т. и 330 лв. разноски на ищеца

С въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство атакува решението само в уважителните му части, като заявява, че в тях то е незаконосъобразно и неправилно, тъй като РС, макар да е формирал вярна фактическа обстановка, е извел необосновани и неправилни правни изводи. Твърди, че напълно неоснователно първоинстанционният съд е приел, че не са спазени законовите критерии при подбора, което съществено го опорочава и е основание за отмяна на уволнението. Посочва, че работодателят, в рамките на правомощията си и в съответствие с изискванията на КТ, е определил критериите си и е извършил подбора в съответствие с тях, допуснатите технически грешки при изчисляването на резултата не се отразяват на крайното класиране, при което ищецът има най-малък сбор, поради което уволнението му е законосъобразно. С оглед изложено моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли исковете за признаване за незаконно уволнението на ищеца, отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и възстановяване на предишната длъжност, като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който изцяло оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Аргументира възражения против наведените от въззивника оплаквания и излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. С оглед това моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение и му присъди разноските за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемият, редовно призован,не се явява лично, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивния съд да не я уважава, а потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

След докладване на жалбата не са направени нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния му обхват – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е в основата си правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към нея.

Въззивният състав, обаче, НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

С оглед спецификата на конкретното основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – на работодателя се е наложило да извърши избор кои от своите работници да уволни.

Тъй като в тази част няма жалба, въззивният съд няма да обсъжда аргументите, въведени от ищеца, свързани с порок на заповедта за уволнение, изразяващ се в непосочване на конкретното основание, предвид наличието на две алтернативи в текста на цитираната правна норма – “закриване на част от предприятието” и “съкращаване в щата”. Доколкото, обаче, оплакванията на въззивника, във връзка с изводите на съда относно извършения от работодателя подбор, имат касателство с този въпрос, настоящият състав счита, че с оглед събраните многобройни доказателства, в действителност са налице двете  хипотези, като съкращаването на щата обективно се е наложило поради закриването на част от предприятието на работодателя. Независимо от това, и при всеки вариант самостоятелно, за последния съществува законово задължение да извърши подбор.

Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. При него се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности и в конкретния случай е безспорно, че с оглед предвиденото редуциране на числеността на служителите в ответната агенция, със заповед на изпълнителния директор на ИАРА е утвърдено ново щатно разписание, в което са предвидени 2 щатни бройки за  длъжността, заемана от ищеца - „главен специалист” в сектор “Рибарство и контрол”, гр. Сливен, и общият им брой е намалял от 5 на 2. Така действително е налице съкращаване в щата и то е извършено по установения ред от компетентния орган, разполагащ с дискресионната власт да стори това. Освен това, спазвайки вменените му от КТ задължения, работодателят е направил подбор, за да приведе в съответствие действителната работна сила с новосъздаденото вътрешно разделение на труда, като прекрати трудовото правоотношение с надвишаващия го брой работници и служители.

Първоинстанционният съд е приел обаче, че макар и извършен, подборът не е законосъобразен, поради което е счел уволнението за незаконно, отменил е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и е уважил акцесорната претенция на ищеца за възстановяване на заеманата преди това длъжност.

Въззивният съд намира тези изводи за незаконосъобразни, некореспондиращи със събраните доказателства и противоречащи на материалноправните норми, регулиращи тези отношения, което е довело до постановяване на неправилно решение.

Устойчивата съдебна практика, касаеща съдебния контрол за законосъобразност при осъществяване на задължението за подбор от работодателя, изрично приема, че точното прилагане на закона, към което е насочен този контрол, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.

В настоящия случай еднозначно и несъмнено се установява, че комисията, натоварена да оцени служителите, между които ще се извърши подборът, е била надлежно формирана, в състава й са влизали лица, познаващи тяхната работа и в кръга на оценяваните са били включени всички, заемащи съответната длъжност. Критериите, въз основа на които по начало се осъществява подборът, заложени в правната норма, са относително определени, но определяеми според спецификата на съответната длъжност и в случая съдът намира, че конкретно въведените от работодателя такива са били обективни, изчерпателни и прецизни. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата.

Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение - и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Основателни са възраженията на въззивника относно извода на РС, че оценките на работниците са поставени некоректно, което води до незаконност на уволнението на ищеца. Действително е допусната грешка при оценяването на друг служител по един от критериите – “степен на образование”, но след надлежното преизчисляване на резултата, общият сбор от точки на този служител отново надвишава сбора на ищеца. Последният е правилно формиран от отделните оценки по всеки от критериите и не са ангажирани доказателства, които да доведат до промяната му. В крайния протокол за класиране, изготвен от комисията, общият резултат на другия служител с най-нисък сбор точки също е правилно изчислен, въпреки пропуск в отразяването в личния му формуляр на оценката по показателя “общ трудов стаж”.

Така, в обобощение, този въззивен състав намира, че в настоящия случай подборът, като цялостен акт на сравнение и степенуване на качествата на работниците и служителите, попадащи в обсега му, е извършен съобразно общите правила на КТ и работодателят надлежно е спазил реда и начина на извършването му, като се е придържал към собствените си критерии, като ги е приложил еднакво към всички конкуриращи се лица. Решението на комисията, назначена от него, е взето единодушно и той се е съобразил с него, като е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, получил най-ниска оценка от комисията.

Поради това въззивната инстанция намира, че са били налице в кумулативна даденост всички изискуеми от закона условия и са спазени съответните изисквания /включително снабдяване с необходимите становища и предварителни разрешения във връзка с предвидената закрила по чл. 333 ал. 2 от КТ/ за издаване на атакуваната заповед. Уволнението е законосъобразно и няма основания за неговата отмяна. Главният иск следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на обуславящата претенция – за отмяна на уволнението като незаконно, предпоставя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето на акцесорния иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Така, след като правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в атакуваните части, включително  относно таксите и разноските, и вместо това бъде постановено ново, с което исковете по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ бъдат отхвърлени като неоснователни.

Искът за заплащане на обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ е бил отхвърлен, в тази част няма въззивна жалба и решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за двете инстанции следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите, както са направени и заплати на въззивната страна направените разноски за първата инстанция в размер на 240 лв. и за тази инстанция в размер на 380 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 527/11.06.2012г. по гр.д. № 1641/12г. на СлРС, в частите, с които е признато за незаконно уволнението на К.Х.Ч. и е отменена като незаконосъобразна заповед № 28/14.03.2010г. на изпълнителния директор на ИАРА – София, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, считано от 22.03.2011г. е прекратено трудовото правоотношение с него и е възстановен К.Х.Ч. на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист” в сектор “Рибарство и контрол” – гр. Сливен, Регионален център “Рибарство и контрол – Югоизточна България”, в главна дирекция “рибарство и контрол” при ИАРА – гр. София и ИАРА-София е осъдена да заплати 280 лв. д.т. и 330 лв. разноски на ищеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Х.Ч. ЕГН ********** *** против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ  със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. “Х. Б.* искове по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ за е признаване за незаконно уволнението на К.Х.Ч., отмяна на заповед № 28/14.03.2010г. на изпълнителния директор на ИАРА – София, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, считано от 22.03.2011г. е прекратено трудовото правоотношение с него, като незаконосъобразна, и за възстановяване на К.Х.Ч. на заеманата преди уволнението длъжност - “главен специалист” в сектор “Рибарство и контрол” – гр. Сливен, Регионален център “Рибарство и контрол – Югоизточна България”, в главна дирекция “рибарство и контрол” при ИАРА – гр. София, като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

ОСЪЖДА К.Х.Ч. да заплати на “ИАРА – гр. София, направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 240 лв. и за въззивното производство в размер на 380 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: