Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  219

                                              

                                                   гр.Сливен, дата 23.10.2012 г.

                                   

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                                                  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                      

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 564 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.310, ал.1, т.1 от ГПК  и чл.317 от ГПК.

                 Образувано е по подадена от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу Решение № 650 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д. № 1492 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. С атакуваното решение районният съд уважил предявените от Д.М.М. *** обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТр, за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата останала без работа, поради уволнението. С атакуваното решение Сливенски районен съд, признал уволнението на ищцата – Д.М.М. за незаконно и отменил като незаконосъобразна заповед № 23/31.01.2012 г. на Кмета на Община Сливен. Първоинстанционният съд установил, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТр – поради съкращаване на щата. Признал уволнението за незаконно на първо място поради обстоятелството, че работодателят не спазил разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ, тъй като не изискал изрична декларация от работника, че не страда от някое от заболяванията посочени в Наредба № 5/87 г. От друга страна, с оглед на събраните по делото доказателства, съдът установил, че фактическото основание за прекратяването на трудовото правоотношение било т.6 на чл.328 от КТр – когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Поради установеното противоречие между фактическо и правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът приел, че е налице още едно основание за незаконосъобразност на атакуваната заповед и я отменил. С оглед основателността на главния иск за отмяна на уволнението, районният съд приел за основателна и акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.2 от КТр, поради което ищцата била възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата останала без работа,  поради уволнението бил частично уважен за размера до сумата от 2 950,71 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2012 г. до окончателното й изплащане.

       Недоволен от постановения първоинстанционен акт останал ответникът по гр.д. № 1492 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. Депозира бланкетна жалба, с която обжалва изцяло като неправилно и постановено в противоречие със закона, Решение № 650 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д. № 1492 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. От въззивния съд иска да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

        В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от процесуалния представител на насрещната страна, пред първоинстанционния съд не е депозиран писмен отговор.

         Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или процесуални  искания.

            В съдебно заседание въззнивникът, редовно призован се представлява от представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.3 от ГПК – главен експерт в отдел „Правно – нормативно обслужване” при Община Сливен -Марияна С.. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че е получила определението, ведно с писмения доклад по делото и не възразява срещу него. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението отменено.

                  В съдебно заседание, въззиваемият редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.2 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна. Представя ново доказателство във връзка с обстоятелство възникнало след приключване на съдебното дирене пред районния съд – Служебна бележка и Регистрационна карта от Агенцията по заетостта, относно обстоятелството, че въззиваемата към момента на съдебното дирене пред въззивния съд все още  е безработна. Пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли при постановяване на решението на въззивния съд да бъдат уважени всички искове на ищцата, включително този по чл.344, т.3 от КТр в пълен размер.

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.         

         С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

          Въззивната инстанция след проверка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, е длъжна да разгледа и разреши материалноправния спор само въз основа на изложените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционното решение. Доколкото в настоящата бланкетна въззивна жалба такива оплаквания липсват, въззивният съд ще се произнесе по съществото на делото, в рамките на релевирания пред районния съд материалноправен спор.

         Настоящият състав намира въззивната жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно по своя краен резултат, но по различни от изложените от районния съд съображения. Безспорно в хода на производството се установява, че в общинската  администрация е извършена структурна промяна. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. То трябва да бъде извършено от компетентния орган за съответното предприятие. В конкретния случай промяната на щата на общинската администрация предпоставя наличие на решение на общинския съвет, който съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА е компетентен да определя структурата на общинската администрация – определяне на отделните звена, функциите и числеността на персонала. Въз основа на решението на ОС и в съответствие с утвърдената от него структура се изготвя и утвърждава от кмета щатното разписание. В този смисъл са р. № 284/21.07.2010г. по гр.д. № 378/2009г. ІV г.о.; р. № 654/01.11.2010г. по гр.д. № 1880/2009г. ІV г.о.; р. № 812/14.05.2010г. по гр.д. № 3823/2008г. ІV г.о. – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че Общинският съвет взема само решение за намаляване на щатната численост в бюджетното учреждение, а кметът е компетентен да изготви щатно и поименно разписание в изпълнение на актовете на Общинския съвет във връзка с работодателската му компетентност по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. В настоящия случай с оглед на събраните по делото писмени доказателства, може да се направи обоснован извод, че тези изисквания са налице.

         Следващият съществен въпрос е дали съкращаването на щата е реално, или т. нар. фиктивно съкращаване на щата. Основанието за уволнение по чл. 328, т. 2 е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува. Когато се установи, че длъжността е премахната само като наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност, е налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на посоченото основание  е незаконно. Когато обаче част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други нови трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемане на новата длъжност, съкращаването на щата е реално. В този смисъл Решение № 222/22.02.2008., ВКС ІІІ г.о., Трудови отношения 2009г., 341 стр.

         От събраните по настоящото дело доказателства следва изводът, че структурната промяна довела до прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата Д.М.М. ***, се изразява в това, че отделът в който е работела М. е трансформиран в дирекция, длъжността „Началник отдел” е трансформирана в длъжност „Директор” и длъжността „Главен специалист” 2 бр. е трансформирана в длъжност „Младши експерт” 2 бр. В този смисъл е и заключението на назначената и изслушана съдебно – икономическа експертиза. Въпреки, че няма промяна в броя на щатовете съгласно Длъжностно щатно разписание в сила от 01.01.2012 г. и това в сила от 01.02.2012 г., това само по себе си не е пречка да се приеме, че има реално съкращаване на щата. Може да е налице реално съкращаване на щата при запазване или дори увеличаване на щатните бройки по щатното разписание, при така наречената трансформация на длъжности – Решение № 38/22.01.2008г. ІІІ г.о. Трудови отношения, 343 стр.

      В конкретния случай при тези обстоятелства съществото на спора се свежда до установяване на това дали е налице трансформиране на длъжности ли не. С решение № 1002 от 18.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 2000/99 г., III г. о., Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 1/2000 г., стр. 29, е прието, че може да се извърши уволнение поради съкращаване на щата при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание. Това е възможно при така нареченото трансформиране на длъжности. Трансформиране на длъжности е налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. При съпоставката на представените по делото длъжностни характеристики на старата длъжността „Главен специалист” и на новата „Младши експерт”, съдът констатира, че трудовите задължения за двете длъжности са едни и същи, както в областта на дейност, така и в основните задължения. Този извод се потвърждава и от назначената съдебно – икономическа експертиза. Единствената разлика е в повишаване изискванията относно нивото на образованието на лицето, което ще заема новата „Младши експерт” за разлика от старата длъжността „Главен специалист”. Новите квалификационни изисквания за заемане на длъжността „Младши експерт” обаче не са комбинирани с нови трудови задължения, които своя страна да налагат реално съкращаване на щата, а на практика са довели само до фиктивно такова. Поради изложеното процесната заповед за уволнение се явява незаконъсобразна, а решението на районния съд правилно.

                  По повод искането на въззиваемата, при постановяване на решението на въззивния съд да бъдат уважени всички нейни искове, включително този по чл.344, т.3 от КТр в пълен размер, съдът намира същото за неоснователно. Произнасяне на въззивния съд по това искане на въззиваемата Д.М.М. би било недопустимо, тъй като същата не е подала въззивна жалба срещу решението на районния съд в нито една негова част, нито е подала насрещна въззивна жалба. Нормата на чл.271, ал.1, изр.2 – ро въвежда изрично забраната за влошаване правното положение на обжалващия, когато решението не е обжалвано от насрещната страна.

                  Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между крайните правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на делото, по правилата на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. Въззиваемият не е направил искане да му бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция, нито е представил доказателства за действително извършени разходи, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

                  Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                       

                                

                                                     Р      Е     Ш     И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 650 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д. № 1492 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от днес – 23.10.2012 г.

 

          Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                           

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.