РЕШЕНИЕ №                                                         

гр. Сливен, 21.02.2013г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря П.С., с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 588 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл. 336, вр. чл. 5, от ЗЛС.

С.Г.Д. - директор на „Дом за възрастни хора с умствена изостаналост ,седалище „КАЧУЛКА”-Сливен твърди, че ответникът М.М.Ц. е настанен в дом за възрастни хора с умствена изостаналост/мъже и жени/. Същият е с влошено психическо състояние и страда от „Лека умствена изостаналост. Емоционално нестабилна личност.” Същият е контактен, макар и със закъснение отговаря на поставените въпроси, самоослужва се, но липсва абстрактно мислене и логична памет; налице е ниска концентрация на вниманието, включва се в помощ на персонала под контрол. С ЕР на ТЕЛК № 516/28.03.2012г. е освидетелстван и е определена 80 % временна инвалидност – до 01.03.2015г.

Въз основа на гореизложеното се твърди, че влошеното състояние на ответника не му позволява да се грижи сам за своите работи и защитата на неговите интереси налага същият да бъде поставен под запрещение.

Предвид изложеното се иска съда да постанови решение, с което  ответника да бъде поставен под пълно запрещение.

В с.з. ищецът се явява заедно с пълномощник – адв. М. ***, която поддържат искането за поставяне на ответника под запрещение.

Ответникът се явява лично. Оспорва предявения иск.

Представителя на ОП – Сливен с оглед заключението по назначената психиатричан експертиза и закърнелите „социални умения” поради пребиваването в дома поддържа искане за поставяне под запрещение, като предоставя на съда преценката дали да бъде във формата на пълно или ограничено.

В съответствие с изискването на чл. 337, ал. 1 от ГПК съдът придоби преки впечатления от ответника след като се увери в неговата самоличност. На поставените въпроси във връзка с възможната перспектива за живота си, макар и забавено, отговаря логически свързано, коментира адекватно способностите си за самостоятелен живот. Разсъждава върху възможността за това, интересувайки се и от мнението на околните и в частност на докладчика.

Видно от решение на ТЕЛК № 516/28.03.2012г. е освидетелстван и е определена 80 % временна инвалидност – до 01.03.2015г., поради „Лека умствена изостаналост, ИК 62. емоционално нестабилна личност.

От показанията на Т.Х.Г. - ръководител  на звено „Социална интеграция” в ДВУИ-селище „Качулка” се установява, че ответникът е в състояние да води разговор, обслужва се сам и има добра лична хигиена и се грижи за своя приятелка в дома – Севдалина.

От данните в заключението на д-р А.А. се установява, че ответникът е  е изостанал в нервно – психическото си развитие, но е усвоил минимум знания – грамотен е и може дза извършва прости аритметични операции. В пуберитета е имал поведенчески и емоционални проблеми, вкл. противообществени прояви, което вероятно е дало основание за поставяне на диагнозата „емоционално нестабилно личностово разстройство.” През последните години обаче е спокоен и се вгражда в институциите, където е настаняван, без да са отчетени емоционални проблеми, като такива не са отчетени и по време на клиничното наблюдение в ПО – Сливен. Тези обстоятелства дават основание на експерта да заключи, че личностовите отклонение при освидетелствания са значително овладени или компенсирани.

В подкрепа на заключението си експертът, както в експертизата, така и в обясненията в съдебно заседание отчита в положителен аспект – съхраненост на т.нар. „ядро на личността” критичното отношение на ответника към вероятността да бъде ограничено правото му да вземе самостоятелни решения за живота си.

Проблемите в съзнанието и поведението на ответника са с оглед наивните житейски възгледи и намалената годност за анализ на собственото поведение и прогноза за последиците от дадени действия. За него е трудно да разбира абстрактни значения и ги възприема  по начина, по който му ги обясняват, поради което е възможно лесно да бъде подведен.

Поради наличния интелектуален дефицит, социална занемареност и недостатъчно обучение в различни социални умечиня за ответника към настоящия момент е намалена годността да се справя с изискванията в ежедневието. Същевременно, отнемането на инициативите и дейностите с упражняването на правата и задълженията му, биха намалили допълнително социалните му умения и компетентности, като по този начин с времето ще се задълбочи зависимостта му от социалните институции. Изтъква, че хора – извън социалните институции, подобни на тази – ръководена от ищеца, са в състояние да се грижат за себе си посредством получаваната заплата и/или пенсия, като проблемите при ответника са по-скоро социални.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС следва да бъде отхвърлен.

Постявеното на едно лице под запрещение е обусловено от кумулативното наличие от една страна на медицински и юридически критерии: наличие на заболяване – слабоумие или душевна болест, което или които в съвкупност да са обусловили проявлението на поведение или изпадането в състояние, което е в разрез с възможността на лицето да съзнава значението на своите действия и да ги насочва според волята си за постигане на определени цели, да се грижи за себе си и да защитава своите интереси. Наличието на заболяване само по себе си не може да обоснове извода, че е налице кумулативно изискуемия от закона юридически критерий, касаещ способността на лицето да се грижи само за себе си и за делата си. Необходимо е наред с увреждането да бъде доказано по делото конкретно и релевантно към изследвания момент поведение на лицето - активно или пасивно, което да бъде е в причинна връзка с установеното заболяване и, от което да може да се заключи, че е налице предвидената в закона неспособност.

По настоящото дело се установява, както от ЕР на ТЕЛК, така и от заключението на вещото лице, че е налице слабоумие, изпълващо формално наличието на първата –предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

Същевременно обаче, както заключава експерта д-р А., слабоумието е в подчертано лека форма с компенсирано личностово разстройство без клинични прояви.

В експертното обсъждане, са отчетени ограниченията, произтичащи от заболяванията на ответника – наивни житейски възгледи и намалената годност за анализ на собственото поведение и прогноза за последиците от дадени действия, затруднено разбиране на абстрактни значения, които се възприемат от ответника по начин, по който му ги обясняват, а от тук и възможност лесно да бъде подведен. Въпреки отчетените ограничения несъмненият извод на вещото лице д-р А. е, че ответникът разполага с необходимия интелектуален потенциал, макар и подпомаган в началото, да се грижи сам за себе си. Посочената неспособност на лицето, произтича повече от неусвояването на социални умения поради институционализирането му в различни социални и лечебни заведения, което именно се отразява и негативно върху неговото поведение и е довело във времето до известна деградация в социалните умения. Изрично в обясненията си в с.з., обаче, д-р А. подчертава, че поставянето на ответника М. Ц. в положение, в което трето лице ще взема от негово име или ще следва да потвърждава решенията, които взема за себе си, ще изземе нацяло в съзнанието му функциите за това и ще го демотивира за справянето му със социалните проблеми и общуването.

Настъпването на допълнителна деградация в личността и демотивация за самостоятелно справяне със социалните проблеми от ежедневието и общуването са негативни последици, които са в разрез с целта на предвидената от закона мярка за ограничаване на гражданската дееспособност на лицето. Въпреки проявените ограничения от доказаното заболяване, при наличието на необходимия интелектуален капацитет на лицето да се грижи за себе си и за работите си, предявеният иск е неоснователен. (В този смисъл и Решение № 78 от 29.12.2006 г. на БАС по гр. д. № 135/2006 г., гр. с-в, докладчик председателят З. И.)

В случая наред със слабоумието, което е в лека форма, на ответника е била поставена и диагноза – „емоционално нестабилност личност”, която според експертизата е в следствие на влошеното емоционално състояние и противообществено поведение в миналото на лицето. Към настоящия момент подобно поведение не се доказва по делото, а според данните от заключението на вещото лице „..личностовите отклонение при освидетелствания са значително овладени или компенсирани…”, поради което посоченото душевно заболяване не представлява основание за поставянето на ответника под пълно запрещение.

Съдът намира, че не са налице предпоставките и на чл. 5, ал. 2 от ЗЛС за поставяне на ответника под ограничено запрещение. Изрично по този въпрос, експертът в обясненията си в съдебно заседание подчертава негативните за ответника последици от това, което, както се посочи и по-горе, е в разрез с предвидената възможност за ограничаване на гражданската дееспособност на лицето. Този извод на съда е мотивиран от подчертано социален характер на проблемите на ответника, в който смисъл е както заключението на експертизата, така и проявената от ответника критичност в отговорите по поставените към него от съда въпроси относно способността му да се грижи за себе си.

Деградацията в социалните умения като последица от средата, в която е израснал, живял и живее понастоящем ответника, не е измежду предвидените от закона предпоставки, поради което поставянето му в която и да е от формите на запрещение предвидени в чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛС е неоправдано от гледище целите на закона и поради това – неоснователно.

Видимо от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Д., ЕГН ********** в качеството му на Директор на „Дом за възрастни хора с умствена изостаналост /мъже и жени/, чрез адв. М.М. *** иск за поставяне под пълно запрещение ответника М.М.Ц., ЕГН ********** като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: