Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 287

гр. Сливен, 15.11.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 596 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация-Сливен” ЕАД, чрез процесуален представител по пълномощие, с която се обжалва  частично Решение № 534/27.06.2012г., постановено по гр.д. № 658/2012г. на СлРС.

С обжалваното решение СлРС  уважил  предявеният положителен установителен иск с правна квалификация чл.415, вр. 422, ал.1 ГПК, като признал за установено в отношенията между страните, че ответника „ПЛАМ” ООД гр.Сливен дължи на ищцовото дружество сума в размер на 266,39 лв., представляваща главница за ползвана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, от отоплително тяло щранг-лира в сервизно помещение,  за битово гореща вода и  отчитане на средствата за дялово разпределение за периода от 05.05.2010г. до 05.04.2011г.,  сума в размер на 19,83 лв. – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, начислена до 30.10.2011г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата и направените в заповедното производство разноски в размер на 6,50 лв. по ч.гр.д. № 8320/2011г. на СлРС.

С решението съдът отхвърлил предявените искове до пълните им предявени размери, като неоснователни и недоказани и съответно присъдил разноски между страните в процеса, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Въззивното дружество намира за неправилно постановеното решение в частта, с която предявеният установителен иск е отхвърлен до пълния предявен размер. Неправилно съдът приел, че ответното дружество „ПЛАМ” ООД не дължало сумата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2008г.- 31.03.2010г., тъй като имота не бил собственост на това дружество.От представените доказателства по делото– разрешение за ползване на имота и схема на самостоятелен обект в сграда било видно, че имота бил преустроен за търговска дейност. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната иска част, т.е. за периода 01.12.2008г. – 31.03.2010г., за сума в размер на 652,69 лв. главница и мораторна лихва за забава в размер на 161,44 лв., начислена към 30.10.2011г. и постановяване на ново, с което да се признае за установено, че ответното дружество дължи сумата по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна е постъпил писмен отговор.

С него въззиваемото дружество намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Споделят се изцяло мотивите на съда и се счита, че ищцовото дружество не доказало, че е изпълнило условията за продажба на топлинна енергия на ответното дружество, поради което сумата над признатото задължение не се дължи. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени средства.

В съдебно заседание  въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, не се представлява от представител по закон или пълномощие. По делото е докладвано писмено становище от пълномощник на въззиваемата страна, с което се поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд изцяло споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Оплакванията, релевирани във въззивната жалба са неоснователни.

В производството пред първоинстанционния съд е предявен  специалният установителен иск по чл.415, вр.чл.422 ГПК, след проведено заповедно производство, респ. след своевременно направено от страна на длъжника възражение за недължимост на претендираната сума. С този иск кредиторът цели да установи съществуване на вземането си, чиито предмет кореспондира с предмета на оспорената заповед за изпълнение към момента на подаване на заявлението, което вземане включва главниците и акцесорните вземания за обезщетения и лихви. Доказателствената тежест лежи изцяло върху ищеца, който следва да докаже при условията на пълно главно доказване твърдяните от него факти, а именно, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца в недвижимия имот посочен в исковата молба, както и размера на задължението за исковия период.

Според разпоредбата на § 1, т.42 от Закона за енергетиката, в редакцията му от 03.05.2011г. / обн. ДВ бр.35/2011г./ - приложима към  настоящия правен казус, потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а съгл.т.43 потребител за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общински бюджет.

В конкретната правна хипотеза исковата молба е насочена срещу  „ПЛАМ” ООД гр.Сливен, представлявано от  управителя Г.А.К., което юридическо лице принципно може да бъде потребител на топлинна енергия единствено за стопански нужди. Съгласно нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ / редакция от 03.05.2011г.,обн. ДВ бр.35/2011г./  продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребители на топлинна енергия за стопански нужди. В настоящия случай ищецът не е доказал, че с  ответното дружество са се намирали в договорни отношения за покупко-продажба на топлинна енергия, доколкото не е представен писмен договор при общи условия за установяване на това обстоятелство. Установено е по делото, че недвижимия имот, до който ищеца твърди да е доставял топлинна енергия е собственост на управителя на ответното дружество Г.К., а не на самото дружество. Управителят  като физическо лице и собственик на този имот би могъл да бъде потребител на топлинна енергия за исковия период, но в случая той не би могъл да отговаря по предявения иск, доколкото последния е насочен срещу търговското дружество „ПЛАМ” ООД-Сливен.

Не е установено и ответното търговско дружество да е ползвало недвижимия имот, в който е доставяна топлинна енергия за стопански нужди.

В производството, включително и във въззивната му фаза остана недоказан факта, ищцовото дружество да е доставяло, респ.продавало на ответното топлинна енергия за исковия период, за който последното дължи заплащане в претендирания размер. Приложеният към въззивната жалба писмен документ – молба от 08.02.1999г., изходяща от Г.А.К. не е приет като писмено доказателство, поради настъпилата преклузия за представянето му от съответната страна. За пълнота обаче на изложението следва да се отбележи, че този документ също не установява задължение за ответното дружество, доколкото молбата изхожда от физическо лице и касае ЕТ „Плам-Атанас К.”, а не ответното дружество „ПЛАМ”ООД. Последното към датата на депозиране на тази молба изобщо не е съществувало като правен субект, тъй като дружествения договор за учредяване на „ПЛАМ”ООД Сливен е с дата 16.02.2005г./арг. от Търговския регистър/. Ето защо въззивния съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса, въззивното дружество отговаря за направените разноски в производството пред тази съдебна инстанция, като следва да поеме своите, така както са направени и да заплати тези на въззиваемата страна в размер на 150,00 лв. – платен адвокатски хонорар.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА   Решение № 534 /27.06.2012г., постановено по гр.д. № 658/2012г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Сливен” ЕАД-Сливен със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” № * чрез адв. П. Г. АК-Сливен,  да заплати на „ПЛАМ” ООД с ЕИК 119631112 с адрес на управление гр.С., ул.”А.м.” № *, представлявано от Г.А.К., сума в размер на 150,00 лв./ сто и петдесет лева/, представляваща сторени във въззивното производство деловодни разноски за платен адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.