Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  310

 

                                                гр.Сливен, дата 21.12.2012 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 622 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство, против Решение № 716 от 19.07.2012 г. постановено по гр.д. № 766 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. И.Д. на бащата И.М.Д., като определил режим на лични отношения между майката Т.Г.Д. и детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, пет дни през коледната ваканция и пет дни през пролетната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Със същото решение майката Т.Г.Д. е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 72,50 лв., считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Определено е местоживеене на детето при неговия баща И.М.Д. на посочения в решението адрес. Ответницата е осъдена да заплати направените в производството разноски от ищеца в размер на 550 лв.

        В жалбата си до съда въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.Сливен. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че районният съд при постановяване на решението е преценил доказателствата формално, без да вникне в същността на фактите, удостоверени с доказателствата по делото. Съдът се съобразил с приетия социален доклад и назначената съдебно – психологическа експертиза, в която е взето предвид мнението на  8 – годишното дете, че желае да живее при баща и че има негативно отношение към майка си. От доказателствата не се установявала родителска непригодност на майката, която да доведе до изменение на родителските права. Строго погледнато ръководен мотив за районният съд бил мнението на детето, а то не можело да представлява субективен фактор от юридическа гледна точка, тъй като било направено от субект, на който е отречена възможността да избира и ръководи поведението си самостоятелно. Строгостта и взискателността на единия родител водела до възприемането му в детското съзнание като по – лошия от двамата. Ежедневните грижи за детето се полагали от майката, което предполагало тя да бъде по – строга и по – взискателна от бащата, с когото детето осъществявало само лични контакти. От това произтичало по - лошото отношение на детето към майката и желанието му да живее при бащата, което по същество не я правело по - непригоден родител. От друга страна се изтъква, че ако действително има синдром на родителско отчуждение спрямо майката, то постановеното от районния съд решение нямало да спомогне същия да бъде преодолян, тъй като на практика детето ще се отчужди още повече от майката, като прекарва много по – малко време с нея.

            Въз основа на изложеното моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение на районния съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли всички предявени от ищеца искове и претенции. Претендира разноски за две инстанции.

         С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

                    В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания.                    Въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд потвърдено.

                    На основание чл.59, ал.6  във вр. с чл.59, ал.9 от СК, съдът е изслушал родителите на малолетното дете Д. И.Д. по въпроса за изменение на режима на родителските права и на режима лични отношения на с детето. Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на родителските права и мерките за лични контакти, изслушването на родителите е задължително. По своята правна същност изслушването не е равнозначно с разпит на свидетели или с разпит на страна, а има за цел да се чуят съображения на родителите за възможно най - правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото.

                   На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, за насроченото дело е уведомена дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, която е представила социален доклад по въпроса за изменение на родителските права спрямо детето Д. И.Д., който е прието като писмено доказателство по делото.

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбата и отговора. Въззивницата представя нови писмени доказателства, които след вземане становището на другата страна, са приети от съда с мотивирано определение. При изслушването на въззивницата Т.Д. тя заявява, че като майка също има права върху детето. Изразява несъгласието си с поведението на бащата, който я лишил от контакти с детето, дори по телефона. Сочи, че няма конфликти с детето, но то иска да живее при баща си, защото е настроено. Твърди, че промяната в детето се дължала на това, че след развода то отишло да живее с нея на село, където не било свикнало, тъй като било родено и отгледано в град Сливен, където били и приятелите му. Поради това нейните родители закупили жилище през месец септември в града, в близост до училището на детето, където тя вече живеела. По същество се иска отмяна на атакуваното решение по съображенията изложени във въззивната жалба и присъждане на направените разноски за две инстанции. Процесуалният представител иска да му бъде определен срок за представяне на писмени бележки по делото и депозира такива, в които излага подробни аргументи в защита на позицията си.

          В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично. Представляват се и от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна, няма искания за събиране на доказателства и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада на жалбата и отговора. При изслушването на бащата И.Д., същият заявява, че детето е много привързано към него и изявява желание да живее при него и нежелание да живее при майка си. Намира, че възпитанието което му дава е на по – добро ниво и детето се чувства по – добре при него. Споделя, че детето не е особено любознателно, но бащата настоявал повече в тази посока. Заявява, че е ангажирал частен учител, който детето посещавало, за да си подготвя домашните за училище. Като основна причина за завеждане на делото сочи, че детето се чувствало много щастливо в дните, в който били заедно и обратното, започвал големият проблем, когато трябвало да го върне при майка му. Детето се оплаквало, че го тормозят, разпитвали го за баща му и това не му харесвало. Като друга причина бащата изтъква, че детето започнало да изоставя в училище, както и възпитанието му. Майката не се държала добре с детето, наричала го „простак”. Процесуалният представител иска да му бъде определен срок за представяне на писмени бележки по делото и депозира такива извън срока, в които излага аргументи в защита на позицията на своя клиент.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

                   С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните пред двете съдебни инстанции доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено изцяло, а предявеният иск отхвърлен.

                   Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя крайните правни изводи съда. Неправилността на решението се дължи на липсата на достатъчен анализ на доказателствата и невникването в дълбочината на проблема, която се разкрива най – вече от назначената по делото съдебно – психологична експертиза. От мотивите на районния съд е видно, че експертизата се цени изцяло, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвена. В същото време при разбора на доказателства, същата е ценена избирателно, чрез посочване на отделни изолирани изводи на вещото лице. Не е взето предвид и не е коментирано становището на вещото лице, изразено при изслушването му в открито съдебно заседание/лист 76 – 77 от първоинстанционното производство/, което настоящият състав намира за съществено при разрешаване на прания спор. Районният съд декларативно в мотивите си посочва, че се ръководи от висшите интереси на детето и като такъв изтъква многократното заявено от него желание да живее при баща си.

                   Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, упражняването на родителските права и мерките за лични контакти между детето и родителя се определят съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Родителските права и личните отношения между родителите и децата трябва да бъдат определени така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. При определяне на мерките се преценяват измененията на обстоятелствата, взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче, съдът е длъжен да обсъди дали и как промяната на обстоятелствата се отразява на положението на децата и на ефикасността на определените в предходното съдебно решение родителски права и мерки за лични контакти.

                   Наведените във въззивната жалба оплаквания са основателни по следните съображения.

                  Въззивният съд споделя извода на районния, че се констатира от фактическа страна промяна на обстоятелствата от момента, в който са определени в предходното съдебно решение родителските права и мерките за лични контакти. Тези променени обстоятелства от обективна страна се изразяват в промяна на поведението на детето и изразяване от негова страна /субективния фактор/ на желание да живее с баща си и едновременно на категорично нежелание да живее с майка си. В същото време  въззвният съд смята, че тези промени не налагат промяна в титулярството на родителските права. Районният съд при преценката на тези обстоятелства е подходил формално, като не е изследвал причините довели до обективиране на това поведение от детето и е взел предвид само външно изразеното от него желание. В тази насока въззивният съд имайки предвид, че се касае за дълбоко лични отношения, в основата на които стоят различни психологични причини и мотиви, намира за съществена при решаването на спора помощта на специалистите в съответната област, изразена чрез даденото по делото заключение на вещо лице – психолог. От него категорично се установява, че у детето Д. И.Д. е налице Синдорм на родителско отчуждение /Parental Alienation Syndrome - PAS /спрямо майката Т.Г.Д.. Стъпвайки на него и на анализа на доказателствата по делото въззивният съд намира, че с оглед на причините довели до промяна в поведението на детето, родителските права не следва да бъдат променяни, поради което предявеният иск от бащата следва да бъде отхвърлен.

                  От доказателствата по делото е видно, че детето Д. И.Д. е родено през време на брака между И.М.Д. и Т.Г.Д.. Бракът между съпрузите е прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила Решение № 449 от 26.05.2011 г. по гр.д. № 7346/2010 г. на Сливенски районен съд, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение. С него упражняването на родителските права върху детето  Д. И.Д. е предоставено на майката Т.Г.Д., а на бащата е определен режим на лични контакти. Искът за изменение на упражняването на родителските права е предявен 9 месеца по – късно с твърдения на бащата, че детето не иска да живее при майка си, както и, че тя не се грижела добре за него.

                   Категорично с оглед на събраните в производството доказателства, се опровергава твърдението на ищеца, че майката не полага необходимите грижи за детето. В същото време се доказва другото твърдяно обстоятелство - промяната в поведението на детето. От показанията на свидетелката Ф. /класен ръководител на детето/ се установява, че действително е налице промяна в поведението му в сравнение с предходната година. Сега поведението му в сравнение с това в първи клас било по – лошо, бил по – палав, трудно се концентрирал, проявявал повече агресия и нетърпимост, избухвал в междучасията, дори в едни случай ударил едно момиченце. В същото време заявява, че детето идва добре облечено на училище, чисто, не е забелязала да е било немърливо, а стояло на първия чин срещу нея. Счита, че майката е изцяло отдадена на детето и намира поведението му като знак на протест.

                   Въпросите на които въззвният съд следва да даде отговор са „На какво се дължи посочената промяна в поведението на детето?” и „Дали причина за тази промяна е майката и нейното отношение към детето, което от своя страна би наложило съдебна промяна в режима на упражняване на родителските права?”

                   От бракоразводното дело, приложено като доказателства към настоящото е видно, че личните проблеми на родителите още преди прекратяването на брака са ставали достояние и на детето, което е оставило необратим отпечатък върху неговата психика. В социалния доклад изготвен по бракоразводното дело през април 2011 г. детето заявява, че до 2008 г. са живеели нормално, но от 2009 г. майка му и баща му се карали непрекъснато за пари: „Повишават си тон. Бях на 6 години, когато тати искаше да души мама, тя го одра по бузата и по двете ръце, но мама беше виновна”…”Аз ги обичам по равно, но когато се карат не съм щастлив..Понякога отивам в детската стая, защото не искам да им слушам глупостите. Мама нарича тати „простак” и „глупак””…”В детската градина ме водеше и вземаше повече мама, защото тати имаше работа” ..”Аз се разбирам повече с тати и искам да живея с него. Обичам и мама, но тя не ме разбира”. При изготвянето на същия социален доклад бащата И.М.Д. заявява: „Не съм против съпругата ми да се грижи за детето, но то не я обича. Много е тежко едно дете да не обича майка си. Детето я отблъсква, то не желае тя да го прегръща. Стремял съм се, ако има проблеми между нас със съпругата ми да ги разрешаваме в отсъствието на детето, но тя не се съобразява и пред него ме квалифицира като какъв ли не. Тя не може да се примири с обстоятелството, че аз и детето се разбираме и непрекъснато ме представя в негативна светлина пред него.” Заключението на още на този социалния доклад е, че са констатирани рискове за нравственото развитие на детето. Ежедневните конфликти между двамата родители и квалификациите, които си отправяли не влияели положително върху възпитанието на детето.

                    Въпреки индикациите, които още към този момент са имали, родителите са продължили да програмират детето, всеки в защита на собствената си позиция, поради накърняване на собственото им его. По този начин са създали у него „конфликт на лоялности”, чиито последици тепърва ще се проявяват. Според експерта PAS последиците върху разстроеното детско пoвeдeниe се изразяват в агресивност, импулсивност, eмoции на омраза и гняв към околните и себе си. Реакциите на децата и младежите са в зависимост от възрастта и нивото на развитието: смущенията в поведението, проблемите с успеха в училище и проблемите в развитието трябва да се разбират, като отчаяни опити и апели на засегнатите деца. Децата, жертви на PAS ca рискова група за попадане в кръга на връстници с асоциално пoвeдeниe – бягства от училище, употреба на наркотици, алкохол, като начин на отреагиране на тежкия семеен кoнфликт. С оглед на изложеното съдът прави извод, че поведението на детето не се дължи на проблем само в отношението на майката към него, а и на двамата родители, като неговата давност не е от сега, а от няколко години преди окончателния между страните развод.

                    От изготвената по делото съдебно – психологична експертиза е видно, че в настоящия случай майката под влияние на своя гняв директно е проектирала несъзнава негативно отношение към бащата, чрез използване на обидни думи и обвинения по негов адрес. Бащата е реагирал по подобен начин, като индиректно е отрекъл майката у съзнанието на детето. Неговото отношение е имало по – силно въздействие върху детето, тъй като  емоционалната връзка по между им е добра, ресурсите и условията му на живот също. За да се почувстват по - силни, децата приемат позицията на възприемания от тях за по - силен родител. Това се случва и за защита на силните страхове, предизвиквани у детето. Лицето, което постоянно действа срещу другия родител, се подкрепя, за да не се превърне самото то в мишена на неговата неопределeна ярост.

                   Година и три месеца след съставянето на посочения по – горе социален доклад, при изготвяне на съдебно – психологична експертиза при сесия с детето Д. Д. споделя: /за майка си/„Не мога да я понасям, не ме интересува дали ме обича, като стана …Не искам да съм с нея, като й изшия един, много ме дразни, изнервя ме много..била е добра, сега е по – лоша…като я видя изнервям се.. не искам да я виждам, …обижда си родителите.. Удрял съм я,..аз я удрям, а тя ме удря още по – силно….може малко да я обичам…..каза, че Господ ще накаже татко, баба и дядо.. не мога да се сдобря с нея…аз не мога да се сдобря с тоя човек пред мене..аз съм зле, майка ми не знам…никой не ме е настройвал към тебе….пак ще ме изкараш от нерви…..каза, че татко е простак, глупак, ако излъжа, Господ ще ме накаже…..крещи на ухото ми, татко вдига кръвно от тебе”….”Прави се, че ме обича…изкарва нервите си и ме бие…изглежда добър човек, но не е..бие ме, не заслужава да съм при нея…следи ме, реве и ме излага…..тези хора не ги харесвам, говорят лоши неща за тати”.

                   Описаните до тук факти напълно отговарят на симптоматиката на  PAS детето: почти пълното избледняване на предишните хубави общи преживявания с отхвърления родител. Като, че ли тази част от детската история никога не е съществувала. Без голямо притеснение и без чувство на вина майката се е превърнала в безлично същество: „Не мога да я понасям, не ме интересува дали ме обича, като стана …Не искам да съм с нея, като й изшия един, много ме дразни, изнервя ме много”. За любвеобилната майка се казва без колебание: „Прави се, че ме обича…изкарва нервите си и ме бие…изглежда добър човек, но не е..бие ме, не заслужава да съм при нея…следи ме, реве и ме излага”. Любовта и интересът на родителите се игнорират и се интерпретират по друг начин срещу тях.

                    С оглед на изложеното въззивният съд намира, че детето е било поставено в условията на висококонфликтен развод, характеризиращ се с интензивно и протакащо се разделяне с голяма враждебност между родителите, вербална и психологическа агресия и тактика на саботажи и обезценяване. Родителите са поставили детето в дисфункционална среда, като са го направили свидетел на различни видове насилие и манипулации в отношенията. Веднъж поставено в тази дисфункционална среда, детето е станало лесен обект за манипулации от страна и на двамата родители, тъй като неговият собствен „Аз” за момента отсъства/въпреки твърденията на бащата, че това е волята на детето му/. Тази травмираща за детето среда е обусловила усвояването на такъв модел на поведение от него. Детето е персонално въведено да участва от родителите в родителския конфликт. При невъзможността да се справи със ситуацията на афекти, детето е взело страната на единия родител срещу другия. Това е обусловило и желанието на детето да живее при баща си. Проличава обаче несъстоятелността на този избор, най – вече заради предварителната нагласа за отричане на другия родител. Новите обстоятелства, установени по делото, са свързани с по – агресивна промяна в поведението на детето, елемент от която е и категорично изразеното му желание да живее с баща си и нежелание да живее с майка си. Детето се научава да манипулира и да остойностява в зависимост от степента на лоялност към отчуждаващия родител. Въззивният в съд в съответствие с приетата и неоспорена по делото съдебно – психологична експертиза приема, че в основата на поведението му е Синдрома на родителско отчуждение/PAS/, от който детето страда. Процесът на зараждане на този синдром е започнал още преди развода между родителите.

                    Посочените и анализирани по – горе доказателства свидетелстват, че проблемът се е задълбочил през годините и е стигнал почти крайна фаза, изразяваща се в пълното отричане на майката, за което принос имат и двамата родители. Външно това състояние се обективира в нежеланието на детето да се върне при майката /от лятото детето е при бащата и не желае осъществяване на контакт с майката/. По – страшното е, че съзнателно или не бащата води до задълбочаване на проблема, тъй като не насърчава срещите на детето с майката, а напротив предявява иск за промяна в упражняването на родителските права. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание заявява, че ако детето остане да живее при баща си проблемът ще се задълбочи. Мнението му, в което съдът няма основание да се съмнява е, че се създава впечетление, че детето се чувства спокойно при бащата, но това е само временно, тъй като бащата му осигурява емоционален и материален комфорт. Заявява, че подтиснатите чувства към майката са свързани със защитен механизъм, който до голяма степен се нуждае от енергия и ако това състояние продължи, би довело до разцепване на психиката, дисоцииране на образа на майката, което неизменно би засегнало психиката на детето необратимо.                      

                    Декларираното от детето желание да остане при баща си е резултат на описаното от вещото лице отчуждаващо поведение на този родител, изключващо добри възпитателски качества у бащата. А родителските качества са основен критерий по член 59, ал.4 от СК за определяне положението на детето. Нови мерки спрямо детето ще доведат до прогресиране на синдрома на родителското отчуждение и до разрушаване на връзката между него и майка му във вреда и на двамата. При преценка на основания въпрос трябва да се съобрази и психичното състояние на майката, която очевидно е с по – ясно изразена чувствителност и емоционалност. Детето и родителите са оплетени в еднаква степен в един междучовешки проблем на отношенията. Вещото лице дава категорично становище, че проблемът ще се задълбочи, ако и двете страни продължават да преекспонират развода върху детето си. Като всяка жизнена криза разводът засяга непреодолени чувства и теми от миналото (преди брака). Тези чувства се добавят към моментните и обясняват интензивността на емоционалното изживяване и поведение. Съдът намира, че единственото  ефективно лекарство при тежкия СРО/какъвто е настоящия/ е даване на родителски права на отчуждения родител. Детето в тежките случаи на СРО е фанатично в своята омраза към родителя - мишена. То може да откаже посещения/какъвто е настоящият случай/, да прави самостоятелни фалшиви обвинения за тормоз, да се опита да избяга, да прави опити за самоубийство, ако бъде форсирано от отчуждения родител и пр. Детето и отчуждителят имат патологична/болестна/връзка, често изградена на параноидни фантазии спрямо другия родител, до степен на налудни идеи. При тежките случаи Гарднер подчертава, че ако се позволи оставане с този родител - отчуждител,  връзката с другия пропада, а детето развива продължително психопатологизиране и дори параноя. Очевидно уважаването на този иск няма да постигне целените резултати, а и това не е най – добрия интерес на детето, защото по този начин окончателно ще се прекъсне връзката син – майка, която безспорно е необходима за дете в неговата възраст.

                    Запазването на статуквото също не е панацея за създадения проблем, ако двамата родители не осъзнаят грешките си и не поправят поведението си към детето и един към друг. Вещото лице при изслушването си заявява, че е необходимо родителите да преработят натрупания един спрямо друг гняв, за да приемат раздялата. Насочва ги към психологична терапия, за да се осъзнаят емоциите и преекспонират фрустрационните потребности, които стоят зад тях. Възможностите за терапия на PAS семействата се ограничават до семейната терапия. Тя може да е успешна, ако в нея участват всички членове на семейството. При програмиращия родител липсват нормалното обработване на емоционалните турбулентности при раздялата като болка, преодоляване на страха, разбиране, прощаване и създаване на нова база за уважение и доверие. Програмиращите родители патологично са асимилирали жизнената криза на развода (и кризите преди това) и не възприемат това, което вършат. Тъй като не виждат опустошаващите наранявания, които предизвикват у децата си, те не виждат и необходимостта да използват помощ под формата на консултация и/или терапия. В случаите на семейства, преминали през Синдрома на родителско отчуждение възвръщането в нормалността може да отнеме години или никога да не се случи, но зависи от техния избор. Гневът и безпокойството преживени през целия процес на раздяла, показват тенденция на изчезване, щом децата се върнат в рутината на живота си. В този смисъл закупуването на жилище от родителите на майката в гр.Сливен, съдът оценява като положителен факт с цел преодоляване на кризата от детето чрез връщане към старите навици, част от които е и самият живот в града.

                    Крайният извод на въззивния съд е, че има изменение на част от обстоятелствата по чл. 59, ал.4 от СК . Но преценени с оглед интереса на детето изменените обстоятелства не налагат промяна в титуляра на родителските права. Като е извел друг правен извод и уважил искането по член 59, ал.9 от СК първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивната жалба се явява основателна и следва да се уважи. Решението на Сливенски районен съд следва да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.

         С оглед изхода на процеса въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата сторените от нея разноски за две инстанции в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд, 150 лв. за процесуално представителство пред въззивния съд, 77,20 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 31 лв. – други разноски в производството или общо сума в размер на 758,20 лв. Въззивницата е имала двама процесуални представители за въззивната фаза на производството, но по силата на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК й се дължи възнаграждението само за един адвокат, поради което само то е включено в разноските дължими от другата страна.

                  Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                      Р      Е     Ш     И  :

 

        ОТМЕНЯ Решение № 716 от 19.07.2012 г. постановено по гр.д. № 766 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен, като неправилно и незаконосъобразно, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу Т.Г.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на постановените с Решение № 449 от 26.05.2011 г. по гр.д. № 7346/2010 г. на Сливенски районен съд, мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето Д. И.Д., ЕГН **********, ведно с всички последици от това.

         ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Т.Г.Д., ЕГН **********,***, направените от нея в производството разноски за две инстанции в общ размер на 758,20 лв./седемстотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки/.        

                  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страната, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                  На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

                                                                       

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                        2.