РЕШЕНИЕ№                       

 

Гр. Сливен, 17.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

           ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 623 писа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу предявено от съдебен изпълнител разпределение на суми, с правно основание на жалбата по чл. 463, ал. 1 от ГПК, която се разглежда по реда на чл. 278 от ГПК.

В жалбата – подадена от ТД на НАП – Пловдив чрез пълномощник – юрисконсулт М.П.Д., се поддържа, че е незаконосъобразно и неправилно разпределението на сумата от 19799.99лв. по протокол, насрочен за предявяване на 17.05.2012г. по и.д. № 20118350400970 по описа на ЧСИ П.Р. с рег. № 835 при КЧСИ и район на действие – Сливенски окръжен съд.

В жалбата се поддържа, че при недостатъчност на сумата за удовлетворяване на всички вземания по изпълнителното дело съдебният изпълнител е следвало да отдели сумата – необходима за изплащане на вземанията с предпочтително удовлетворение и едва тогава да разпредели остатъка от сумата между останалите взискатели.

Съгласно чл. 136 от ЗЗД вземанията на Държавата, която се счита всякога присъединен взискател, са с право на предпочтително удовлетворение, едва след което ЧСИ е следвало да извърши разпределение на остатъка за вземанията на взискателя и направени от него разноски.

Наред с това е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Взискателят и длъжникът в изпълнителното производство не са изразили становище по жалбата.

В обясненията на съдебния изпълнител е направено изложение на осъществените процесуални действия, без да е засегнат повдигнатия с жалбата въпрос във връзка с протокола за разпределение.

Въз основа на приложеното копие от и.д. № 20118350400970 се установява следното:

Жалбата е допустима.

Подадена е на 23.05.2012г. срещу разпределение по протокол, насрочен за предявяване на 17.05.2012г. С протокол от тази дата, ЧСИ след като е приела, че не са налице данни за надлежното призоваване на ТД на НАП от името на държавата като присъединен взискател, е отсрочила предявяването за 11.06.2012г. предявяване. На 11.06.2012г. ЧСИ е предявила същия протокол – връчен по повод насроченото за 17.05.2012г. предявяване, поради което съдът приема, че жалбата е допустима т.к. е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес срещу годен предмет на обжалване.

Разгледана по съществото си е основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молбата на адв. Михайловда от АК – Сливен като пълномощник на „Хранене и хотели – Яница” АД по издадения срещу „Интерлифт Д.” ЕООД изпълнителен лист за сумата от 19134лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1233лв., представляваща деловодни разноски.

Държавата чрез ТД на НАП – гр. Пловдив е била уведомена за започналото изпълнително производство на 14.11.2011г., по повод на което по изпълнителното дело е постъпило удостоверение, от което е видно, че спрямо „Интерлифт Д.” ЕООД държавата има вземания  в размер на 26754.98лв., без глоби.

На 09.05.2012г. ЧСИ е изготвила разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми в размер на 19799.99лв. – както е посочено в протокола. В протокола на първо място е била заделена сумата от общо 3078лв. за такси по изпълнителното дело и адвокатски хонорар, като остатъка от 15212.80лв. е предвиден за изплащане на суми към НАП съгласно приложено по изпълнителното дело удостоверение. В протокола е определен ден за предявяване – 17.05.2012г. от 9.00ч., като по изложените по-горе причини, е осъществено на 11.06.2012г.

Въз основа на така установеното се налага извода, че жалбата е основателна.

Вземанията на държавата съгласно представеното удостоверение попадат в обхвата на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, за които в чл. 136, ал. 2 от ЗЗД е предвидено че се удовлетворяват предпочтително от имуществото на длъжника.

Съгласно чл. 460 от ГПК при пристъпване към разпределение на постъпили суми съдебният изпълнител отделя първо сума за изплащане на вземанията с предпочтително удовлетворение, като остатъка се разпределя съразмерно между останалите вземания.

С изключение на сумата от 78.00лв. сумата в размер на 3000лв. – адвокатски хонорар по ИД не попада измежду тези с предпочтително удовлетворение.

С оглед посоченото нарушение на закона при извършване на разпределението в нарушение на разпоредбата на чл. 460 от ГПК във вр. с чл. 136, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЗД същото следва да се отмени и в съответствие с разпоредбата на чл. 463, ал. 1 във вр. с чл. 278, ал. 2 от ГПК съдът да разреши въпроса по жалбата. Размера на вземанията на държавата – 26754.98лв. обаче съгласно представеното удостоверение надхвърля значително събраната сума от 19799.99лв., поради което извършването на ново разпределение е безпредметно.

Що се отнася до възражението в жалбата за прекомерност на адвокатския хонорар жалбата от една страна е безпредметна поради изложените по-горе съображения.

От друга страна е недопустима и следва да  се остави без разглеждане. Липсва материален интерес за държавата като присъединен взискател да обжалва поради прекомерност постановленията на ЧСИ относно разноските. На това от процесуална гледна точка съответства и предвидената в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК активна легитимация за обжалване действията на съдебния изпълнител само в лицето на длъжника. Относно оспорванията на един взискател за вземанията на друг взискател в процесуалния закон е предвиден специален ред и е недопустимо те да се разглеждат нито по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, нито по реда на чл. 463 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ извършеното по и.д. № 20118350400970 по описа на ЧСИ П.Р. с рег. № 835 при КЧСИ и район на действие – Сливенски окръжен съд с протокол от 09.05.2012г., предявен на 11.06.2012г. разпределение на постъпилата по делото сума от общо 19799.99лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ТД на НАП – гр. Пловдив в частта относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като НЕДОПУСТИМА.

 

Решението подлежи на обжалване с в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

ЧЛЕНОВЕ: