Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. С., 14.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 629  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 622/18.07.2012г. по гр.д. № 5862/12г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Сдружение с нестопанска цел “Войнишко К.”, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., Вилна зона, м. “.” № *, против “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., ул. “Х. Г. Д.” № *, отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 947, 39 лв. за периода от 30.04.2011г. до 31.08.2011г. за пренос на ел.енергия и достъп до разпределителна мрежа и за ел.енергия за стопански нужди и са присъдени на ответника разноски по делото в размер на 275 лв.

Въззивникът –  ищец в първоинстанционното производство атакува изцяло решението, като заявява, че то е неправилно поради нарушение на материялния закон – ЗЕ необосновано е и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно РС е приел, че спорът се състои в това дали определянето на цената и начисляването й е правилно, и освен това неправилно е разпределил доказателствената тежест. Макар да са събрани всички доказателства, обуславящи основателността на иска, съдът е приел в мотивите си само, че е налице доставена ел.енергия за стопански нужди, която следва да се заплати. Необосновано съдът не е приел, че сумата не се дължи, при положение, че мрежата за ниско напрежение е собственост на всички домакинства, присъединени към трафопоста, изграден с техни средства. Въззивникът се оплаква, че РС не е обсъдил в мотивите си нито оспорения достъп, нито оспорения пренос на ел.енергия през ел.мрежа за ниско напрежение, която е изключителна собственост на ищеца, нито мястото на присъединяване – на ниво средно напрежение. Заявява и, че съдът не е взел предвид заключението на вещото лице, не е ценил по никакъв начин изложените от него заключения относно съществени въпроси, изискващи специализирани знания. Също така твърди, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че Сдружението се самоопределя като организация за осъществяване на дейност в частна полза на своите членове, а неправилно е приел, че щом става въпрос за СНЦ следва да се заплатят цени на ел.енергия за стопански нужди.  Не е приложил съответстващата на казуса разпоредба на чл. 42 от ЗЕ и е стигнал до необосновани и неправилни крайни изводи.

Поради изложено моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи иска и му присъди разноските за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който изцяло оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Детайлно аргументира възраженията си против всяко от наведените от въззивника оплаквания и излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Заявява, че не са представени доказателства, че ищецът е собственик на процесното съоръжение, нито, че потребител в обекта на СНЦ е физическо лице, което да е заявило искане за започване на продажба в него. Също така не са представени доказателства ищецът да е подавал искане за промяна на меренето на ел.енергия от ниско на средно напрежение. Счита, че претенцията е неоснователна, обосновава действията си с конкретни разпоредби на ЗЕ и ОУ на ДПЕ на ЕС и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, се явява процесуален представител по закон – председателя на сдружението и процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з., за въззиваемия, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивния съд да не я уважава, а потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

След докладване на жалбата не са направени нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав споделя констатациите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на решението, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своите мотиви към тях.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Въззивникът-ищец е сдружение с нестопанска цел, което е ЮЛ и съгласно разпоредбата на пар. 1 т. 42 от ЗЕ не може да е потребител на енергия за битови нужди. Такъв може да е само физическо лице. Именно СНЦ „Войнишко k.е” е страна по договора с електроразпределителното дружество и пак то е страна в отношенията с ответното електроснабдително дружество за процесния период. Като потребител му се продава електрическа енергия за стопански нужди и няма значение дали в заявлението-декларация той е посочил такава за битови нужди. Освен това твърдяната поправка в това заявление на отметката не е доказана – в действителност, в представеното заверено ксерокопие, единствената видима отметка е, че ел.енергията ще се ползва „за стопански нужди”, но както вече бе посочено – сдружението дефинитивно не може да бъде потребител за битови нужди, поради изключителната норма на закона.

Също така, по силата на сключения с енергоразпределителното дружество договор, изграденият трафопост за обслужване на въззивника е присъединен  към ел.разпределителната мрежа на ниво „средно напрежение” и на нивото на присъединяване няма други присъединени потребители на ел.енергия. Пак съгласно договора, средството за търговско измерване е монтирано на ниво „ниско напрежение”, тъй като домакинствата се захранват от пониженото напрежение на присъединения трансформатор, и към това ниво е извършвано измерването на консумацията.

За да се промени това положение ищцовото СНЦ е следвало да подаде искане до електроразпределителното дружество за промяна на измерването на ел.енергия от ниско на средно напрежение, което не е доказано да е сторило.

В единственото подадено заявление за започване на продажба на ел.енергия до ответното електроснабдително дружество от страна на ищеца, конкретният обект за получаване на електрическата енергия е Трафопост „Войнишко k.е” – тоест – потребителят е юридическото лице СНЦ „Войнишко k.е”. Така, независимо, че сдружението се състои от физически лица и те ползват ел.енергия за своите домакинства, по начина, по който е извършено изграждането на трафопоста и във вида, в който е сключен договорът, чрез предвиденото присъединяване на ниво средно напрежение и измерване на ниво ниско напрежение, доставчикът на ел.енергия следва да я начислява по цени за стопански потребители на ниво ниско напрежение.

Както се подчерта, потребител е СНЦ и е безразлично за какво конкретно членовете му използват доставената ел.енергия. За да стане потребител физическото лице, участващо в сдружението, следва да подаде заявление за започване на продажба в неговия обект и така би му била начислявана ел.енергия по цени за битов потребител, както и да поиска промяна на меренето на средно ниво на напрежене.

Тъй като това не е сторено, ответното дружество правилно е начислило  консумираната ел.енергия по предвидените цени за стопански потребители.

Що се отнася до сумите за достъп и пренос на ел.енергия, те също са дължими, тъй като ищецът е ползвал през процесния период електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от лицензираното дружество - ЕВН България Електроразпределение и от ЕВН България Електроснабдяване, задължението му е законоустановено и няма причина за освобождаването му от него. Сумите са и правилно начислени по определените регулаторни цени, които се заплащат от всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, какъвто е сдружението-ищец.

Ето защо въззивният съд намира, че за процесния период посочените суми, общо в размер на 947, 39 лв., са правилно начислени и са дължими от ищеца. Поради това искът му за признаване за установено на обратното, се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 622/18.07.2012г. по гр.д. № 5862/12г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел “Войнишко k.е”, гр. С., да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, направените разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена наиска под 5 000 лв.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: