Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.10.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 630 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.Д. в качеството й на пълномощник на Т.К.Т. ЕГН ********** *** против решение № 671/26.07.2012г. по гр.д. № 5455/2011г. по описа на Сливенския районен съд и против решение № 1062/29.02.2012г. по гр.д. № 5455/2011г. по описа на Сливенския районен съд.

Решенията са обжалвани в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.344 ал.1 от КТ, по чл.225 ал.1 от КТ, по чл.226 ал.1 т.2 и ал.3 от КТ, по чл.224 ал.1 от КТ, по чл.222 ал.1 от КТ и по чл.150 вр. чл.262 ал.1 т.2 от КТ, както и по чл.220 ал.1 от КТ в отхвърлителната част и по чл.264 от КТ. Във въззивните жалби се твърди, че решенията на СлРС са неправилни и незаконосъобразни. На първо място е посочено, че съдът неправилно не е приел за разглеждане предявения от страната инцидентен установителен иск за установяване на незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение след констатиране на факта, че дадената правна квалификация на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение не съответства на описаното фактическо основание. Твърди се е бил налице правен интерес от предявяването на инцидентен установителен иск, тъй като от установяването на съществуващото договорно правоотношение зависи реализацията на допуснатите от закона обезщетения по прекратеното трудово правоотношения и обезщетенията при безработица.

Във въззивната жалба, депозирана на 15.03.2012г. е посочено, че първоинстанционният съд не е обсъждал в съвкупност всички представени по делото доказателства. По отношение на отхвърления иск по чл.226 ал.1 т.1 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за причинени имуществени и неимуществени вреди се твърди, че съдът необосновано е приел, че не е налице причинна връзка между поведението на работодателя и твърдяната от ищеца вреда, а именно отказа за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица по НОППОБ. Моли се съдът да отмени решенията в отхвърлителната част и да постанови друго решение с което да уважи първоначално предявените искове. Няма направено искане за присъждане на деловодни разноски.

По делото е депозирана насрещна въззивна жалба от адв.Х. в качеството й на процесуален представител на „Деница НИС – И.П.” със седалище и адрес на управление с.Н., общ.С., ул.”Р.” № 1 против решени № 1062/29.02.2012г. по гр.д. № 5455/2011г. на СлРС, в частта с която е бил уважен предявения от ищцата Т. иск по чл.264 от КТ, с който е присъдена сумата 265,82 лева, представляваща обезщетение за работа през официалните празници. В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно, необосновано. Посочено е че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е направил фактически изводи, че ищцата е работила през всички официални празници, позовавайки се на показанията на свидетелите К. и К., които са били водени от ответната страна. Твърди се че от техните показания се установило точно обратното, а именно че по време на официални празници са работили само членове на семейството на работодателя и ищцата не е работила. Моли се в тази част решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

В законният срок във връзка с депозираните въззивни жалби са постъпили отговори от адв.Х. в качеството й на процесуален представител на ответника по иска. С двата депозирани отговора се оспорват въззивните жалби изцяло като неоснователни. Посочено е че правилно първоинстанционният съд не е допуснал предявяването на инцидентния установителен иск за установяване незаконосъобразността на уволнението на ищцата, тъй като такъв иск бил недопустим. С него се целяло установяването на факти, а това съгласно разпоредбата на чл.124 ал.4 изр.2 от ГПК се допускало само в предвидените от закона случаи. За установяването на факта на незаконосъобразност на уволнението ищцата разполагала със специален иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, който бил погасен по давност. Посочено е че съдът правилно е отхвърлил предявените искове по чл.148 от КТ, чл.150 вр. чл.262 ал.1 т.2 от КТ, чл.226 ал.1 т.1 от КТ. Въззивницата излага и твърдение за незаконосъобразно отхвърляне на искането й за присъждане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва. Посочено е че с предявяване на исковата молба ответника е изпаднал в забава по паричните вземания, поради което на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД следва да се присъдят исканите обезщетения и възнаграждения, ведно със законната лихва от тази дата. Моли се решението в тази част да бъде потвърдено.

Във втори депозиран отговор на въззивната жалба отново са изложени съображения за правилните действия на съда, с които не е уважил искането на ищцата за произнасяне по инцидентен установителен иск за установяване незаконосъобразността на уволнението й са съображения, които са посочени в първия отговор на въззивната жалба. Моли се въззивните жалби да останат без уважение и да се потвърдят решенията на РС – Сливен в отхвърлителната им част. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивницата Т. не се явява. Представлява се от адв.Д., която поддържа въззивните жалби на основанията, изложени в тях. Претендира деловодни разноски.

ЕТ „Деница НИС – И.П.” в съдебно заседание се представлява от адв.А., която поддържа насрещната въззивна жалба и отговорите по въззивните жалби на основанията, изложени в тях. Моли същите да бъдат уважени. Претендира деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него. Единствено следва да се отбележи, че свидетелските показания по делото сочат на това, че през официалните празници работи единствено семейството, собственик на фирмата и работниците не работят. Няма събрани писмени и гласни доказателства, които да сочат, че ищцата е работила през всички официални празници с изключение на Коледа, Великден и Нова Година по един ден.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивните жалби и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

 

 

         Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни. Насрещната въззивна жалба е основателна.

 

По отношение предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за установено, че работодателят незаконно е прекратил трудовия договор на ищцата и за отмяна на уволнението и съдът намира, че правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил като неоснователен поради погасяването му по давност. Няма спор по делото, че предизвестието за уволнение е било връчено на ищцата на 18.05.2011г., същото е изтекло към 19.06.2011г. и от тази дата е започнал да тече двумесечният срок, визиран в разпоредбата на чл.358 ал.2 т.2 от КТ , в който срок страната е имала възможност да предяви иск пред съда за оспорване на заповедта за уволнение. Срокът в който е можело да бъде предявен искът е изтекъл на 20.08.2011г., а исковата молба е била депозирана пред СлРС на 01.09.2011г.

Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд не е бил приел за разглеждане предявеният като инцидентен установителен иск, иск за установяване на незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, поради погрешно дадена правна квалификация на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение. С предявяването на този иск страната се е стремила да преодолее пропуска си в непредявяване в законоустановения срок на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. В конкретния случай при така предявения инцидентен установителен иск ищецът не може да обоснове конкретно субективна право, което ще бъде защитено само чрез установяването със СПН на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение. За защита на това нейно накърнено право – незаконното й уволнение законодателят е  предвидил конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, поради което установителният иск е недопустим.  Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено.

 

По предявения иск по чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съдът намира, че същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като от извършените по делото съдебно-счетоводни експертизи е установено, че сумата дължима като обезщетение е била начислена и изплатена на ищцата, а решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено.

 

По предявения иск по чл.222 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване трудовото правоотношение от работник или служител без предизвестие, съдът намира, че същия е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. В разпоредбата на нормата на чл.222 ал.1 от КТ изрично са посочени случаите при които се дължи такова обезщетение и те са обосновани от това на какво основание е прекратено трудовото правоотношение. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено.

 

По предявения иск по чл.220 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, съдът намира, че същият е частично основателен. От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че работодателят е бил начислил и изплатил, но в по-малък размер обезщетение за неспазен срок за предизвестие, като разликата до реално дължимата сума е била в размер на 2,40 лева, която сума е била и присъдена от първоинстанционния съд. Ето защо решението на СлРС в тази част следва да бъде потвърдено.

 

По предявения иск по чл.213 ал.2 от КТ за изплащане на обезщетение за незаконно недопускане на работа, съдът намира, че същият е неоснователен. По делото е установено, че за двата дни, които ищцата е посочила като дни, в които не е допусната до работа работодателят й ги е зачел за присъствени. За тях й е било начислено и изплатено трудово възнаграждение. Решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено.

 

По предявения иск по чл.262 ал.1 т.2 от КТ за заплащане на извънреден труд за работа през почивните дни съдът намира иска за неоснователен. Ищцата не е конкретизирала кои почивни дни е полагала труд извън графика си и не е ангажирала доказателства, които да установят твърденията й. Решението на СлРС в тази част следва да бъде потвърдено.

 

По предявения иск по чл.264 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за работа през официалните празници. Съдът намира, че искът е неоснователен, поради недоказаност. По делото са разпитани свидетелите К. и К., които изрично са посочили, че всички работници са почивали на официалните празници и трудовата дейност се е осъществявала от семейството, като извънредно работниците не са работили. По настоящото дело няма разпитани други свидетели, които да сочат показания в обратен смисъл. Първоинстанционният съд в тази част е приел мотиви, които са в противоречия с доказателствения материал и които обосновават погрешния му правен извод, че искът е основателен и следва да бъде уважен. В тази част решението на СлРС следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан. В този смисъл се явява основателна и насрещната въззивна жалба.

 

По предявения иск по чл.225 ал.1 от КТ във вр. чл.344 ал.1 т.3 от КТ за заплащане на обезщетение от работодателя поради незаконно уволнение за времето през което е останала без работа поради това уволнение, но не повече от шест месеца. Съдът намира същият за неоснователен. Искът по чл.225 ал.1 от КТ е обусловен от уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. След като искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ се отхвърля като неоснователен, то следва като такъв да бъде отхвърлен и иска по чл.225 ал.1 от КТ във вр. чл.344 ал.1 т.3 от КТ.  В тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

 

По предявения иск по чл.226 ал.1 т.2 във вр. ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение за вреди, поради вписване на неверни данни в издаден документ съдът намира, че искът е неоснователен. Основанието на което се позовава ищцата за претендиране на това обезщетение е „вписване на неверни данни” в издадените документи, което й попречило да получи обезщетение за безработица. Ищцата не е конкретизирала , какви точно документи е представила за получаване на такова обезщетение, нито е доказала че такова обезщетение не й е било изплатено, както не е доказала и причината за евентуалното неизплащане. Ако се приеме, че е налице разминаване между числовото и словесно посочване на основанието за уволнение, изписано в заповедта й за уволнение това не представлява вписване на неверни данни по смисъла на разпоредбата на КТ. Поради неспазване от страна на ищцата на срока за предявяване на иска по чл.344 ал.1 от КТ не може в настоящото производство да се установява законосъобразността на уволнението й. От друга страна ищцата не е доказала твърдението си за претърпяване на вреда, поради което искът й следва да бъде отхвърлен. Решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По отношение оплакването във въззивната жалба на ищцата за неприсъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва съдът намира, че правилно РС е отказал да присъди обезщетение по чл.84 ал.2 от ЗЗД. Нито в исковата молба, нито по-късно до постановяване на съдебното решение ищцата било лично, било чрез процесуалният си представител не е направила такова искане, поради което в тази част въззивната жалба е неоснователна.

 

Предвид изложеното решение № 1062/29.02.2012г. по гр.д. № 5455/2011г. на СлРС следва да бъде изменено единствено в частта, с която е бил уважен предявеният иск по чл.264 от КТ, като същият бъде отхвърлен като неоснователен. Решение № 671/26.07.2012г. по гр.д. № 5455/2011г. по описа на Сливенския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно . С оглед на това следва да бъдат уважени исканията на ответника по иска за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция. Първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта на разноските с оглед отхвърлянето на иска по чл.264 от КТ. Пред въззивната инстанция ответникът по иска е доказал деловодни разноски в размер на 225,00 лева, които следва да му бъдат присъдени. Пред първата инстанция ответникът по иска е извършил разноски в размер на 1000 лева. С оглед обстоятелството, че от всички предявени искове частично е уважен само един за сумата от 2,40 лева, то на ответника следва да му се присъди сумата от 999,50 лева, тъй като първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 817,00 лева, то решението в тази част следва да се измени. Следва да се измени решението и в частта с която ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 46,00 лева. Такива следва да се присъдят в размер на 0,78 лева.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 1062/29.02.2012 г. по гр.д. № 5455 по описа за 2011г. на Сливенския районен съд

 

В частта, с която

 

ЕТ „ДЕНИЦА НИС – И.П.”, представляван от И.К.Т. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Т.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 265,82 лева обезщетение по чл.264 от КТ

         В частта с която

 

ЕТ „ДЕНИЦА НИС – И.П.”, представляван от И.К.Т. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Т.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 46,00 лева деловодни разноски за първа инстанция

        

В частта с която

 

Т.К.Т. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на ЕТ „ДЕНИЦА НИС – И.П.”, представляван от И.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 817,00 лева деловодни разноски за първа инстанция.

        

 

 

 

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.Т. ЕГН ********** *** НИС – И.П.”, представляван от И.К.Т. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.264 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ЕТ „ДЕНИЦА НИС – И.П.”, представляван от И.К.Т. ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 0,78 лева деловодни разноски за първа инстанция.

 

ОСЪЖДА Т.К.Т. ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „ДЕНИЦА НИС – И.П.”, представляван от И.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 999,50 лева деловодни разноски за първа инстанция.

 

ОСЪЖДА Т.К.Т. ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „ДЕНИЦА НИС – И.П.”, представляван от И.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 225,00 лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1062/29.02.2012 г. по гр.д. № 5455 по описа за 2011г. на Сливенския районен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ , като правилно и законосъобразно.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 671/26.07.2012г. по гр.д. № 5455/2011г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от получаване на уведомлението за постановеното решение пред ВКС на РБългария .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.