Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 07.11.2012 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на…седми ноември…………..…………………………

през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                                  Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря…………............... …..……………………………………и с участието на прокурора………………..…………………………..като разгледа докладваното от ………….…съдията Сн. Бакалова……… гр. дело № 631 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435  и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на Община Карлово, представлявана от кмета Е.К., против действията на ЧСИ П.Р., рег.№ 835 на КЧСИ с район на действие СлОС, по изп. дело № 201283550400342, представляващи отказ за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство изх.№ 13559/31.08.2012г. В жалбата се твърди, че горното изпълнително дело е образувано против Община Карлово за заплащане на сумата от 416 695.70 лв. главница, ведно със законната лихва, неолихвяема сума в размер на 28 709.39 лв. и 15 862.26 лв. такса, която е събирана чрез налагане на запор със запорно съобщение по банковите сметки на общината и дължимите суми се удържат по предвидения за това ред и начин. На 19.06.2012 г. получил съобщение за постановление за приемане на разноски от 11.06.2012 г., с което ЧСИ го уведомил, че към горепосочените суми се дължи и сумата от 14 050 лв., представляваща адвокатски хонорар. Твърди, че веднъж вече е получавал съобщение със същото съдържание за приемане на разноски и е подал жалба, по която е било образувано гр.д. № 404/2012 г. по описа на Сливенския окръжен съд, по което е налице произнасяне с определение за прекратяване на производството пред съда и връщане на делото на ЧСИ за произнасяне по искането за намаляване на разноските по изпълнителното дело, касаещи адвокатския хонорар. Счита, че извършеното действие от ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като възнаграждението е прекомерно по смисъла на ГПК и следва да бъде намалено до минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че не е налице фактически или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като по него има само наложен запор на банковите сметки на Община Карлово.

Моли съда да отмени действията на ЧСИ, обективирани в постановление за отказ за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство изх.№ 13559/31.08.2012г., като незаконосъобразни и намали на основание чл. 78 ал.5 от ГПК адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите, поради прекомерност, като присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Постъпило е възражение от пълномощника на взискателя „Еконекст” ООД, в което същият твърди, че не е налице прекомерност на уговореното възнаграждение, което е в размер малко над два пъти от определения минимум в Наредба № 1 и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съответствие с изискванията на чл. 436 ал.3 от ГПК, ЧСИ П.Р. е депозирала писмени обяснения към настоящата жалба.

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на обжалване, същата е процесуално допустима на основание чл. 435 ал.2 пр. последно от ГПК. Разгледана по съществото си жалбата е неоснователна.

След запознаване с производството по изпълнителното дело и доказателствата, приложени с настоящата жалба, съдът констатира следното:

Горното изпълнително дело е образувано против Община Карлово за заплащане на сумата от 416 695.70 лв. главница, ведно със законната лихва, неолихвяема сума в размер на 28 709.39 лв. и 15 862.26 лв. такса. Молбата, с която е инициирано изпълнителното производство е подадена от ТД „Еконекст” ООД на 08.03.2012г., чрез представител по пълномощие адв . Ц.. Към молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие  07.03.2012г., в който е уговорено за образуването на изпълнителното дело на пълномощника да бъде заплатена сумата 250лв.

На 09.03.2012г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение , която му е връчена на 13.03.2012г. за заплащане на сумата 416 695,70лв. главница и 54 866,44 лв. лихви, както и 594 лв. разноски по изпълнителното дело и 15 862,26 лв. такса по сметка на ЧСИ. В срока за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 27.03.2012г. задължението не е заплатено.  На 19.03.2012г. е представен договор за правна помощ между пълномощника и взискателя с уговорено възнаграждение в размер на 13 800лв., което е заплатено от упълномощителя. С възражението срещу частната жалба е представена фактура № 119/22.03.2012г., с която ТД „Еконекст” ООД е заплатило възнаграждение в размер на 11 500лв. и 2 300лв. ДДС на „Адв. Дружество „Ц. и Козарев”.

Дължимата сума по изпълнителния лист от Община Карлово е събрана чрез налагане на запор със запорно съобщение по банковите сметки на Общината и дължимите суми се удържат по предвидения за това ред и начин. На 27.03.2012 г. Община Карлово е получила съобщение, че дължи, освен изброените суми, още и сума в размер на общо 14 50лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. След получаването на това съобщение в срок представителят на Община Карлово е подал до Сливенския окръжен съд жалба против съобщението за заплащане на разноските, по която е образувано гр.д. № 236/2012 г. по описа на СлОС. В жалбата са наведени доводи, че разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК и следва да бъдат намалени. С определение от 26.04.2012 г. състав на СлОС е констатирал, че жалбата е недопустима, като преждевременно подадена, тъй като ЧСИ не се е произнесъл с акт по искането за намаляване на разноските. Оставил е жалбата без разглеждане. Прекратил производството по гр.д. № 236/12 г. по описа на СлОС. В мотивите на определението си е отбелязал, че жалбата следва да се върне на ЧСИ за произнасяне по същество, с постановление за разноските. Определението е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано и с писмо изх. № 342/02.05.2012 г. е изпратено на ЧСИ П.Р.. След получаване на определението на СлОС, до длъжника Община Карлово е изпратено съобщение от 15.05.2012 г., получено на 21.05.2012 г., с което длъжникът е уведомен, че с резолюции от 20.03.2012 г. и от 09.03.2012 г. са приети разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар, съответно за сумите 13 800 лв. и 250 лв.

На 21.05.2012 г. длъжникът Община Карлово по повод изпращането съобщение от 15.05.2012 г. е посочила, че държи ЧСИ да се произнесе по искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение като прекомерни.

На 11.06.2012 г. ЧСИ П.Р. е издала постановление за приемане на разноски, с което е приела за разноски по цитирането изпълнително дело претендирания размер на договорения и платен адвокатски хонорар в размер на 14 050 лв. В посоченото постановление не е коментирано искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и липсва произнасяне по това искане. Постановлението е съобщено на длъжника на 25.06.2012 г.

След постановяване на определение по гр.д.№ 404/12 на СлОС, отново преписката е върната по компетентност на ЧСИ за произнасяне по искането за намаляване. С атакувания отказ за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство изх.№ 13559/31.08.2012г., е отказано намаляване на адвокатски хонорар тъй като същия е по-нисък от минималните размери на адвокатските възнаграждения определени по чл. 7 ал.2 във вр. §2 от ДР на Наредба № 1за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по изпълнително дело с материален интерес от 500 600лв.

Отказът е законосъобразен. В изпълнителното производство е приложима разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК, според която страната може да иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. В чл. 36 ал.2 от ЗА е предвидено че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 10 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено че за защита по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 100 лв. и  за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2  от Наредбата. В § 2 от ДР е уточнено че в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В §2а е уточнено че размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност. За случаите, в които клиентът дължи този данък, същият се начислява към адвокатското възнаграждение съобразно изискванията на данъчните закони. Следователно за изпълнителното дело, което е с материален интерес 471 562,14 лв.( 416 695,70лв. главница и 54 866,44 лв. лихви) възнаграждението по чл. 7 ал.2 е 9 881,24лв., а едва втора от него е в размер на 4 940,62 лв. Трикратния размер на това възнаграждение е 14 821,86 лв. Видно от представената като доказателство с отговора фактура № 119/22.03.2012г., ТД „Еконекст” ООД е заплатило възнаграждение в размер на 11 500лв. и 2 300лв. ДДС.  Заплатеното възнаграждение е в размер равен на 2,3 пъти минималния размер. По делото се извършвани същински изпълнителни действия, което не прави делото с ниска правна сложност, още повече че при самото му завеждане страната не е била направила разноските за адвокатска защита, а само за образуване на делото, а същите са направени в последствие. 

Цитираната съдебна практика Определение №74 (неправилно посочено №4 в жалбата)/07.02.2011г.  по ч. гр.д.№ 46/2011г. на ІVг.о. на ВКС, приема че може да бъде намалено адвокатското възнаграждение при липса на фактическа и правна сложност на делото до минимума по Наредбата, без да се държи сметка за §2 от ДР на същата. Дори да се приеме че това е така не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като то не е нито прекомерно (около двукратния минимален размер), нито делото е без фактическа и правна сложност, тъй като се провежда същинско изпълнение чрез съответните процесуални действия.

С оглед изложените съображения следва да бъде оставена без уважение жалбата.

При този изход на производството не се дължат разноски на жалбоподателя.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Община Карлово, представлявана от Кмета д-р Е.К. *** срещу действията на ЧСИ П.Р., рег. № 835 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Сливен по изпълнително дело № 201283550400342, представляващи отказ за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство изх.№ 13559/31.08.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

         ЧЛЕНОВЕ :