Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 26.09.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на  двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 635 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

Производството е образувано по жалба на С.С. ***, длъжник по изпълнително дело № 20118350401248 по описа на ЧСИ П.Р. срещу налагането на възбрана върху ½ ид. част от недвижим имот с идентификатор № 67338.512.165.3.8. В жалбата се сочи, че имотът, върху който е наложена възбрана, представлява жилище и то е единственото жилище на длъжника и семейството му, поради което се явява несеквестируемо по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, с оглед на което налагането на възбрана върху него се явява незаконосъобразно действие.

По жалбата е депозирано възражение от взискателя по изпълнителното дело С.П.С. ***, с което същият е оспорил жалбата като неоснователна. Във възражението е посочено, че с налагане на възбрана върху процесия имот се е целяло не само евентуално бъдещо реализиране на вземанията на кредитора чрез продажбата на този имот, а и възможността вземането му да бъде обезпечено чрез процесуалното действие на наложената възбрана. Взискателят е посочил, че въпреки забраната за продажба от съдебния изпълнител на единственото жилище на длъжника, същото би могло да бъде продадено от него, като по този начин би се увредил интереса на взискателя по изпълнението. Ето защо налагайки възбрана върху имота, се цели да съществува възможност за противопоставяне на взискател на евентуални разпоредителни действия, извършени от длъжника. Посочено е също така, че самата възбрана не е изпълнително действие, а обезпечение на съдебно признато вземане. На последно място е посочено, че процесният имот е жилище, което е придобито по време на брака, който към момента вече е прекратен и жилището е предоставено за ползване на бившата съпруга. Моли се жалбата два бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено действието на ЧСИ.

На практика липсват обяснения дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ.

Постановлението за налагане на възбрана е било съобщено на жалбоподателя на 08.08.2012 г. и в законоустановения срок е депозирана процесната жалба.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 29.11.2011  г. била депозирана молба пред ЧСИ Поля Ручева от С.П.С. *** за образуване на изп. дело. Към молбата бил приложен изп. лист от 25.11.2011 г.

Във връзка с образуваното изпълнително дело било установено, че длъжникът С.С.С. е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.512.165.3.8.

На 20.07.2012 г. взискателят по изпълнението поискал същото да се изпълни чрез налагането на запор върху МПС и вписване на възбрана на недвижим имот.

На 30.07.2012 г. била вписана възбрана върху ½ ид.ч. от описания по-горе имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Симеон Табаков”, секция Б-3. По изпълнителното дело няма данни дали длъжникът разполага с друго жилище, но не са и предприети действия по опис и обявяване на публична продан на възбранения имот.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва действия на съдебния изпълнител насочени към изпълнение върху имущество, което той смята за несеквестируемо. В настоящия случай законосъобразно и в законния срок длъжникът обжалва постановлението на съдебния изпълнител за налагане на възбрана на ½ ид.части от недвижим имот, който длъжникът смята за несеквестируем, тъй като представлява единственото му жилище. .

В разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК е посочено, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

Следва да се отбележи, че налагането на възбрана в хода на изпълнителното производство не представлява същинско действие по принудително изпълнение, тъй като чрез това действие практически не може да се продаде недвижимия имот и да се удовлетвори вземането на взискателя. Макар, че възбраната в изпълнителното производство не е същинската обезпечителна мярка, която се допуска по общия ред за налагане на обезпечение, предвиден в ГПК, то на практика нейните последици съвпадат с тези, които се проявяват при допускане на обезпечение на предявен или бъдещ иск по реда на чл. 389 и чл. 390 от ГПК. По отношение на длъжника от момента на налагане на възбраната същият се лишава от правото да се разпорежда с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава същата. От друга страна вписаната възбрана има охранително действие и спрямо трети неучастващи в изпълнителното производство лица. Съгласно разпоредбата на чл. 453 от ГПК на взискателя не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната и решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. По този начин макар, че действително да не може да продаде недвижимия имот и да се удовлетвори вземането от получената от продажбата цена, за взискателя съществува правен интерес да наложи възбрана върху недвижимия имот, с оглед охраняване на своите интереси от разпоредителни действия от страна на длъжника по изпълнението.

С оглед на изложеното действията на ЧСИ по налагане на възбрана върху ½ ид.част върху описания по-горе недвижим имот, се явяват правилни и законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление за налагане на възбрана на ½ ид. част от недвижим имот с идентификатор № 67338.512.165.3.8. по изп. дело № 20118350401248 на ЧСИ П.Р. като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: