Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 282

 

гр. Сливен, 16.11.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  637  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 602/27.07.2012г. по гр.д. № 6659 от 2011г. на СлРС, с което е обявен за относително недействителен по отношение на Г.Д.В. и П.И.П. сключения между М.И.М., Р.З.И. лично и като пълномощник на В.И.М., като продавачи и З.И.М. като купувач договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 171 т. ІІІ, рег.№ 5020 дело № 491 от 15.04.2008г. на Нотариус Е. Ш., с който са продадени 3/8 ид.ч. при равни квоти за всеки продавач от недвижим имот, представляващ УПИ № 111-645 по плана на гр.Твърдица, ул.”Мануш войвода” № 11 с площ на имота 637 кв.м. при граници: север – улица; запад ПИ № 11-646; юг – ПИ № УП-648 и № У1-648; изток – ПИ № ГУ – 644, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, стопанска сграда със застроена площ 30 кв.м., стопанска сграда със застроена площ 16 кв.м., 2 броя гаражи, като договорът е обявен за относително недействителен до размера на 1/8 ид.ч., представляваща притежавана и прехвърлена от М.И.М. част от недвижимия имот. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответниците се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуално правните и материално правни норми, както и че е необосновано. На първо място съдът не е уточнил правната квалификация на иска по чл.135 от ЗЗД, дали се касае за такъв по ал.1 и ал.2 или по ал.3. В крайна сметка съдът е уважил иска на основание на чл.135 ал.1 от ЗЗД като вероятно е приел, че физическото лице М.М. е прехвърлил на З.М., негов брат, 1/8 ид.ч. от недвижимия имот след възникване на дълга на М.М. и като физическо лице към банката. Това съответствало на тезата на ищците. Прави се подробен анализ на включената в договора клауза на чл.17 т.1 т.2 и се извежда извода, че М.М. не е подписвал в качеството си на физическо лице договора и произтичащите от него документи. Поради това съдът е допуснал неправилност като не е разграничил отговорността на юридическото лице „Мимарк Комерс” ЕООД, което е повлияло несъмнено за неправилността на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от процесуалният представител на ищците, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Излагат се подробни съображения, свързани с доказателствата, събрани в хода на производството и се извежда извода, че М.М. е извършил разпоредителните действия с недвижимия имот единствено и само да увреди интересите на своите кредитори до който извод е стигнал и съда. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанцонното решение.

В с.з.  въззивниците не  се явяват и не се представляват.

В с.з. за въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба..

 Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Предмет на разглеждане в производството пред районния съд и тази съдебна инстанция е предявеният от въззиваемите отменителен иск /Павлов иск/ с правна квалификация  чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо тях, в качеството им на кредитори на един от въззивниците, договор за продажба на недвижим имот.

При този иск  доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване се носи от ищеца , който следва да докаже качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка чрез, която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и удовлетворението на кредитора-ищец. Основателността на отменителния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с разпоредителното действие уврежда кредитора си. Павловият иск се упражнява от кредитора спрямо длъжника и третите лица, с които той е договарял. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжника, които увреждат кредитора. В случая длъжникът  е продал на своя брат своята идеална част от недвижимия имот и по този начин е увредил интересите на кредитора си.

Следващото условие за провеждане на „Павловия иск” е субективно и е наличие на знание за увреждане. Настоящият съдебен състав намира, че субективната предпоставка за уважаване на „Павловия иск” е налице и длъжникът е знаел, че със сключването на договора уврежда интересите на кредитора. В случая е неоснователно твърдението, че сделката е била извършена от М.М. като физическо лице, а длъжник по договора за кредит е търговското дружество. Включената в договора клауза на чл.17 т.1 т.2 несъмнено налага извода, че М.М. е авалирал в качеството си на физическо лице запис на заповед, за размера на кредита по договора.

Увреждащата кредиторите  сделка е сключена на 15.04.2008г., след възникване на задължението на главния длъжник – момент към който последният е знаел, че има кредитор и че с тази сделка го уврежда, тъй като се лишава от имуществото, което притежава. Ищците, като поръчители по този договор, са заплатили дължимите суми и са встъпили в правата на кредитора – банката.

С оглед изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения отменителен иск.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивниците, които следва да понесат своите както са ги направили и заплатят тези на въззиваемите за тази инстанция в размер на 250 лева за адвокатско вънаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 602/27.07.2012г. по гр.д. № 6659 от 2011г. на Сливенския районен съд.

         ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН ********** ***, Р.З.И. ЕГН ********** ***, В.И.М. ЕГН ********** ***  и З.И.М. ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на Г.Д.В. ЕГН ********** *** и П.И.П. ЕГН ********** *** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляващи направени разноски.

         

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: