Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 14.11.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 638  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 572/03.08.2012г. по гр.д. № 820/12г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Р.Т.П. против “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 604, 82 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за периода 01.11.2010г.-20.01.11г. за обект в гр. С., ул. “Г. И.” № *по фактура № 1069865437 и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че съдът неоснователно е приел, че ОУ на ЕВН ЕР и ЕС, на които се позовава в решението си, са общоизвестни, докато всъщност, ответникът е следвало да докаже влизането им в сила. Също така неоснователно е счел, че извършването на проверката и изготвянето на констативния протокол, е станало по надлежния ред – този, закрепен в посочените ОУ и не е приел възраженията му относно непоканването му да присъства на проверката. Заявява и, че не са обсъдени подробно наведените в исковата молба съображения във връзка с това, че щом не е присъствал на проверката, протоколът е следвало да се изготви в присъствието на свидетели. Изводите на съда, че е възможно протоколът да се състави в отсъствието на клиента и впоследствие да му бъде предаден за подпис, са неправилни. Също така въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е приел доводите му, че липсва нормативноустановена възможност дружеството-ответник едностранно да променя размера на доставеното количество електроенергия и да коригира сметките за минал период, не се е съобразил със задължителната съдебна практика в тази насока, и така е постановил незаконосъобразно решение. Неоснователно не е приел и твърденията му, че няма достъп до СТИ и не е осъществявал неправомерно въздействие върху него.

С оглед всичко изложено моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови ново, с което уважи напълно иска му. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло жалбата, заявява, че изложените в нея твърдения са изцяло неоснователни. Развива подробни съображения относно правилността на атакуваното решение. Заявява, че след като ОУ са били публично известни, те влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено премане. Освен това счита, че разполага с правомощие да въведе в своите ОУ механизъм за корекция на сметки за изминал период, като разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 104а ал. 2 т. 5 б. “а” от ЗЕ го предвиждат. Също така въззиваемият заявява, че разпоредбата на чл. 54 от ОУ на ЕВН ЕР не е санкционна по характер и с нея се цели приблизително точно определяне на количеството получена стока /енергия/, за която се дължи заплащането на определена цена. При неизпълнение на едно договорно задължение вината се предполага до доказаване на противното и фактът на неизпълнение, при наличие на останалите елементи от фактическия състав е достатъчен да се породи отговорността на длъжника, който носи тежестта да докаже, че причината за неизпълнението не може да му се вмени във вина или се дължи на непреодолима сила.

Начисляването на допълнително количество енергия не следва да се приема като санкция от страна на дружеството за неправомерно поведение на потребителя, основанието за корекцията е съблюдаване на принципа на добросъвестността. При колизия между интереса на обществото и интереса на индивида законодателят е определил превес да вземе общественият интерес. Въпросът за този интерес при отклонение в отчитането на потребената енергия е решен безспорно в случаите, когато е установен субектът на нарушаване целостта на съобръженията и е предвидена санкционна защита с максимален интензитет. Когато този субект не е установен, както в случая, въззивникът счита, че щом законодателят ясно е посочил необходимост от интензивна защита на съоръженията и обектите от електроразпределителната мрежа и е предвидил санкция за лицето, което лично или чрез друг е създал условия за отклоняване от отчитане на елленергия, то при неясен извършител следва да се приложи принципа “Комуто ползите, нему и тежестите” и от бенефициента на отклонението в отчитането следва да се потърси не санкция, а парично възмездие. В противен случай тежестта от незаплащането на неотчетената електроенергия ще бъде понесена от всички абонати като ценообразуващ фактор.

Така въззиваемият счита, че са спазени всички нормативни изисквания и несъмнено и категорично е установено, че е било налице манипулиране на електромера на въззивника-ищец, неправилното отчитане на потреблението е коригирано надлежно и по предвидените правила, и последният дължи заплащане на разликата за изминал период. Заявява още, че констативният протокол е съставен по надлежен ред и съответства на изискванията на ОУ. Безспорно била установена нерегламентирана намеса от събраните доказателства, включително и чрез съдебно техническата експертиза, и така от страна на ищеца е консумирана електрическа енергия, без същата да бъде отчетена от електромера и съответно – заплатена, а корекцията на сметката е изчислена правилно.

С оглед изложеното, въззиваемият моли атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.  Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа отговора си, моли съда да не уважава въззивната жалба, а потвърди атакуваното с нея решение. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към фактическите констатации, изложени в мотивите на първоинстанционния съд.

Въззивният състав обаче НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС, които не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението да докаже съществуването му.

На първо място по никакъв начин ответникът, в чиято тежест е да стори това, не е доказал с допустими и годни доказателства, че има причинна връзка между евентуалното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца като страна по договорите за ползване и продажба на електрическа енергия – тоест, че той е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 54 от ОУ на ДПЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване. Въззивният съд счита за несъмнено обстоятелството, че общите условия  на договорите са влезли в сила по отношение на крайните потребители, тъй като са публично известени и обвързват, в случая, и ищеца.

На второ място следва да се посочи, че съгласно единната и трайна практика на ВКС и съдилищата в РБ, макар законодателят да е осигурил възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва клиентите си с изработени от самия него ОУ, разпоредбите на последните не могат да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на закона.

ЗЕ освен че защитава правото на собственост при търговията с електрическа енергия, защитава и интересите на потребителя. Действително, когато отклонението в показанията на СТИ се дължи на неправомерно действие на последния, доставчикът може, но само при спазването на предвидената от него процедура и само при ясно установен период на грешното измерване или неизмерване, да отчете фактически  ползваната електрическа енергия и да търси нейното заплащане.

Когато, обаче, както в настоящия случай, не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя и не е посочен точния период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият в справката, изпратена до потребителя, “отчетен период” е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. Клаузата от ОУ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущръб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Разпоредбата на чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Тя предвижда санкциониране на потребителя без да се изисква негово виновно поведение, а обективната отговорност по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират  разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с дейстнвието си страните, съответно – съда  - с приложението й.

Що се отнася до текста на разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, на която се позовава въззиваемия, той урежда устройството и експлоатацията на електроенергийната система. Нормата предвижда създаване на правила, /които се приемат от комисия и се публикуват от енергийното дружество и комисията на интернет страниците им/ относно възможността за “установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия” – и от разпоредбата е неприложима към настоящия спор, от една страна, тъй като той изследва дължимостта на сума за минал период, и от друга - понеже е влязла в сила от 17.07.2012г. – след правнорелевантния период. Освен това такива правила не са установени, а дори да се предвиди ред за установяване на такива случаи, това  не освобождава дружеството да докаже точния период и отчете реално консумираната електрическа енергия, както и да обвърже отговорността на клиента с неговото поведение – тоест – отново липсва законово основанеи за едностранно коригиране на сметката.

В светлината на изложеното е излишно да се разглеждат и обсъждат въпросите, свързани с надлежното извършване на проверката, изготвянето на констативния протокол и подписването му от страна на ищеца, тъй като тези факти няма да повлияят на крайния извод за недължимост на допълнително начислената сума.

В обобщение - макар ищецът да е обвързан от действалите през процесния период ОУ, последните не могат да обосноват правото на ответника да коригира post factum потребителската сметка, щом законът не е предвиждал подобна възможност, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договорите негови задължения.

Така отсъствието на законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия мотивира въззивния съд да приеме, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 604, 82 лв., предмет на предявения по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск и той следва да бъде уважен.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд следва да отмени обжалваното решение, включително по отношение на присъдените разноски, и вместо него постанови ново, с което изцяло уважи иска.

Отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи на ответника, който следва да понесе своите и заплати тези на ищеца за първата инстанция в размер общо на 200 лв. – 150 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. д.т., и за въззивната инстанция  - в размер на 25 лв. за  д.т.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ОТМЕНЯ  първоинстанционно решение № 572/03.08.2012г. по гр.д. № 820/12г. на СлРС изцяло, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Р.Т.П. ЕГН********** *** 7 – Б – 9, не дължи на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр. Пловдив, ЕИК 123526430, сумата 604, 82 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за периода 01.11.2010г.-20.01.11г. за обект в гр. С., ул. “Г. И.” № *, по фактура № 1069865437.

 

ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив да заплати на Р.Т.П. направените по делото разноски за първата инстанция в размер на 200 лв. и за въззивната инстанция в размер на 25 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: