Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  291

 

                                                гр.Сливен, дата 19.12.2012 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно гражданско дело № 639 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство против Решение № 596 от 05.07.2012 г. постановено по гр.д. № 635 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът изменил определения с Решение № 360 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 6865 по описа на СлРС за 2010 г., режим на лични отношения на бащата К.В.Н. с детето К.К.Н. в частта от до навършване на пет годишна възраст на детето – всяка първа и трета неделя от месеца по 3 часа в присъствието на майката П.К.Н., без преспиване, на – по 4 часа всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 13.00 часа. Режимът на лични отношения с детето В.К. Н. бил изменен от всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа на всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, по пет дни от пролетната и новогодишната ваканции. Присъдени са разноски на страните по съръзмерност.

        Недоволен от решението останал ответникът, който обжалва цитираното решение на Районен съд – гр.Сливен в частта, с която съдът е изменил режима на лични отношения на бащата К.В.Н. с детето К.К.Н. и в частта, с която въззивницата Н. е осъдена да заплати на въззиваемия Н. разноски в размер на 130 лв. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът при постановяване на решението не е преценил в пълнота събраните доказателства. Районният съд не изложил мотиви защо не се е съобразил с приетия социален доклад, според който съществувало риск от извеждането на детето извън позната семейна среда, поради ниската му възраст и установения режим на отглеждане. Жалбоподателката твърди, че от момента на постигане на споразумение между родителите относно упражняването на родителските права на 15.04.2011 г. до настоящия момент, не са се променили обстоятелствата по въпрос за личните контакти между бащата и К.. Освен това тя никога не препятствала възможността бащата да се вижда с детето и извън установения режим при желание от негова страна. Сочи, че поради ниската възраст на К., тя не се чувства спокойна и сигурна, ако до себе си не вижда хора, които познава много добре. Поради това жалбоподателката се противопоставя на срещите на бащата с детето, ако те не се осъществяват в нейно присъствие или в присъствието на друг член на семейството, с който детето е свикнало. Бащата не умеел да комуникира с детето, тъй като не е участвал в отглеждането му още от момента на раждането, нито бил полагал грижи за друго малко дете. Майката заявява, че  е съгласна и няма да се противопоставя на срещите на детето с бащата в нейно отсъствие, но счита, че това трябва да стане постепенно. Необходимо било детето постепенно да свикне с баща си, да го приема като близък, двамата да свикнат един с друг. Намира, че това не може да се постигне със съдебно решение, а само по съгласие между двамата родители при проследяване на емоционалното състояние на детето, след постепенно удължаване на продължителността на срещите между двамата, едва след което срещите да се осъществяват в отсъствие на майката или друг член на семейството, с които детето живее.

           Въз основа на изложеното моли съдът да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение на районния съд в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищеца иск за изменение на режима на лични отношения на бащата К.В.Н. с детето К.К.Н., както и да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски.

        С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

                    В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Районният съд обосновал своите изводи след подробен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно било прието, че с оглед възрастта на детето то би могло да понесе откъсване от обичайния стереотип и от майката за по няколко часа четири пъти месечно. Твърденията, че детето чувствало тревожност, безпокойство и несигурност в присъствието на бащата не се доказали в производството. Детето било родено след фактическата раздяла между родителите и не е имало възможност да живее в дома на баща си, поради което изменението на режима в посока на  увеличаването му щяло да благоприятства за изграждане на емоционалната връзка между родителя и детето.   

                    Въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

                    На основание чл.56, ал.6  във вр. с чл.59, ал.9 от СК, съдът е изслушал родителите на малолетното дете К.К.Н. по въпроса за изменение на режима на лични отношения на бащата К.В.Н. с детето. Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на родителските права и мерките за лични контакти, изслушването на родителите е задължително. По своята правна същност изслушването не е равнозначно с разпит на свидетели или с разпит на страна, а има за цел да се чуят съображения на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото.

                   На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, за насроченото дело е уведомена дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, която е представила социален доклад по въпроса за изменение на режима на лични отношения с детето К. Н..

           В съдебно заседание, въззивницата редовно призован, се явява лично, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбата и отговора, няма доказателствени искания. При изслушването на въззивницата заявява, че няма намерение да пречи между срещите на детето и неговия баща, но сочи, че възрастта му е много малка. Детето имало нужда от период на свикване с бащата и винаги при първите срещи с него търсела и човек от близкото си обкръжение. Намира за необходимо бащата също да положи усилия, за да свикне с него детето постепенно. По същество иска отмяна на атакуваното решение в обжалваните части по съображенията изложени във въззивната жалба. Излагат се съображения за противоречие с морала на решението в частта за разноските, тъй като щом бащата искал по – разширен режим той следвало да понесе и разходите по делото. Сочи се, че въззивницата не е станал повод за образуване на делото.

          В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично. Представляват се и от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна. Няма възражения по доклада на жалбата и отговора, няма доказателствени искания. При изслушването си бащата заявява, че иска срещите между него и детето да се осъществяват без присъствието на майката, тъй като това ги затруднявало от гледна точка на това къде и кога ще се провеждат срещите и нямало как детето да свикне с него, ако не сега още в ранна детска възраст. Въззиваемият сочи, че ако види, че има проблем с детето при осъществяване на личните контакти, веднага ще го заведе при майка му. Твърди че, когато идват двете деца в неговия дом прекарват време си в игри, без да имат каквито и да било проблеми. Първоначално малкото дете имало проблем с адаптацията си към новата среда, но вече нещата се променили в положителна насока. Въззиваемият чрез своя процесуален представител пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли за определяне на срок за представяне на писмени бележки по делото и депозира такива, в които излага подробни аргументи в защита на позицията си.

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

                   Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя изцяло крайните правни изводи на районния съд.

                   С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните доказателства, намира, че изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

                     Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, мерките за лични контакти между детето и родителя се определят съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Личните отношения между родителите и децата трябва да бъдат определени така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. При определяне на мерките се преценяват измененията на обстоятелствата, взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче, съдът е длъжен да обсъди дали и как промяната на обстоятелствата се отразява на положението на децата и на ефикасността на определените в предходното съдебно решение мерки за лични контакти.

                     Безспорно в настоящия случай са налице обстоятелства, които да обусловят основателност на иска за изменение на режима на лични отношения между бащата К.Н. и детето К. Н.. От една страна това е порастването на детето/към момента на постигане на споразумението между родителите детето К. е било на шест месеца, а към настоящия момент е на две години и два месеца/, респективно промяна в емоционалността му и увеличаване на контакността му през този период, а от друга страна – работата на ищеца, свързана с пътувания извън Сливен, която не му дава възможност да вижда детето, когато пожелае. В този смисъл с оглед опазване интересите на детето с цел изграждане на по – здрава връзка между него и бащата, въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за необходимостта от увеличаване на определеното време за лични контакти между К. и въззиваемия Н..

                    Не така стои въпросът за необходимостта при срещите между детето и бащата да присъства майката или друг близък член от семейството запознат с режима на отглеждане на детето /в случая детегледачката/. Режимът на лични отношения между детето и родителя се определя съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като преценката за времетраенето и начина на осъществяване на личните контакти се извършва с оглед интересите на детето. Безспорно в интерес на детето е да осъществява пълноценен контакт с двамата си родители, поради което времето за лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да е достатъчно, за да се поддържа между тях естествената емоционална връзка, детето да се чувства свободно, сигурно и закриляно от родителя си, а раздялата между тях да не е пречка за физическото му, умствено, нравствено и социално развитие. В същото време настоящият състав намира, че за осъществяване на срещите между бащата и детето без присъствието на майката или друг член от семейството, запознат с режима на отглеждането му, е необходимо да се определи адаптивен период, след изтичането на който срещите да се провеждат самостоятелно. Определеният режим на лични контакти от районния съд в тази част не е съобразен с конкретните особености на случая. В този смисъл е основателно оплакването, изложено във въззивната жалба, че съдът не е изложил мотиви защо не се съобразява със становището на социалния работник, изложено в социалния доклад. Видно от приетия и неоспорен по делото социален доклад, по отношение на детето К. поради ниската му възраст и установения режим на отглеждане, извеждането му от познатата семейна среда може да го травмира. Безспорно е установено по делото, че детето е родено след фактическата раздяла на родителите му. Бащата К.Н. не е участвал в отглеждането на детето. От раждането му до настоящия момент за него се е грижила само майка му П.Н., а когато тя е на работа, детегледачка назначена от Бюро по труда – гр.Сливен по проект „Отново на работа”. Извод за липсата на установена трайна връзка на привързаност между бащата и детето се прави и от анализа на показанията на свидетеля Никола Николов /брат на ответницата/, който заявява, че детето е наричало него „татко” и едва от скоро се научило да му вика „вуйчо”. Предвид ниската възраст на детето и липсата на доказателства за способността на бащата да се справя с обгрижване на дете на неговата възраст, решаващият съдебен състав намира, че следва да бъде определен адаптационен период, едва след изтичането на който срещите да се осъществяват самостоятелно между бащата и детето. Неоснователно е възражението на въззиваемия относно недоказаност на твърденията на въззивницата, че детето чувствало тревожност, безпокойство и несигурност в присъствието на бащата. Предвид гореизложените обстоятелства това поведение на детето е логично и житейски оправдано, тъй като в детското съзнание очевидно все още не е изграден и укрепнал образа на бащата, като символ на спокойствие, сигурност и закрила.

                  При определянето на режима на лични отношения между бащата и детето, следва да се изхожда основно от правата на детето, а не от предпочитанията на родителите. Видно от доказателствата събрани пред районния съд и проведеното от въззивния съд изслушване на родителите, мотивите на ищеца Н. да иска срещите с детето К. да се осъществяват без присъствието на майката, са свързани с това, че досегашния режим му създавал затруднения от гледна точка на това къде и кога ще се провеждат срещите, тъй като той работел извън Сливен, а и майката била ангажирана по постоянен трудов договор. Нямало как детето да свикне с него, ако не сега още в ранна детска възраст. Въззиваемият сочи, че ако види, че има проблем с детето при осъществяване на личните контакти, веднага ще го заведе при майка му.

                  Настоящият състав намира, че отделянето на детето от обичайната му домашна среда за по – продължително време е в негов интерес, но това следва да стане постепенно, за да не бъде поставено в ситуации, които да го травмират. Районният съд не е определил период за адаптация на детето към общуване с баща му – период, в който чрез постепенно увеличаване времето на срещите в присъствие на майката или детегледачката, детето да привикне към общуване с родителя си, без това да се отрази негативно на психиката му и същевременно в този период бащата да намери най - верния начин за общуване с детето си. Настоящият състав намира за разумен адаптивен период с продължителност от 6 месеца от влизане на настоящото решение в сила, през който срещите следва да продължат да се осъществяват в присъствието на майката или детегледачката, които са запознати с наложените практики при отглеждането на детето. След изтичането му, детето постепенно следва да започне контактите с баща си без присъствие на майката, за да може по - пълноценно да се осъществи връзката помежду им. Съдът определя адаптивен период след преценка на възможностите на детето да се приспособи към регулярни контакти с бащата, вкл. и насаме с него. Целта на този адаптивен период е детето постепенно да свикне с откъсването му от обичайната среда, без у него да се създава чувство на страх от изоставяне от страна на майката. От друга страна той е и в интерес на бащата, за да придобие нужните умения за самостоятелното му обгрижване по време на срещите им. Присъствието на майката през този период е наложително, за да може детето да опознае своя баща в обстановка, в която то се чувства сигурно и спокойно. Следва да се положат усилия от страна, както на бащата, така и на майката по възстановяване на прекъснатата връзка баща - дъщеря, като при срещите помежду им, бащата следва да бъде подпомаган и напътстван от майката, респективно детегледачката, а детето - окуражавано и подкрепяно от нея. За постигане на този резултат следва да положат усилия и двамата родители. Задължение на родителите е да изгладят противоречията си относно отглеждането на детето, защото конфликтът между тях би могъл да стане причина за неблагоприятното емоционално състояние на детето в по – късен етап. Пред останалото време бащата също би имал възможност да се вижда с детето си, но разбира се при съгласие от страна на майката и проявена от нея толерантност. Въпреки, че личните контакти ще отделят детето от обичайната домашна обстановка - за нормалното си развитие то има нужда и от това за опознаване на заобикалящия го свят, както и за изграждане на дълбока и позитивна емоционална връзка с бащата. В интерес на детето е да се създаде и съхрани здравата емоционална връзка между двамата, което ще бъде постигнато постепенно при разширения режим на контакти.

                  С оглед особеностите в работата на въззиваемия Н. и честите му отсъствия от града, съдът намира за необходимо да отбележи, че в разпоредбата на чл.128, ал.3 от СК е уреден случаят, при който родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, т.е. поради обективни причини. В тези случаи законът позволява този режим да се осъществява от бабата и дядото, по линия на родителя, на когото е определен режим на лични отношения – арг. от чл.128, ал.3, изр.2 от СК, т.е. в случаите в които бащата е в невъзможност да взема детето, личните отношения през определения от съда период могат да се осъществяват от неговите родители. В тези хипотези бабата и дядото не встъпват в родителско качество, а упражняват законното си право на личен контакт със своя внук в рамките на режима, определен за временно възпрепятствания родител /техен син или дъщеря/. Във всички случаи бабата и дядото имат в това си качество право на лични отношения с внучката си и при невъзможност за доброволно осъществяване на лични контакти те могат да поискат от районния съдия по настоящия адрес на детето да им определи мерки за лични отношения с него – арг. от чл.128, ал.1 от СК. Касае се за упражняване на лично право на контакт с внука през времето, през което той е трябвало да бъде с възпрепятствания си родител.

         С така определения режим на лични отношения, съдът намира, че интересите на малолетното дете са защитени в пълен обем, като се държи сметка за неговото емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за запазване и разширяване на връзката родител - дете. Промяната на възрастта на детето, както и на други релевантни обстоятелства (променена емоционална връзка с родителите, здравословно състояние и др.) е основание за предявяване на нов иск за уреждане на режима на лични отношения между детето и родителите, по който съдът ще се произнесе съобразявайки конкретни съществуващи към момента на постановяване на съдебното решение обстоятелства.

         Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат изцяло, въззивната жалба се явява частично основателна и следва да се уважи. Решението на Сливенски районен съд следва да бъде отменено в тази част.

         В частта относно разноските по първоинстанционното дело, въззивната жалба се явява неоснователна, тъй като разноските са присъдени по съръзмерност, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска. Изходът на делото пред въззивния съд не променя тези изводи. Съображенията на жалбоподателката, че осъждането и за разноски не е морално е ирелевантно обстоятелство, тъй като законът при уреждане на този въпрос не взема предвид критерия морал. Обстоятелството, че тя не е дала повод за завеждане на делото не е достатъчно, за да не й се възлагат разноските направени от ищеца. Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква в този случай кумулативното наличие на две предпоставки – не само ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, но и да признае иска, каквото признание в настоящия случай не е налице. Въззивницата не направила искане да й се присъдят разноските за въззивното производство, поради което и в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, имайки предвид частичната основателност на въззивната жалба, на въззиваемия Н. следва да бъдат присъдени половината от направените разноски за въззивното производство в размер на 50 лв.

                  Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                 Р      Е     Ш     И  :

 

 

        ОТМЕНЯ Решение № 596 от 05.07.2012 г. постановено по гр.д. № 635 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която е изменен определеният с Решение № 360 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 6865 по описа на СлРС режим на лични отношения на К.В.Н., ЕГН ********** с адрес:*** с детето К.К.Н., ЕГН ********** в частта: от – до навършване на пет годишна възраст на детето – всяка първа и трета неделя от месеца по 3 часа в присъствието на майката П.К.Н., ЕГН **********, с адрес:***, без преспиване, на -  по 4 часа всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 13.00 часа, като неправилно и незаконосъобразно, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

        ИЗМЕНЯ определения с Решение № 360 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 6865 по описа на СлРС режим на лични отношения на К.В.Н., ЕГН ********** с адрес:*** с детето К.К.Н., ЕГН ********** в частта: от – до навършване на пет годишна възраст на детето – всяка първа и трета неделя от месеца по 3 часа в присъствието на майката П.К.Н., ЕГН **********, с адрес:***, без преспиване, на - по 4 часа всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 13.00 часа, като през първите 6 /шест/ месеца от влизане на настоящото решение в сила срещите се осъществят в присъствието на майката или друг близък, запознат с режима на отглеждане на детето, а след този период срещите между бащата и детето се осъществяват насаме.

        ОСЪЖДА П.К.Н., ЕГН **********, с адрес:*** да заплати на К.В.Н., ЕГН ********** с адрес:***, направените разноски по делото за въззивна инстанция в размер на  50,00 лева /петдесет лева/.

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 596 от 05.07.2012 г. постановено по гр.д. № 635 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен, в останалата обжалвана част.

 

                Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страната, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                    

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                           

                                                                                                         2.