Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 63

ГР.С., 19.03.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                           мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на  секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 644 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Н.К. ***, с която атакува Решение № 700/24.07.2012г., постановено по гр.д. № 8168/2011г. на РС- Сливен.

С обжалваното решение съдът уважил иск с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК, вр.чл.53, ал.2 ЗКИР, като признал за установено по отношение на ответника Н.К., че с ищцата М.И. са съсобственици при равни дялове на УПИ ХХХІ-288,289 в кв.180 по плана на гр.Сливен с обща площ 405 кв.м. / 409 кв.м. по кадастрална карта, който неправилно е заснет като два отделни имота с идентификатори 67338.544.94 и 67338.544.95. С решението е осъден ответника да заплати и деловодни разноски в размер на 360.56 лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна е постъпил писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Въззивникът намира постановеното решение неправилно, като счита, че с представения от ищцата нотариален акт тя само формално се манифистирала като собственик. Ищцата не е станала собственик тъй като не би могла да придобие повече права от нейните праводатели, а последните не притежавали ½ ид.част от имота. Твърди, че с плана на гр.Сливен от 2001г. за УПИ ХХХІ -288,289 в кв. 180 не бил отреден урегулиран имот. Регулацията не била проведена, поради което и този план от 2001г. не разглеждал кадастралния имот като един бивш парцел, а като два автономни имота. По силата на чл.31 от ЗТСУ /отм./ квотите в притежанието на терена биха се изравнили, но тази регулация не е била приложена, поради  влизането  в сила на ЗУТ, който изключвал принудително отчуждаване на собственост.

 

 

На следващо място се твърди, че по делото било установено, че въззивника и неговите праводатели владели имота във фактическите му граници повече от 60 години. Владението не било скрито или съмнително, нито смущавано, а било явно, изрично и спокойно. Именно поради изключителното значение на времето и фактическото състояние на нещата, правото дало значение на владението до степен да игнорира документалните записи, съгласно които страните се легитимират като собственици на  идеални части. От въззивния съд се иска обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав или да се отмени решението и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

В отговора на жалбата, насрещната страна счита същата за неоснователна. Оплакванията по съществото на спора били неоснователни. Съдът правилно приел, че страните са съсобственици при равни права на един общ имот, който неправилно е заснет като два отделни имота. Съсобствеността не е възникнала по силата на урегулирането на два маломерни имота, а е съществувала изначално, което било видно от документите за собственост на страните и от заключението на вещото лице. Поради наличие на ограда между частите от дворното място, ползвани от съсобствениците тези две части били заснети като отделни имоти, което не отговаряло на правото на собственост. Възражението на ответника за придобиване по давностно владение на имота с площ 227 кв.м. с идентификатор 67338.544.95 останало недоказано. Не било установено дали и откога въззивникът е променил държането си като съсобственик на останалата ½ ид.част от имота във владение на реална част от него. Освен това счита, че въззивника не би могъл да придобие ползвания от него имот по давност, поради законовата забрана да се придобива по давност реална част от урегулиран имот. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея.

Въззиваемата, редовно призована не се явява в съдебно заседание, а се представлява от процесуален представител по пълномощие, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за уважаване на исковата претенция, с оглед дадената нова правна квалификация на иска.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията, визирани в чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е по допустим иск от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Наследодателката на праводателите на ищцата – М.К. И. придобила на 07.08.1967г. от своята майка чрез покупко-продажба собствеността върху ½ идеална част от двор с къща в гр.Сливен, съставляващи целия имот- имот с планоснимачен № 4934 по плана на гр.Сливен, състоящ се целия имот от 105 кв.м. застроено и 333 кв.м. незастроено дворно място или всичко 438 кв.м. дворно място – арг. от Нотариален акт № 118, том ІІ, дело № 843/1967г., съставен от Сливенски народен съдия.

От нотариален акт № 149, том ІІІ, н.д. № 933/1967г., съставен на 13.08.1967г. от Сливенски народен съдия се установява, че М.К. И. и И.К. Великов са придобили по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно място, собственост на ГНС гр.Сливен от 64,5 кв.м. при описани в акта граници.

От саморъчно завещание на 08.11.1990г. от наследодателката на праводателите на ищцата, обявено на 24.03.2005г., както и от нотариален акт № 105, том І, рег.№ 632, дело № 85/15.04.2005г. се установява, че праводателите на ищцата – И. А.А. и И. А.А. са придобили по силата на наследяване по завещание собствеността на ½ ид.част от поземлен имот, образуващ УПИ № ХХХІ-288,289, кв.180, кв.Клуцохор по плана на гр.Сливен, одобрен със заповед І РД 15-170/13.03.2001г., с обща площ 405 кв.м. при подробно описани в акта граници, ведно с построената в източната част на имота масивна жилищна сграда със застроена площ 42 кв.м., състояща се от три стаи, обособени като самостоятелен жилищен обект и всички останали подобрения в терена.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, том ІІ, рег.№ 1929, дело № 213/22.07.2005г. ищцата М.Г. Д. придобила от И. А.А. и И. А.А. собствеността  върху недвижим имот, находящ се в ГР.С., УЛ.Ш. *, представляващ ½ ид.част от дворно място, представляващо УПИ ХХХІ-288,289 в кв.180 в кв.Клуцохор по плана на гр.Сливен, одобрен със заповед І РД-15-170/13.03.2001г. с обща площ 405 кв.м. при граници подробно описани в нотариалния акт, ведно с цялата построена в източната част на имота масивна жилищна сграда със застроена площ 42 кв.м., състояща се от три стаи, обособени като самостоятелен жилищен обект, заедно с всички подобрения в имота.

От своя страна ответникът Н.К., видно от нотариален акт № 27, том V, дело № 1896/09.07.1991г. е признат за собственик по наследство и доброволна делба, извършена по гр.д. № 1099/1991г. на СлРС на недвижим имот – ½ ид.част от дворно място, находящо се в гр.Сливен, образуващо имоти пл.№№ 288 и 289 в кв.261 по плана на гр.С., ул.”С.А.”№ *, състоящо се цялото от 438 кв.м. при подробно описани граници, заедно с масивна жилищна сграда, застроена върху 60 кв.м. в западната част на имота, състояща се от три стаи, килер, коридор на първи етаж, две сутеренни стаи, мазе, баня, килер и коридор, обособени като самостоятелен жилищен обект.

В хода на производството пред първоинстанционния съд е изготвена, респ. изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че за процесните недвижими имоти е действал кадастрално регулационен план /КРП/ на гр.Сливен, кв.”Клуцохор”, одобрен със заповед № 1001/09.03.1957г.. По този план процесните имоти са представлявали един имот с пл.№ 4934, кв.244, за който е бил отреден парцел ХХVІ-4934. От регулационните предвиждания на регулационния  план за имота са били осъществени само тези, касаещи северната дворищно регулационна линия или съгласно наличната в Община Сливен регулационна преписка № 25/244 от 1967г., относно предаваемо място в размер на 67,5 кв.м. от имот собственост на ГНС Сливен / задънена улица/ към процесния имот парцел ХХVІ-4934.

Следващият действал кадастрално регулационен план на гр.Сливен за кв.Клуцохор е одобрен със заповед № 1403-115/06.10.1982г., по който терена на процесния имот бил заснет като два отделни имоти с пл.№№288 и 289, кв.261. Регулационните предвиждания на този план, касаещи процесния недвижим имот не са били осъществявани.

Следващия план на града за кв.Клуцохор е подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със заповед № РД-15-170/13.03.2001г., който е действащ и към настоящия момент. Процесните имоти са със същите №№ 288 и 289, като за двата имота е отреден един съсобствен парцел – УПИ ХХХІ – 288,289, кв.18. Регулационните линии на УПИ ХХХІ-288,289 съвпадат с външните имотни граници на имоти пл.№№ 288 и 289. Вещото лице е посочило, че имотната граница между имот пл.№288 и имот пл.№ 289 не е променяна и съществува на място, така както е отразена и по кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със заповед № РД 18-31/19.04.2006г. на Агенция по кадастъра.

С оглед на действителните размери на процесните имоти – 182 кв.м. за имот № 67338.544.94 и 227 кв.м. за имот № 67338.544.95, съобразно изискванията на ППЗТСУ и ЗУТ, същите са с по-малки площи от минимално определените, т.е. двата имота са маломерни.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите  Шевкенов и Парушев. От техните показания се установява обстоятелството, че между двата имота на място от много години съществува кирпичена ограда, която през 1960 била измазана и боядисана в бяло. Установява се още, че в имота преди години са живели праводателите на страните по спора.

 

 

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР.

Искът за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа има за предмет принадлежността на правото на собственост към минал момент, а именно към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план, като ищецът следва да установи, че към същия релевантен момент е бил собственик на даден имот или на част от такъв, който въобще не е заснет в кадастъра или границите му са нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота, съобразно обема на притежаваното право на собственост.

Правният интерес на ищцата в случая се свежда до това, че поради грешка в кадастралната основа е влязъл в сила нов дворищно регулационен план, този от 2001г., в който имота й е заснет неправилно, поради материализирана на място кирпичена ограда. С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, респ. в депозираната въззивна жалба, с които отрича да е налице допусната грешка и придобиване по давност на имот с идентификатор 67338.544.95 и площ 227 кв.м. е налице спор за материално право.

Грешката в кадастралната основа е свързана с неправилно заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките от заснемането. При заснемането в кадастралния план са от значение имотните граници, а не фактическите граници на мястото. Фактически граници са тези, които са материализирани на място, дори и с тях да е обозначено само разпределяне ползването на имота между съсобствениците му. Имотни са границите, които отговарят на правото на собственост. В случай, че в кадастралния план имотът е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, то има грешка в този кадастрален план, която подлежи на поправка по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР.

В конкретната правна хипотеза от писмените доказателства приети по делото категорично се установи, че праводателката  /М.К. И. / на праводателите на ищцата /И.  А.А. и И. А.А./ е притежавала правото на собственост на ½ ид. част от цялото дворно място, което по регулационния план /РП/ на гр.Сливен от 1957г. е представлявало един имот с планоснимачен № 4934, кв.244, за който бил отреден парцел ХХVІ-4934. Този РП  бил приложен само по отношение на северната регулационна линия от дворното място, като по силата на регулацията към процесния имот е предадено място в размер на 67,5 кв.м. /задънена улица/, собственост на ГНС Сливен.

Установи се още от СТЕ, че при изготвянето, респ. одобряването на РП на гр.Сливен за кв.Клуцохор през 1982г., процесният имот бил заснет като два отделни имота с пл.№ 288 и №289, кв.261. Регулационните предвиждания на плана от 1982г., касаещи процесното дворно място обаче не са били осъществявани, т.е. РП от 1982г. не е бил приложен.

 

 

Ето защо при одобряването, респ. влизането в сила на ПУП от 2001г.  на гр.Сливен, за кв.Клуцохор, действащ и към настоящия момент  за кадастрална основа е следвало да послужи РП от 1957г., доколкото при изготвяне на нови регулационни планове, ако стария план не е бил приложен, за парцелни граници на имотите по новия план се вземат имотните граници преди неприложения стар РП и обратно приложения РП / в случая този от 1957г., при който процесния имот е бил един с пл.№ 4934/ става кадастрална основа за следващия план, а регулационните линии по предходния – имотни граници по новия план. Очевидно е, че в случая при одобряването на действащия към момента ПУП от 2001г. за кадастрална основа е послужил РП от 1982г., /когато имота погрешно е бил заснет като два отделни имота, явно поради съществуващата на място кирпичена ограда, разпределяща ползването на съсобственото дворно място/, вместо РП от 1957г., доколкото той е бил последно приложения РП и съгласно, който имота е бил един. Това обяснява и писмените документи, посредством които страните по спора се легитимират като собственици на ½ ид.част от цялото дворно място.

Следователно съсобствеността върху дворното място е съществувала изначално, а не е създадена посредством регулационните предвиждания на действащия РП от 2001г., доколкото няма данни по делото, съобразно § 6, ал.2 ПР ЗУТ , а именно да е бил приложен ПУП от 2001г. в 6 месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 30.09.2001г.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че така, както на място е разделен имота, посредством изградената кирпичена ограда, той го е владял явно и спокойно, а преди него и неговите праводатели, което е довело до придобиването му давност.

Поначало давността е основание за придобиване на имущества, които имат самостоятелно значение, т.е. представляват обекти на самостоятелни собственически права. В тази връзка в законодателството ни последователно е проведена забраната за придобиване на реални части от дворищно-регулационни парцели, тъй като същите нямат самостоятелно значение – обект на собствеността е самия парцел като имотна единица. Нормите на чл.53, ал.2 от Закона за благоустройството на населените места от 1941г., отменен през 1949г.; чл.40, ал.2 от Закона за плановото изграждане на населените места от 1949 г., отменен през 1973г.;  чл.59, ал.1  от Закона за териториално и селищно устройство от 1973г., отменен през 2001г. и чл.200 от Закона за устройство на територията от 2001г., са показател за това, че от 1941г. към настоящия момент придобиването по давност на реално определена част от парцел, без тази част да се присъединява към съседен парцел и остатъка от парцела да е с лице и повърхност над минималните за самостоятелен парцел е недопустимо, а както се посочи по-горе в изложението двата имота, така както са разделени с оградата помежду им са маломерни.

 

 

 

С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, а въззивната жалба да се отхвърли.

Районния съд се е произнесъл в диспозитива на решението си по иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, като установил съсобственост, а не собственост и то към настоящия момент. С оглед обаче на фактите изложени още в първоначалната искова молба, сочещи на иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР, който иск също е установителен, но към един минал момент – този на заснемането на кадастралната основа, на чиято база е одобрен действащия план, то решението не следва да бъде обезсилено като недопустимо, а бива отменено като неправилно, тъй като настоящия въззивен съдебен състав докладва новата правна квалификация на страните, съобразно която разпредели и доказателствената тежест.

Отговорността за разноски, предвид основателността на исковата претенция, респ. неоснователността на въззивната жалба, следва да се поеме от въззивника. Въззиваемата страна обаче не е претендирала разноски за въззивното производство, както и не е представила доказателства за реално извършени такива, поради което съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 700/24.07.2012г. постановено по гр.д.№ 8168/2011г. на СлРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.53, ал.2 ЗКИР по отношение на Н.И.К., ЕГН: ********** ***, че към момента на заснемане на кадастралната основа, въз основа на която е одобрен действащия към момента ПУП на гр.Сливен, одобрен  със заповед № РД-15-170/13.03.2001г., съответно изготвена кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със заповед № РД-1831/19.04.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, ищцата М.Г.И., ЕГН: ********** ***, чрез нейните праводатели – М.К. И., съответно И. А.А. и И. А.А. е собственик на ½ ид.част от недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ ХХХІ-288,289, в кв. 180, кв.Клуцохор по ПУП на гр.Сливен от 2001г., с обща площ 405 кв.м. и 409 кв.м. по кадастралната карта на града, който имот неправилно е заснет като два отделни имоти с №№ 288 и 289 с имотна граница помежду им по кадастрално регулационния план на гр.Сливен, одобрен със заповед № 1403-115/06.10.1982г., а оттам и в ПУП на гр.Сливен, одобрен  със заповед № РД-15-170/13.03.2001г., съответно изготвената кадастрална карта на гр.Сливен, одобрена със заповед № РД-1831/19.04.2006г. на изпълнителен директор на Агенцията по кадастър, където имотите  неправилно са заснети като два отделни имоти – имот с идентификатор 67338.544.94 с площ 182 кв.м. и имот с идентификатор 67338.544.95 с площ 227 кв.м.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.