Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  08.11.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                    СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 645 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

                Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. – особен представител на Д.С.Ж.,*** *-*, против Решение № 262/22.05.2012 г. по гр.д.  № 6032/2011г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът и С.Д.Ж. са осъдени солидарно да заплатят на О.Д.У. сумата от 8 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 30.06.2008г. ведно със законната лихва от предявяване на иска – 06.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 1984 лв.

Във въззивната жалба е посочено, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като вземането, което е имал въззиваемият У. спрямо Д.Ж. и С.Ж. било от предоставен договор за заем и този вид вземане се погасявало с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като представлявало периодично вземане по смисъла на чл.111 от ЗЗД. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и на страната бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.П., пълномощник на О.У., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е че съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил закона. Сочи се че този вид вземания, които произтичат от договор за заем не представляват периодични вземания, поради което не могат да бъдат погасени по давност в тригодишен срок, каквато е хипотезата на чл.111 б.В от ЗЗД. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

         В с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. Особеният му процесуален представител представя писменото си становище, с което поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на основанията, изложени в нея.

Въззиваемият С.Д.Ж. в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не излага становище по жалбата.

Въззиваемият О.Д.У. в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. П. представя писмено становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнително доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 27.06.2012 г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 11.07.2012 г. и била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Няма спор между страните, че е бил сключен договор за заем за сумата от 16 000 лв., който договор бил нотариално заверен на 30.06.2008г. и съгласно същият въззивникът Д.Ж., заедно с въззиваемия С.Ж. е следвало да върнат на заемодателя О.У. цялата сума на 01.09.2008 г., а до момента на предявяване на исковата молба са били върнати единствено 8 000 лв. Направените възражения във въззивната жалба касаят прилагането на института на погасителната давност, регламентиран в разпоредбата на чл. 111 б.”в” от ЗЗД.  Съгласно този текст с изтичането на 3-годишна давност се погасява вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания. Претенцията на въззивника е, че поначало вземането е погасено, тъй като от момента на сключване на договора – 30.06.2008г. до момента на предявяване на исковата молба – 06.10.2011г. са изтекли 3 години през които вземането е погасено и изначало липсва основание за претендиране на сумата от 8 000 лв..

         Съдът намира, че това твърдение е неоснователно. Под периодични плащания се има предвид такива плащания, които се повтарят през определен период от време и са еднородни по своя характер. Тъй като задължението по сключения договор за заем следва да се изплати еднократно, то същото няма периодичен характер и не може да бъде погасено с кратката 3-годишна давност. За него ще важи разпоредбата на чл.110 от ГПК и ще се погаси с изтичането на 5 години, през които заемодателят не е потърсил правата си.

         В настоящия случай заемодателят е предявил исковата молба преди изтичане на 5 годишен давностен срок и тъй като няма други възражения, които да касаят основателността на иска, а същият е подкрепен с писмени доказателства /договор за заем, нотариално заверен, нотариална покана/, искът се явява основателен.

         Тъй като изводите от настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

         С оглед изхода на делото следва да бъдат уважени претенциите за присъждане на деловодни разноски на въззиваемата страна О.Д.У.. Такива в хода на производството са доказани в размер на 700 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. С посочената сума следва да бъде задължен жалбоподателя Д.С.Ж..

         Въззивната страна е направила искане да и бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанциии. Тъй като искането е направено от особения процесуален представител на страната , съдът намира , че изрично следва да се произнесе по въпроса за присъждането на възнаграждение. За въззивната инстанция не следва да се присъди допълнително възнаграждение на особения процесуален представитал по следните съображения :

         На първо място особеният процесуален представител е бил назначен за представител на страната пред всички инстанции. Бил е определен депозит в размер на 150 лв , който е бил внесен от ищцовата страна и му е бил присъден. С оглед обема на извършената работа , съдът намира , че не е необходимо присъждането на допълнително възнаграждение .

         На второ място страната не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.

         На трето място , съдът намира , че никой не следва да черпи права от неправомерното упражняване на правата си . Действително страната е имала право да депозира въззивна жалба и да защити интересите си пред второинстанционния съд , аргументите и обаче би следвало да са основателни или поне съществени . В настоящия случай аргументите за обжалване на първоинстанционното решение са и неоснователни, и несъществени . Съгласно чл. 37 ал. 2 от Закона за правната помощ , при недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ , адвокатът не получава възнаграждение по конкретния случай.

С оглед изложеното , съдът намира , че не следва да се присъжда допълнително възнаграждение на особения процесуален представител , тъй като по този начин неоснователно биха се натоварили с разходи страните по процеса.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 6032 от  2011 г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА  Д.С.Ж.,*** *-* да заплати на О.Д.У., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 700 /седемстотин/ лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.